Нова дефиниция що е то "други присъщи разходи" в Закона за политическите партии ще предложи Сметната палата, стана ясно от думите на председателя й Цветан Цветков пред бТВ. Причината - не е ясно какво точно значи това и диапазонът за тълкуване е твърде широк. Освен това при по-ясно регламентиране на това за какро партиите могат да харчат, може да се направи реална "сметка" колко струва издръжката на партия и какъв е разумният размер на държавна субсидия. 

Сметната палата обяви преди ден одитния си доклад за финансите на партиите през 2018 г. На проверка са подложени документите на 13 формации, защото толкова са тези, които имат право на държавна субсидия или ползват държавни или общински имоти. Броят им е по-голям от този на парламентарните сили, защото право на държавни пари имат и формации с над 1% от вота на последните парламентарни избори (Партия "Възраждане - б.р.), както и отделните партии в рамките на парламентарни коалиции като "Обединени патриоти" и "БСП за България". 

Едно от перата, които минават за "допустими" в разходите на партиите, защото няма ясен регламент в закона, са даренията, които партиите правят. Особено по време на изборни кампании те често използват финансите си именно за това. Законът към момента не го забранява. Най-често с дарения се хвалят от ГЕРБ и "Атака". През 2018 г. управляващиге са дарили малко на 164 000 лв. Националистите на Волен Сидеров са били скромни - около 6 000 лв. са отделени за подхомагане на лечение на граждани. Дребни дарения са отчетети и от останалите партии, като НФСБ и ВМРО например подпомагат издателска дейност, паметници, фолклорси състави. 

Любопитно е, че партиите правят дарителски акции, докато само 2 от тях отчитат дарения от физически лица в своя полза. Тук първенец е БСП. Левицата е и политическия субект, която получава най-много приходи от членски внос, показват числата.

Като цяло финансовите отчети и на 13-те партии отговарят на изискванията на закона, става ясно от документа. Ако има констатирани нарушения, те са за неплащане в срок на наем за имоти. Сметката за 2018 г. показва, че партиите са получили финансиране в размер на 40 838 000 лв. От тях субсидията от държавата е общо 38 634 000 лв., даренията от физически лица са за общо 344 000 лв., а членският внос -  общо 1 711 000 лв. 

Партиите харчат парите си най-вече за клубовете си, рекламни материали и външни услуги, някои - за издателска дейност.

Посочена е и "хваната" грешка в изчисленията на държавната субсисия от 11 лв. на глас, която доведе до искане за връщане на средства от формациите. Част от партиите - като ГЕРБ, са възстановили надвзетата сума накуп. При управляващата партия става дума за малко над 5 млн. лв. ДПС също е върнало пълната надвзета сума - 1 625 892 лв. От страна на БСП парите се прихващат от следващи траншове субсидия. БСП и коалиционните партньори на ГЕРБ - партиите от "Обединени патриоти" и изключената от коалицията "Атака", връшат надвзетото, като от новите траншове държавна субсидия им се удържат пари. Така към октомври 2019 г. левицата е възстановила вземания в размер на 1 249 116 лв.

Според председателя на Сметната палата Цветан Цветков е нужна промяна в Закона за политическите партии и с цел да се забрани те да получават дарения от юридически лица с държавна или общинска собственост. Такава е и европейската практика. С последните изменения в същия закон бе позволено на бизнеса да финансира политически субекти. Това бе обяснено тогава с драстичното орязване на държавната субсидия от 11 на 1 лв. В бюджета за 2020 г. обаче сумата ще е 8 лв. на глас, но даренията от фирми остават. Според Цветков обаче е пропуск, че няма забрана за държавните компании. Дали са постъпвали такива пари може да се разбере от одитите на Сметната палата за 2019 г. 

Заради кашата с размера на държавната субсития, която беше 11 лв., после стана 1 лв, а за 2020 г. е 8 лв. на глас от парламентарни избори, се очаква и "Обединени патриоти" в началото на новата година да поискат ремонт на Закона за политическите партии.