Протестният вот "Не подкрепям никого"  оставя празни депутатски места. Това предлагат като промяна между първо и второ четене на Изборния кодекс депутатите Петър Славов (РБ) и Методи Андреев (ГЕРБ).

Промяната в изборния закон е малка, но може коренно да промени работата на партиите в Народното събрание. Предложението включва същата идеята да се прилага и при вота за общински съветници. 

Инициаторите на законопроекта се мотивират с тезата, че не е коректно протестните гласове да бъдат преразпределяни от партиите при изчисляването на мандатите на народните представители. Вместо това, предлагат двамата, броят мандати трябва да остане незает.

Ако на следващия парламентарен вот с "Не подкрепям никого" гласуват 10%, както сочат някои социологически проучвания, това би означавало в Народното събрание да има с около 25-30 депутати по-малко.

Проблем за предложението обаче е чл. 63 от Конституцията, който гласи:

Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Пред Клуб Z Петър Славов обясни, че такъв прецедент вече съществува - ако депутат, влязъл в Народното събрание като независим (подкрепен само от Инициативен комитет), подаде оставка, няма процедура, по която друг да заеме неговото място (както би станало, ако беше избран с партийна листа), и депутатите остават 239 до края на мандата.

"Това, което предлагаме, не представлява намаляване на броя на народните представители, което очевидно може да се направи само с промяна на Конституцията. Това, което ние сме предложили, е част от местата на тези 240 човека, които се избират за народни представители, след като отчитаме "Не подкрепям никого" за действителен глас, да останат незаети, след като съответстват на този вот. Тоест този процент ще варира в зависимост от това доколко участниците в политическите партии и коалиции са заслужили доверието на хората", обясни той.

На въпрос това няма ли да води до практическо намаляване на народните представители, Славов отговори:

"Както се казва, това зависи от самите кандидати за народни представители - ако убедят хората да им дадат подкрепата си и да не гласуват протестно, тогава проблем няма да има. Ако обаче се държат по начин, който не следва дневния ред на обществото и не отговарят на очакванията на хората, този процент може да нараства. Но така или иначе броят си остава 240, въпросът е по какъв начин той се разпределя".

Попитан това означава ли, че "Не подкрепям никого" ще се третира по методологията като партия, тоест ако е под 4%, тогава няма да се намалява реалната бройка на депутатите, той отговори:

"Това в самата методика към Изборния кодекс трябва да се отрази, но първо да видим дали ще бъде въобще подкрепено по принцип предложението ни. Ако получи такава подкрепа, не виждам проблем това да бъде уточнено, включително и по начина, по който вие казвате, но това ще бъде обект на допълнителен дебат".

Както Клуб Z писа, подобен случай има преди години в Испания, където избиратели на две села с помощта на празни бюлетини оставят празни места в общинските съвети. Никъде обаче не е прилагано на национално ниво.

В предложенията на Славов и Андреев се иска още отпадане на предложението на ГЕРБ ЦИК да слага допълнителни урни по своя преценка в по-натоварени секции. Депутатите посочват, че това създава предпоставки за злоупотреби, и не решава реално проблема със забавянето, тъй като в секциите ще продължава да има само по 1 тъмна стаичка, нито пък предвижда увеличаване на броя на членовете на съответната СИК.

Двамата искат и отпадане на предложенията на ГЕРБ "Не подкрепям никого" да се отчита и за парламентарния вот, което заплашва да вдигне бариерата от 4% за влизане в парламента.