Българската фирма "Интея" ЕООД създаде онлайн софтуер, с който могат да се регистрират резултатите от тестовете на лица за СOVID-19 независимо от вида на теста – бърз, ПСР и пр. С CovidCheck се улеснява събирането, обработката и съхраняването на тези данни.

Софтуерът е създаден за по-малко от месец и е с готовност да обслужи неограничен брой точки, разказва един от неговите създатели Владислав Христозов:

Владислав Христозов

В самото начало на епидемията у нас се говореше за масов скрининг едва ли не на цялото население. Това не се направи, но започнаха изследвания в предприятия, домове за възрастни, където бяха открити заразоносители.

В тези случаи е много важно хората да минават бързо, без да става струпване на едно място и чакане. По принцип медицинската част – вземането на пробата – трае около минута. Самото регистриране на всеки човек е действието, което отнема доста време.

С този софтуер данните се извличат за секунди чрез сканиране на личната карта с камерата на компютъра или телефона. По същия начин се регистрира и номерът на пробата – камерата сканира баркода, което съкращава цялата „операция“ до 30 секунди. Видът на теста е в падащо меню – например ПСР,  там е и населеното място на изследваното лице.

Софтуерът позволява ли тестване на пулове?

Да, от самото начало ние предвидихме възможността с едно изследване да се обработят пробите на няколко лица – т.нар. пул. Този метод прави тестването на пулове много по-евтино и много по-бързо. Софтуерът е еднакво подходящ както за единични лаборатории, така и за организации с разгърната структура. Той не изисква специални компютри или допълнителна апаратура. При необходимост от масови тестове CovidCheck позволява за един-два дни да се разгърнат хиляди и дори десетки хиляди точки за провеждане на изследвания. Практически няма лимит за вкарване на данни. Няма ограничения и за броя хора.

Какъв софтуер ползват лабораториите в момента?

Софтуер, който е ориентиран към пациента – да влезеш и да видиш резултатите си.

Нашата цел беше да направим приложението удобно за паралелно регистриране на данни – допълнителната работа е само да покажеш на камерата личната карта на пациента и баркода на пробата. Това почти не натоварва персонала нито административно, нито физически. 

Необходими ли са специални умения за работа с приложението?

То е изключително просто за използване – човек с основни навици за сърфиране в интернет се научава да работи за броени минути. Използването му прилича на обслужване на каса в супермаркет – един бип за личната карта, един бип за баркода на пробата и регистрацията е приключила.

Щом за всяко лице се съхраняват данни, значи може да се създаде здравен паспорт?

Да, в базата данни се създава COVID-19 здравен паспорт на изследваното лице. И нещо много важно – в този паспорт се съдържа историята на всички изследвания и с какъв тест за проведени заедно с неговата чувствителност и специфичност. Това позволява при натрупване на достатъчно данни да се правят по-точни стохастически анализи. Има и бърз цветен индикатор за вероятния статус на пациента.

Какво е практическото предимство да знаеш какъв тест е ползван?

Това е ключов момент при анализ на получените резултати. Защото ако са направени 1000 теста и има 120 позитивни резултата, но се знае, че този тест дава 10% фалшиви позитивни резултати, най-вероятно реално заразените са около 20. Този начин позволява по-точно да се интерпретират резултатите, особено когато се налага бързо да се вземат важни решения, базирани на информация. 

Споменахте за „цветен статус“. Кое определя статуса?

Да, статусът на пациента се отбелязва с цветен код – червен за потенциален носител на заразата, зелен за наличие на антитела и др. Алгоритъмът за преценка е изнесен в отделен модул. Това позволява при натрупване на нови знания за вируса правилата за цветно кодиране да се променят.

Как се пазят тези данни и кой има достъп до тях? 

На всеки потребител на софтуера се дава определена роля: администратор, лаборант, регистратор и др. Като всяка роля е с ограничени права – само такива, които са необходими за извършваната дейност. Например право да нанася резултатите от изследването има само лаборант. Друго ограничение е, че всяка една организация може да вижда само данните, които са въведени от нея. Като всеки вижда само своята кореспонденция в abv.bg например. 

Какви са гаранциите данни да не изтекат онлайн? Като в Индия например?

Има два аспекта – технически и организационен. За една организация ние даваме достъп само на един администратор, посочен от нея. Той вече решава на кого и какви права да даде след това. За особено чувствителни действия се изисква т.нар. двуфакторна автентикация – златен стандарт в подобни случаи. Технически наемаме сървъри и база данни в ЕС от един от 5-те световни доставчика на такива услуги с всички съпътстващи защити.

Всяка организация ли може да ползва системата?

Системата разграничава организациите на два типа – медицински и немедицински. Само медицински организации, които притежават всички изискуеми от закона разрешения, могат да регистрират изследвания и да въвеждат резултати.

Има ли ограничения в използването на софтуера?

Не. Той може да събере база данни от много организации от цялата страна, като всяка вижда само данните, които са събрани от нейни лаборатории. При наличие на съответното нормативно разрешение данните могат да се ползват и от държавни институции. А има вариант да се подават и анониминизирани – когато е необходимо да се правят прогнози, анализи. 

Четем за други приложения, свързани с новия коронавирус? 

Част от приложенията са за лично ползване и се инсталират на мобилен телефон. Те позволяват да се въвеждат симптоми, да се избягват зони, където е имало зараза, да се свързваме със здравни институции. Такива са ViruSafe, Medrec:M и др.

Други са на национално ниво – за събиране и обобщаване на данните от различни лаборатории, за проследяване на карантинирани лица, като информационната система "Ковид 19" на "Информационно обслужване" АД, която се използва и от полицията за проследяване спазването на карантината. Нашето приложение е единственото, което обслужва и улеснява самия процес на провеждане на изследването. То „прихваща“ данните при самото им възникване.

Може ли системата да се използва и в други държави?

Системата от самото начало е проектирана да бъде многоезична. Но за всяка отделна държава трябва да се въведе отделна база данни на населените места. Към момента имаме преведена системата на немски и въвеждаме населените места в Германия.