Министърката на енергетиката Теменужка Петкова влезе за втори път в задочна словесна схватка с президента Румен Радев. Причината - съобщението от тази седмица за проведен разговор между държавния глава и руския му колега Владимир Путин, в което се казваше, че двамата са обсъдили развитието на енергийни проекти у нас и преговорите за цената на природния газ, който България купува от "Газпром".

"Ако има енергийни проекти, по които президентската институция работи - добре е и ще бъдем благодарни изпълнителната власт да бъде уведомена", заяви министърката тази сутрин пред бТВ.

Тя повтори, че е била изненадана от въпросното прессъобщение - защото за кои проекти става дума в него не е било уточнено, а тези, които са в ход - като т.нар. Балкански поток и подготовката за строеж на АЕЦ "Белене", са работа на българското правителство, самите проекти са български, както и инвестицията в тях. Затова нямало как "някой друг да ни помага". 

"Никой не печели от това институциите да не си говорят. От страна на правителството винаги сме били отворени за партньорство", заяви Петкова, но от думите й стана ясно, че не е правен опит от нейна страна да се свърже с президентството по темата.

Преговорите с "Газпром" за цената на газа за България също са работа на изпълнителната власт и се водели по установени за това правила - записани първо в споразумението между Европейската комисия и руската страна по арбитражното дело срещу "Газпром" и второ - в двустранно споразумение. В този процес президентската институция също няма правомощия, обясни министърката. 

По темата "Балкански поток", за чието забавяне България отнесе критика от Путин в края на миналата година, Петкова отново увери, че се работи бързо и в срок по договора с избрания изпълнител - саудитската компания "Аркад". 

Първата част от трасето, което свързва първата тръба на "Турски поток" със Сърбия през България, трябва да е готова до края на май, става въпрос за 308 км от разширението на газопреносната ни мрежа, по което ще може да се пренася руски газ към западната ни съседка, а оттам - към Унгария (така на практика се заобикаля транзитът на руски газ към Източна Европа по Трансбалканския газопровод, който минава през Украйна, което е дългогодишна геополитическа цел на Москва - б.р.).

Петкова настоява, че става въпрос за български проект, за разширение на българската газопреносна мрежа, което се прави по правилата на българското и европейското законодателство. Забавянето от 4 месеца било по обективни причини - заради спазването на изискванията на Закона за обществените поръчки и последвалите обжалвания при избора на изпълнител (припомняне как точно се случи въпросният търг и какво бе участието на държавата в това да има обжалвания от кандидатстващите консорциуми - туктук и тук).

Попитана дали за т.нар. Балкански поток има риск заради позицията на САЩ, че е против "втората тръба на "Турски поток" и заплахата от санкции срещу участващите компании, Петкова разясни: 

С нашите американски партньори разговаряме и сме обяснили, че "Балкански поток" е различен от проекта "Турски поток". А когато се спазват правилата - няма риск да бъде спрян проектът. Спазват се всички правила и това е разликата с проекта "Южен поток" - там имаше проблем и по линия на обществените поръчки, и по линия на Третия енергиен пакет на ЕС, което доведе до спирането му.

По темата с ареста на директора на ТЕЦ "Бобов дол" от вчера - вероятно в резултат от проверките за нерегламентирано горене на отпадъци, Петкова прехвърли темата към "компетентните органи". На въпрос дали тецът е свързан с бизнесмена Христо Ковачки, министърката на енергетиката отвърна: 

"Няма как аз да отговоря на този въпрос."