Европейският съюз ще наложи санкции на "значителен" брой лица в Беларус, които са отговорни за насилието над мирни протестиращи срещу режима на президента Александър Лукашенко и за измами на изборите на 9 август, на които той твърди, че е получил шести мандат да управлява бившата съветска република.

Това решиха днес държавните и правителствените ръководители на 27-те на видеоконферентна среща на върха. Службите на ЕС ще работят над правния акт за налагането на ограничителните мерки и над списъка на санкционираните в близките дни. В заключенията от срещата се казва, че изборите в Беларус не са били нито честни, нито свободни, следователно ЕС не признава резултатите им.

“Протестите в Беларус не са геополитика. Това е на първо място национална криза”, каза след видеоконференцията председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. “Става дума за правото на народа да избира своите лидери. Ние заставаме твърдо за правото на беларуския народ да определя сам съдбата си и ЕС ще наложи скоро санкции на значителен брой лица, отговорни за насилието, репресиите и изборните измами”.

“Ние сме на ваша страна в желанието ви да отстоявате демократичните си права и в желанието ви за мирно, демократично и проспериращо бъдеще”, добави той в пряко обръщение към беларусите. 

“Насилието срещу тези мирни протестиращи беше шокиращо и неприемливо”, каза Мишел. “Ние осъждаме тази бруталност и очакваме пълно и прозрачно разследване”. 

“Хорта на Беларус искат промяна и я искат сега. Ние сме впечатлени от смелостта на народа на Беларус”, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. “Днес ние им дадохме три ясни послания: Първо - ние сме с народа на Беларус, който иска основни свободи е демокрация; второ - ние ще санкционираме всички отговорни за насилието, репресиите и фалшифицирането на резултатите от изборите…; и трето - ние сме готови да съдействаме за мирно и демократично предаване на властта в Беларус”.

"Бъдещето на Беларус трябва да бъде решено от беларуския народ в Беларус", подчерта тя.

Мишел и Фон дер Лайен не казаха дали Лукашенко ще попадне в черния списък, преди правната процедура по изготвянето му да е започнала, но повториха, че той ще включва лица отогворни за насилието и изборните измами.

Мишел каза, че в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин вчера е подчертал, че ЕС иска на всяка цена да бъде избегната външна интервенция в Беларус и припомни днешни изявления на Кремъл, че Русия не възнамерява да се намесва в страната военно. 

Фон дер Лайен посочи, че Комисията ще препрограмира финансовата помощ за Беларус, за да я пренасочи от властите към гражданското общество и ще добави към нея допълнителни 53 милиона евро. Парите ще бъдат предназначени за семействата на пострадалите от насилието, към независими медии, за борба с коронавируса, подпомагане на малки и среден бизнес и социалните услуги.

Председателката на Комисията подчерта, че европейските санкции ще са насочени срещу "специфични лица, без да вредят на народа на Беларус" и че демонстрациите в Беларус "не са срещу никоя съседна страна или организация".

Мишел предупреди властите в Минск да не прибягват до насилие оттук нататък и подчерта, че силното гражданско общество и независимите медии са  ключови и “трябва да бъдат защитени от произволни арести и употреба на сила”.

Мишел призова властите в Беларус да започнат диалог с протестиращите за разрешаване на кризата и всички страни да подкрепят такова решение.

ЕС подкрепя евентуална посредническа роля на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Беларус и е готов да ѝ съдейства на такава мисия, каза Мишел.

Извън темата за Беларус лидерите са потвърдили солидарността си с Гърция и Кипър против турските проучвания за нефт и газ в техните икономически зони в Източно Средиземно море и планират да се върнат към този въпрос през септември, като “всички опции са на масата”, каза Мишел.

Европейският съвет изрази още “дълбоко безпокойство” от военния преврат в Мали снощи и предупреди, че това събитие може да дестабилизира, целия регион на Сахел. Лидерите поискаха незабавно освобождаване на затворниците, между които са президентът и премиерът на страната и “връщане към върховенството на правото”.