За загадъчна "прекрасна новина", свързана с Москва, издържана "финансово-икономически", намекна днес премиерът Бойко Борисов. Каква е тя - щял да обяви утре в 9:30 ч сутринта.

Анонсът Борисов направи на летището в София, малко преди да отлети за Анкара за среща с турския президент Реджеп Таийп Ердоган заради мигрантската криза по външните граници на ЕС, породена от военните действия в Сирия и пускането на бежанци от страна на Турция.

Самото изказване на Борисов пък дойде в контекста на въпрос за комуникацията му президента Румен Радев, който по думите на питащия репортер демонстрирал близки връзки с руския президент Владимир Путин. 

Макар Борисов да не каза за какво става въпрос, подчерта на два пъти, че новината е "прекрасна" и е финансово икономическа, а не "политическа". Последното е намек именно към Радев, който вече на няколко пъти обявява, че води разговори с руския си колега за енергийни проекти (неназовани), но и също така за цените на руския газ за България.

За последно на 18 февруари от прессекретариата на "Дондуков" 2 обявиха, че президентът е звъннал на Путин, за да му съобщи, че приема поканата му за участие в деветомайския парад. Покрай това обаче е заявил, цитиран от прессекретариата:

"Надявам се с политическа воля от двете страни да бъдат постигнати взаимноизгодни цени и условия в доставките на природен газ от Русия за България".

Това било по повод "на водените двустранни преговори за цените на доставки на руски природен газ за страната ни".

"Президентът Радев изрази удовлетворение, че разговорът му с руския президент на Петербургския икономически форум през юни м.г. е дал силен импулс в тази насока", гласи прессъобщението. "Владимир Путин отбеляза, че очаква позитивно развитие и взаимноизгодно решение в тези преговори", се казва още в него.

Изпълнителната власт реагира веднага, като енергийният министър Теменужка Петкова свика извънреден брифинг. На практика тя искаше да напомни на президента, че енергийната политика се провежда от правителството и че всички проекти са заслуга именно на изпълнителната власт. 

Преговорите с "Газпром" за цената на газа за България също са работа на изпълнителната власт и се водели по установени за това правила - записани първо в споразумението между Европейската комисия и руската страна по арбитражното дело срещу "Газпром" и второ - в двустранно споразумение. В този процес президентската институция също няма правомощия, обясни Петкова. Иначе заяви, че преговорите с "Газпром" за цената на природния газ продължават. Става дума за разговорите, които бяха инициирани след като ЕК започна антимонополно дело за завишени цени, по които "Газпром" продава продукта си на няколко държави в ЕС, включително и България.

В момента България купува руския газ за около 22 евро/МВтч. В същото време за държавите в Източна Европа тарифата е между 11 и 17 евро/МВтч. Дори Гърция, чиито доставки минават през българската мрежа и би следвало да се оскъпяват от това, взима руския газ на по-ниски цени. На газовите борси в Централна и Западна Европа пък сделките се сключват на още по-ниски нива - дори под 10 евро/МВтч, отбелязва "Капитал".

От есента на 2018 г. България има право да предоговори цените на "Газпром", но реални стъпки в тази посока бяха поети едва през лятото на 2019 г. Българското правителство не е излизало с категорична официална позиция по този въпрос, а преговорите се водят само на ниво компании - "Булгаргаз" и "Газпром". Последните очаквания бяха договореността да бъде постигната най-късно до края на януари, но това не се случи, като отново нямаше становище на правителството или на Министерството на енергетиката.

 
През януари по време на Световния инокомически форум в Давос Бойко Борисов се срещна с президента на петролния руски гигант "Лукойл" Вагит Алекперов.

В Давос разговарях с президента на „Лукойл“ Вагит Алекперов. Изтъкнах сериозната работа на българското правителство за осигуряването на благоприятна бизнес среда, така че страната ни да продължи да бъде привлекателна дестинация за чуждестранните инвеститори.

По време на срещата отбелязахме намерението на „Лукойл“ да развива дейността си в България.", написа в края на януари от Давос Борисов по повод въпросния разговор. 

Но без конкретика. 

В контекста на "финансово-икономическите" теми, от 2018 г. насам - когато бе последната визита на българския премиер в Кремъл, където се срещна с Владимир Путин, се говори и за голяма инвестиция на компанията в България - при рафирерията й "Лукойл Нефтохим". (По време на същата визита Борисов обяви преминаването на "Турски поток", който по-късно прекръсти на "Балкански поток", през България - б.р.). Планът за инвестиция от "Лукойл" е за нови мощности за производство на полипропилен. Към онзи момент се казваше, че окончателно решение за инвестицията, която според руски експерти е на стойност 1 млрд. евро, няма, а размерът и срокът за реализацията й са в процес на обсъждане.

 
В момента тече и обявената от третия кабинет "Борисов" процедура за търсене на инвеститор за строеж на атомната централа АЕЦ "Белене", като руската страна е един от основните кандидати, от кого се очаква обвързваща оферта за възобновения проект.