Как ще се промени светът ни след навлизането на т.нар. Зелена сделка, имат ли място новите политики в дневния ред на българските предприемачи и може ли България да бъде мост на Балканите по отношение на устойчивото развитие? На тези теми се опитаха да отговорят представители на Българската търговска промишлена палата, Балканският инстутут за устойчиво развитие и външнотърговският съветник на френската парламентарна комисия по търговия Фредерик Пети.

Срещата се проведе в рамките на конференцията „Устойчиво развитие и бизнес в България и Европа" и засегна най-вече вариантите за бъдещата трансформация на икономиките и бизнеса в светлината на новата Зелена сделка и пътят на ЕС към въглеродна неутралност.

"Въпрос на оцеляване и за България и за ЕС е съобразяването с новите изисквания на времето“, заяви  Цветан Симеонов, председател на БТПП. 

По думите му организацията от години работи за създаването на висока степен на доверие в българския бизнес и то в една непрестанно променяща се среда.

Основен акцент на срещата бяха не толкова държавните политики, колкото активното участие на бизнеса в процеса на трансформация на глобалната икономика. 

"Голяма част от бизнеса работи в сферата на корпоративната социална отговорност и на база на оценката на своята дейност прави връзката към целите на устойчивото развитие“ коментира Цветелина Цветанова, председател на БУИР.

Според Цветанова, която е българо-френски гражданин, изрази мнение, че преходът може да стане много лесен, ако бъде развита един вид пътна карта и "общ език", който да обединява хората в целите на следващите години.

На срещата присъства и експертът по устойчиво развитие Димитър Стоянов, който акцентира именно върху Зелената сделка и желанието на Европейския съюз да се превърне в екологичен лидер, постигайки пълна въглеродна неутралност до 2050 г. 

"Ако я разгледаме чисто прагматично през ролята на бизнеса можем да я сведем до няколко основни точки – енергийна трансформация, иновации, ресурсна ефективност и човешки потенциал. Говорейки глобално за иновации, Европа инвестира два пъти по-малко от Южна Корея, която е лидер в това.“

Той обаче предупреди и за трудностите по пътя и за фактическата цена на начинанието.

"Само за интеграцията на енергийните пазари и електропреносните мрежи в следващите 10 години в изпълнение на европейските цели за устойчиво развитие и климатичен преход ще са нужни над 1 трилион евро – да направим мрежите умни, да имаме пълна интеграция и управление на европейския енергиен пазар. В същото време, преките финанси, които "Хоризонт Европа" ще отдели в следващите години, говорейки за цифровизация, индустрия, климат и енергетика, възлизат на 30 млрд. евро. За сравнение, Китай само до края на 2020 г. ще инвестира във водородна инфраструктура до 44 млрд. долара"

Специалният гост Фредерик Пети сподели, че вярва в усилията на страната ни да продължи да се движи с темпото на страните от ЕС, но отбеляза, че устойчивото развитие на бизнеса все още не е достигнало необходимото ниво. По думите му е нужна много по-сериозна ангажираност на световните лидери по отношение на бъдещата икономическа трансформация, особено в светлината на завършилата преди няколко дни климатична конференция КОП25 в Мадрид. 

"За мен лично срещата беше разочарование. Не се взеха никакви важни решение, а времето минава. Със сигурност КОП24, предишната конференция, беше доста по-успешна", заяви Пети специално за Клуб Z.

Иначе - към днешна дата България подготвя един от дин от най-важните си стратегически документи - "България 2030" - и за първи път него намират място целите за устойчиво развитие, като бизнесът е поставен на водещо място.

"Изпълнението на целите за 50% намаление на въглеродните емисии до 2030 г. ще се отрази като 50% увеличение на цената на електроенергията, тъй като се очаква към този момент ако това се случи, да плащаме по 40 евро на тон за въглеродни емисии", изчисли Димитър Стоянов.

"Само заедно - индустрията, научните среди, неправителствения сектор и държавата - можем да преодолеем тези предизвикателства и да странмата ни да заеме своето достойно място. От друга страна, България има уникалния шанс през своя бизнес да е моста, за да може Балканите да имат устойчиви индустрии, които да са част от европейския пазар", обобщи Димитър Стоянов.