Противоконституционно ли е държавата да е монополист в лотарийните игри - дело по този въпрос и други казуси покрай промените в Закона за хазарта от февруари образува Конституционният съд по искане на Висшия адвокатски съвет.

Атакувани са текстовете, с които управляващите решиха Държавният спортен тотализатор да е единственият хазартен оператор, който може да организира лотарийни игри в България. Така бяха отнети и лицензите за тази дейност на компании, свързани с обвиняемия вече бизнесмен Васил Божков. Компаниите с отнети лицензи обаче бяха задължени да изплатят печалбите, въпреки че продажбата на билетчета беше преустановена. 

В искането си до Конституционния съд Висшият адвокатски съвет (ВАдС) обяснява защо промените в Закона за хазарта са противоконституционни. Изтъкнато е, че в основния закон (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол  –  железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества, разказва Лекс.бг.

„Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези“, пишат адвокатите.

Съвет вижда провиворечие между Конституцията и хазартния закон и по отношение на правото на свободна стопанска инициатива. И заявява: 

„Нещо повече, за да могат правните субекти да осъществяват своята стопанска дейност в свободни условия, те трябва да могат да действат в условия на правна сигурност, последователност, предвидимост и стабилност на законодателните решения, което е неразривна част от принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията“.

В искането се сочи, че свободната стопанска дейност може да се ограничи само за да се защити друга конституционна ценност. В случая с лотариите като мотив се изтъква набирането на финансов ресурс за подпомагане на програми за спорта, което според ВАдС не може да бъде квалифицирано като самостоятелна конституционна ценност. Освен това трябва да се търси пропорционалност на мярката, изтъкват от съвета. По закон и частните, и държавните оператори правеха отчисления за спорта и според адвокатурата повече средства е можело да бъдат набрани, ако бъдат увеличени сумите, които дават частните лотарии.

Развита е и тезата, че е нарушен и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като според адвокатурата промените в закона залагат „не просто неравни, а изрично ощетяващи условия спрямо дружествата, които разполагат с лиценз за организиране на хазартни игри и са собственост на частноправни субекти“, като се визира неравнопоставеност с Държавния спортен тотализатор.

ВАдС смята още, че е погазено и правото на собственост, което се гарантира от Конституцията. В искането до КС се цитират мотивите към промените в закона, в които се заявява, че измененията няма да доведат до нарушаване на правата на спечелилите участници, чиито печалби не са изплатени до приемането му, а целят предвидимост и сигурност както за хазартните оператори, така и за спечелилите участници в игрите. „Подобно мотивиране на закона не съдържа аргументи по същество и не отговаря на действителното правно положение, тъй като изплащането на печалбите на участниците след влизане в сила на закона се извършва в контекста на правата и задълженията, заложени в съществуващия преди изменението лиценз на стопанските субекти“, пише ВАдС.

Адвокатурата мотивира и защо, според нея, са погазени правата на гражданите с текстовете от Закона за хазарта, тъй като само в такива случаи ВАдС може да сезира КС. Според внесеното искане в случая „гражданите са напълно изключени от стопанския оборот в един конкретен сегмент от сферата на хазарта“, освен това са засегнати и интересите на физическите лица, които разпространяват лотарийни билети, както и на хората с неизплатени печалби.

Пълния текст на аргументите на Висшия адвокатски съвет срещу промените в Закона за хазарта можете да видите ТУК.