Риск от противоконституционност на новите правила и мерки след отпадане на извънредното положение заради коронавируса, предложени от правителството с промени в Закона за здравето, видя и "Демократична България". Преди ден подобни притеснения споделиха пред правната комисия в парламента Ваня Гигова от Висшия адвокатски съвет, Крум Зарков от БСП, както и представители на неправителствения сектор. 

Днес в Народното събрание промените в законодателството, засягащи мерките след извънредното положение, се гледат на първо четене. 

Става въпрос, на първо място, за идеята след 13 март министърът на здравеопазването Кирил Ананиев да може да продължи да издава заповеди и наредби с противоепидемични мерки. Въвежда се и право той да обявява "извънредна епидемична обстановка", без обаче да е предложена дефиниция на понятието и критерии, на които въпросната "епидемична обстановка" трябва да отговаря, за да бъде обявена. При това новите правомощия се предвижда да важат трайно - тоест не само по отношение на актуалната заплаха от коронавируса, а при всяка бъдеща заплаха от заразно заболяване.

От "Демокатична България" виждат и други пропуски в проекта на закон, с който се променя не само Законът за здравето, но се оставят в сила разпоредби от т.нар. извънреден закон, дори има предложения за ремонт на Закона за акцизите и данъчните складове (което предизвика протест от браншови организации - б.р.).

"Отпадането на извънредното положение след 13 май е логична, макар и закъсняла стъпка. От самото начало на кризата "Демократична България" зае позицията, че за посрещането и преодоляването на рисковете и заплахите за здравето на българските граждани, породени от пандемията на COVID-19, не е необходимо въвеждането на извънредно положение, което като конституционен институт има своя произход в заплахите за националната сигурност, породени от вътрешни и външни врагове, а не вируси", припомнят от "Демократична България", откъдето още в началото на кризата предложиха вместо да влезе в сила  конституционният механизъм за извънредно положение, да се обяви бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия.

"Правителството не предприе подобни мерки, а предпочете да остане в сивата зона и правния вакуум на едно бланкетно обявено извънредно положение с постоянно променящи се мерки и заповеди, което поддържа състояние на непоследователност, неяснота, вътрешна противоречивост на действащите актове и мерки", добавят от обединението. 

И изброяват проблемите, които виждат в новия законопроект на Министерския съвет. Според "Демократична България" на първо място в него не се съдържа обективен законов стандарт, който да позволи съобразено с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) ограничаване на определени основни права (най-вече свободата на движение и свободата на събранията), извън хипотезата на наложени ограничителни мерки (задължителна изолация, карантина) на болни, заразоносители и контактни лица.

"При липсата на такава изрична законова уредба (кои права, до каква степен, с каква цел, за какъв период от време могат да бъдат ограничавани) издаването на заповед на министъра на здравеопазването, която ще е общ административен акт за ограничаване на публичните събрания (богослужения) за всички български граждани, ще е противоконституционен акт, противоречащ и на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)", пише в позицията.

"Подчертаваме, че както конституционните изисквания, така и правозащитните стандарти на ЕКПЧ изискват ограничаването на основни права и свободи да се извършва само със закон (а не заповед на министър или подзаконов нормативен акт) в изрично определените конституционни рамки, да е необходимо и пропорционално на конкретната легитимна цел преодоляване на пандемията, причинена от коронавирус COVID-19. За пореден път се предлага законопроект, както беше прието и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който не дава достатъчно гаранции за правата на гражданите и оставя отворени вратички за произволно тълкуване и прилагане."

Що е то "извънредна епидемична обстановка"

Следващата критика е, че въвеждането на ново понятие „извънредна епидемична обстановка“ в Закона за здравето не е придружено от дефиниция в самия закон, няма стандарти и критерии за преценка кога, при какви обстоятелства и за какъв период от време може да се обяви такава обстановка. Това според "Демократична България" крие риск от произволно прилагане на закона, от необосновани действия на изпълнителната власт, които трудно могат да бъдат поставени под ефективен граждански, съдебен и парламентарен контрол.

Не е изяснено при кои ситуации може да се прилага режимът на бедственото положение, което по смисъла на Закона за защита при бедствия може да се въведе и при епидемична ситуация. 

В предложената нова редакция на чл. 63 е направен опит да се създаде процедура за обявяване на „извънредна епидемична обстановка“ – със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор. Предвидено е и въвеждането на временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион за защита на живота и здравето на гражданите, но отново без да се съдържат гаранции за конституционосъобразност, пропорционалност, необходимост и преследване на легитимна цел. Ако с тези мерки се засягат конституционни права на гражданите – това е недопустима законова делегация, ще е налице противоречие на чл. 4 и чл. 5 от Конституцията – принципа на правовата държава и върховенството на конституцията. Недопустимо е със заповед на министър да се засягат конституционни права на гражданите.   

Този подход би довел до концентрация на власт във фигурата на един министър, съответно изпълнителната власт като цяло, без да са създадени адекватни защитни механизми срещу злоупотреба, декларират още от извънпарламентарното обединение. 

Според "Демократична България" изобщо поправките в Закона за здравето, които дават нови, различни правомощия на здравния министър, са неясни и противоречиви, което може да доведе до значителни затруднения при прилагането им, до липсата на ясни, предвидими и пропорционални действия на органите на власт и съответно до административен произвол.

"Предлага се съществена промяна в понятието за общ административен акт посредством дефиниция на една от неговите съществени характеристики, а именно на неговото “еднократно правно действие”. Определението, съдържащо се в проекта на новата т. 8 на §.1. от Допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, е неясно и в противоречие с установеното в правната теория понятие за общ административен акт", казват още от ДБ.

Пороците на законодателния процес

В законопроекта за промени в Закона за здравето отново се появява порокът чрез преходните и заключителните разпоредби да се променят други закони, които нямат нищо общо с мотивите за изменения в първоначалния закон. Дадени са и примерите за това: в Закона за водите относно пречиствателните станции по Черноморието се въвеждат нови изисквания, а в Закона за акцизите и данъчните складове се правят изменения, които налагат допълнителна административна тежест по отношение на данъчните складове за нефтопродукти.

"Предложените промени не са минали през задължително обществено консултиране и предварителна оценка на въздействието по реда на Закона за нормативните актове, липсва аргументиране на предложените промени в представените мотиви към законопроекта. Използва се извънредността на ситуацията, за да се прокарат тези законови мерки", коментират от ДБ.

Критика има и към идеите за промени в законодателството, аргументирани от министър Николина Ангелкова преди ден, които предполагат възможност за неплащане на концесионни възнаграждения (наем) за морски плаж за цялата 2020 г. - "без да има каквито и да е критерии за това – дали има директно и действително засягане на дейността на концесионера от обявеното извънредно положение и епидемична обстановка или не":

Предвидено е също, че сроковете по действащите концесионни и наемни договори на морски плажове или на тези, които ще влязат в сила през 2020 г., могат да бъдат удължени с подходящ срок до една година. По същество предложението е бюджетът да се лиши от значителни приходи, без да е конкретно установено дали има реално засягане на бизнеса на съответния концесионер. Липсват и критерии за преценка, което дава възможност на органите на изпълнителната власт да прилагат селективен подход по отношение на различните концесионери. Това от своя страна може да се окаже източник на значителни корупционни рискове.

Законопроектът е и непълен, да се промени и Законът за електронните съобщения

Според "Демократична България" проектозаконът е и непълен, защото в него не се съдържали всички необходими законови промени, които да осигурят нормалното функциониране на всички обществени системи при наличие на противоепидемични мерки.

"Необходимо е на законово ниво да се уреди възможността за дистанционна работа на всички колективни органи като част от редовното законодателство, така щото провеждането на дистанционни заседания да е правно възможно не само при условията на извънредно положение, но и при всяка друга хипотеза, която налага работа от разстояние", заявяват от "Демократична България".

(В момента тази опция е записана само в Закона за извънредните мерки по време на извънредното положение и предложението е да продължи да действа за срок само от още 2 месеца - б.р.)

От обединението припомнят, че вече предложиха конкретни законодателни предложения за изменения и допълнения на Закона за електронното управление, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Търговския закон, с които възможността за дистанционна работа на институциите да се уреди трайно. 

От "Демократична България" искат и ремонт на Закона за електронните съобщения, в който бе дадена възможност полицията да изисква и получава данни от мобилните оператори за това кои клетки е използвало лице, което трябва да спазва задължителна изолация и болнично лечение - при това без предварителен съдебен контрол. 

Тази разпоредба в ЗЕС вече е и на вниманието на Конституционния съд, след като депутатите от БСП го сезираха. 

Прилагането на различни видове противоепидемични мерки, които ограничават достъпа до детските градини и училищата, създава сериозни затруднения за родителите, които не могат да работят от разстояние. Много от тях са изправени пред невъзможния избор дали да останат на работа, или да се грижат за децата си, особено като се вземе предвид продължаващият месеци наред период на противоепидемични мерки. Ето защо е необходимо да бъдат предвидени законодателни мерки за обезщетяване на родителите, които не могат да работят от разстояние, а същевременно трябва да се грижат у дома за децата, които не могат да ходят на детска градина или на училище. В тази връзка настояваме да бъдат приети и промени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, заявяват още от ДБ.