„Не трябва да избираме между права и здраве.“

Тези думи на датската депутатка Карен Мелкиор от либералната група „Обнови Европа“ са най-доброто обобщение от състоялото се днес в Европарламента обсъждане на използването на приложенията за проследяване на контактите с цел борба срещу коронавируса.

Евродепутатите се обединиха около следните въпроси:

• Инсталирането на тези приложения трябва да бъде доброволно;

• Те ще зачитат правото на защита на личните данни и на личен живот;

• Данните ще бъдат изтрити веднага, след като приключи пандемията.

„Технологиите могат да ни помогнат във вдигането на ограниченията“, каза еврокомисарят по пръвосъдието Дидие Рейндерс.

Той припомни приетите на 8 април от ЕК препоръки за гарантиране на основните права, предотвратяването на проследяването и на масовото стигматизиране.

„Приложенията трябва да се инсталират само доброволно. Самоличността на ползвателя няма да се праща на други хора. Приложенията ще се използват само по време на кризата и ще бъдат деактивирани, след като тя приключи. Те трябва да бъдат защитени чрез техники за сигурност, включително крипптиране“, заяви Рейндерс.

Според него властите трябва да участват активно в разработването на приложения. Целта им е единствено да бъде спряно заразяването и да бъдат спасени животи.

„Това ще заработи само ако гражданите знаят, че не изтичат личните им данни. Де бъдат сигурни, че данните ще бъдат използвани ексклузивно само за борба с пандемията, а не за масово проследяване. Всеки трябва да може да контролира личните си данни. Затова е важно да се намерят най-малко интрузивните решения, които зачитат поверителноста“, смята белгийският еврокомисар.

Другото важно нещо според него е да има координиран европейски подход. Това означава, че освен доброволни приложенията трябва да временни, прозрачни и киберсигурни. Те трябва даразчитат на данни по близост – на Bluetooth, а не на геолокализация.

Колкото до подходите, те биха могли да бъдат два вида - централизиран и децентрализиран. И двата могат да бъдат използвани, стига да следват високите стандарти на сигурността на данните.

За минимизирането на данните Дидие Рейндерс вижда като по-добър децентрализирания подход. В сървъра ще се съхраняват по-малко данни.

От изключителна важност е трансграничната съвместимост, тъй като хората често пътуват.

ЕК вярва, че процесът, свързан с подбора на приложението, както и функционирането му, трябва да бъде прозрачен. Техническите спецификации и основният код на приложението трябва да бъдат публикувани, завърши Рейндерс.

Не можем да позволим заради пандемията Европа да се върне 100 г назад, що се отнася до свободите на гражданите, е мнението на германския евродепутат Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП). Но без нужната хигиена и спазването на отстояние между хората всичките усилия ще се окажат напразни.

Шваб настоя приложенията да бъдат уникожавани веднага след края на паднемията.

Приложенията пораждат сезриозни безпокойства за опазването на данните, смята социалдемократката Биргит Зипел от Германия. Освен да бъдат доброволни, трябва да има и стимули за ползването им.

„Не бива да се допуска достъп до данните от търговски ползватели или органите за сигурност. Не трябва да има засягане на основните права. А там, където това го има заради извънредните мерки, то трябва да е пропорционално ограничено във времето“, допълни тя.

Датчанката Карен Мелхиор от ОЕ настоя, че използването на приложението трябва да бъде ограничено само до борбата с COVID-19. Освен това са необходими задължителни стандарти и стабилни гаранции, особено на правото на личен живот и защита на данни. 

По-скептичен бе французинът Жан-Лен Лакапел от крайно дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД).

„Как може да се гарантира поверителността на тези данни? Кой ще ги използва? Кой ще ги събира? Здравните или политическите власти? Ако е вторият случай, това е сериозен проблем“, изтъкна той.

С това въпросите обаче му не свършиха:

„При заличаването на данните кой ще даде основание за него. В какъв срок, какви условия са предвидени? Възможно ли е това да стане веднага след епидемията? И кой ще извърши тези операции, за да се запази поверителността?“

Гражданите ще имат успех, само ако сами проследяват използването на приложенията, смята германката Александра Геезе от умелените „зелени“. Тя изтъкна, че европейски университети са изработили стандарти с висока степен на конфиденциалност.

„Много опасно е, когато правителството застрашава доверието. Когато има съхраняване на данните, могат да бъдат наложени условия от политиците“, предупреди Геезе.

Полската консерваторка Беата Мазурек препоръча да бъде използван опитът на някои страни членки, сред които и нейната. В Полша има приложение, което проследява хората, намиращи се под карантина.

Фрaнцузойката Ан-Софи Пелетие от радикалната левица пък нападна еврокомисаря Рейндерс:

„Кризата показва слабостта на здравната система, на болниците, зависимостта от китайското производство. Хората се ограничмават постоянно, а ние искаме все повече и повече от тях. Вие, г-н Рейндерс, искате да спасявате човешки животи. Дайте обаче още средства, инвестирайте повече в болничните заведения. Признайте си грешките, престанете да потъпквате гражданските свободи.“