Последните медийни изстъпления на част от скопския елит и негативизма спрямо България, с който той се опитва да залее обществеността в Република Северна Македония (РСМ), очевидно потвърждават поговорката “Храни куче да те лае”. Това налага очевидно известна промяна в подхода на България към югозападната ни съседка. Както вече е отбелязано, България без Северна Македония може, но въпросът е дали Северна Македония ще може без България, особено по пътя ѝ към ЕС.

Крайно време е съвременната българска външна политика  да се освободи от ирационалната носталгична историографска зависимост. Мястото на историята е там, където е навсякъде  по света - в лоното на науката.

Отношенията на България с Репубика Северна Македония (РСМ)

Българите в Конституцията на Република Северна Македония

1. Конституционноправна рамка и нейното значение. Конституцията (Уставот) на РСМ макар и сходна, не е идентична с българската и е приела подхода да раздели населението на образно казано 2 групи – “държавотворни народи”, които са изрично изброени в Преамбюла, общо 7 на брой, и втора категория – “други”. Като “държава на македонския народ”  при приемането на Конституцията през 1991 г. изрично са вписани “албанци, турци, роми и власи”. 

През 2001 г. при една от поправките в основния закон на РСМ са добавени сърби и босанци (бошняци), с което “държавотворните народи” стават общо 7.  Променя се и начинът, по който те се обозначават, като вече не са дефинирани на етнически принцип, а като част от народ - “част от албанския народ”, „част от сръбския народ” и т.н.

Същото конституционно обозначение – “част от народ”, се повтаря и в поправка ХХХVI на Конституцията от 19.01.2019 г.

Реалните, а не декларативните права на “държавотворните народи” и тези на втората категория граждани на РСМ – “други”,  не са напълно еднакви и българите,  които са записани в категорията “други", го знаят и изпитват на гърба си от десетилетия.

При постигане на тази цел може и следва да се разработят мерки за защита на българите срещу репресивния апарат, като се осигури правна защита на подложените на дискриминация от всякакъв вид. 

2. Реалности. Съгласно последното преброяване от 2002 г. в РСМ турците са  77 959, ромите (циганите) – 53 879, а власите (куцовласите)  - 9695, сърбите – 35 939, бошняците (босанците) – 19 571, все части от някакъв държавотворен народ, докато преброените като българи са 1471 и са в графата “други” .

Досега над 120 000 българи, или хора от РСМ, са приели българския си национален произход и са заявили изрично своите български национални корени, като са получили българско гражданство по натурализация на това основание, а около 20 000 молби за българско гражданство очакват решение. Значителна  част – неофициално над 70 000, живеят и работят в България.

3. Решението. България следва да постави въпроса и да изиска официално вписването на “част от българския народ” в Преамбюла на Конституцията (Уставот) на РСМ като държавотворен народ наред с останалите - албанци, власи, роми (цигани), турци, сърби и бошняци. Това следва да стане незаобиколимо условие за нашата подкрепа за европейското бъдеще на РСМ, включително още при вземането на решение за започване на преговори.

А иначе ще бъде интересно да видим каква част от днешното население на РСМ се самоопределя като българи при предстоящото и неколкократно отлагане на преброяването на населението в младата държава.

Това е основният политически въпрос, а не историческите упражнения и лингвистичните умотворения на политици, историци, медийни “калинки” и други, които имат мъгляви или никакви представи както от реалността, така и от миналото.

Вторачването в миналото и превръщането на историята в център на българската политика е контрапродуктивно за България. Поради това разумът изисква въпросите на историята и лингвистиката да бъдат отделени от политиката и насочени в руслото на науката, а работата на въпросната “Съвместна мултидисциплинарна комисия”, създадена по силата на чл. 8 ал. 2 от Договора за добросъседство, да престане да бъде регулатор и спирачка за развитието на днешните двустранни междудържавни отношения. Тленните останки на далите живота си за свободен живот в Македония не може и не бива да се превръщат в политическа дъвка на всевъзможни всезнайковци от двете страни на границата.

Изработване на “пътна карта” за развитие на сътрудничеството и интеграционния процес и между България и РСМ

Ролята на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по силата на чл. 12 от Договора за добросъседство, може и следва да бъде издигната на ново равнище, като се преформатира досегашният ѝ начин на работа.

В “пътната карта” могат да бъдат дефинирани и прецизирани областите и институциите от двете страни, които ще си сътрудничат въз основата на взаимния интерес по по-интензивен начин. За целта в една “пътна карта” и въз основа на Договора за добросъседство междуправителствената комисия може да приеме да работи на експертен принцип (експертни групи) по съгласувани графици в областите:

  • Отбрана и сигурност (вкл. интеграция в НАТО и борба с тероризма и престъпността);
  • Преодоляване на кризи (природни бедстия, пандемии и др.);
  • Външнополитическо сътрудничество (обмен на знания, вкл. преговорен процес с ЕС и дипломация);
  • Икономика (всички области, вкл. енергетика);
  • Бизнес (български и смесени инестиции);
  • Транспорт и комуникации  (инфраструктурна свързаност с акцент върху коридор  № 8);
  • Образование, наука и спорт (вкл. признаване на дипломи и научни степени, съвместни научни изследвания);
  •  Юридически въпроси (съгласуване на законодателство, обмен на законодателен опит);
  • Лингвистика (вкл. съвместни научни изследвания и диалектология);
  • Исторически въпроси (сегашната комисия по историческите въпроси).

Целта е интензифициране на интеграционния процес. Затова, ако това срещне разбиране от двете страни, да бъдат определени правителствени координатори, които следят и контролират процеса за спазване на графиците за изпълнение на договорените дейности.

Българско гражданство по натурализация на етнически принцип

Този въпрос засяга не само хората от РСМ, които се декларират като българи, но и онези българи, които живеят в Молдова, Украйна, Албания, Косово (Гора). България има нужда от работещи хора и е неразумно да не използва наличието на такива, които са национално българи, искат да се сдобият с българско гражданство и да живеят и работят както в България, така и в други държави от ЕС като български граждани.

За целта може да се разгледат сериозно въпросите за:

  • Изваждане на този въпрос извън компетенциите на ДАБЧ. Усилване на капацитета на българските държавни институции – кадрово и материално - създаване на звено (дирекция) в МВнР, което работи по въпроса за българите извън България, и Министерството на правосъдието (дирекция “Българско гражданство”), вкл. ускорено придобиване на гражданство по натурализация на етнически принцип (т.нар. бърза писта) – практика, която съществува в Унгария, Румъния, Гърция и други държави, и повишаване на капацитета на дипломатическите ни мисии в съответните държави, които да поддържат целеви контакти с българите в РСМ и другите държави, като следят за спазването на конституционните им права в тях. Въвеждане на дългосрочна зелена карта за работа в България на българи от общностите извън България. Проблемът е в това, че държавата разглежда като „чужденци“ всички хора от български произход, които не са придобили българско гражданство, което е в разрез с националните ни интереси, историческата справедливост и задължението на държавата да полага грижи към сънародниците ни зад граница.
  • Разглеждане на въпроса за прилагане на австралийската точкова система с етнически елемент за ускорено разглеждане на молбите за придобиване на гражданство по натурализация. В ЕС, а и в САЩ, Канада, Великобритания и др. държави борбата е за привличане на квалифициран експертен (трудов) ресурс в активна възраст от други държави. Канада въвежда системата в момента, Великобритания също, а САЩ я анализират и в перспектива вероятно ще я въведат. Списъкът на дефицитния ресурс в България е известен.

Вярно е,  че част от тези българи могат да използват своето новопридобито българско гражданство за работа в други страни от ЕС и развития свят, но също така е вярно, че според неофициалните данни повече от половината се установяват трайно в България и се интегрират успешно в българското общество.

Преодоляване на т.нар. исторически спирачки за развитие на двустранните отношения между България и Република Северна Македония

Работата на т. нар. Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, създадена по силата на чл. 8 ал. 2 от Договора за добросъседство, се превърна ненужно в изкуствен регулатор на развитието на двустранните отношения между България и РСМ. Нещо като изкуствена “спирачка”, използвана от политическия елит в РСМ.

Тази “спирачка” може да бъде преодоляна:

  • Чрез свеждане на въпросната комисия до експертно звено в рамките на междудържавната (междуправителствената) комисия единствено с експертни и консултативни функции;
  • Изграждане на затворена интернет платформа, в която българските учени да излагат своите аргументи и историческите факти, на които се основават те. Това не е трудно, а поговорката ни казва: “Когато фактите говорят, и боговете мълчат.”

При такъв подход всякакви тълкувания и интерпретации ще станат ненужни.

Посочените по-горе идейни предложения могат да спомогнат за ускоряване на ингерацията на РСМ в ЕС и европейското сближаване между България и младата държава.

----

* Минко Ноев е бивш дипломат от кариерата. Работил е в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия. Текстът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.