• Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
  • Увеличава се броят на живородените деца;
  • Намалява броят на умрелите лица;
  • Намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите.

Населението на страната в края на 2023 г. е 6 445 481 души. В сравнение с 2022 г. то се е свило с 2229 души, или с 0,03%.

Това сочат актуалните данни на Националния статистически институт, огласени в понеделник.

През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99,5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 601 деца, или с 1,1%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2023 г. е 8,9‰.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица), Ямбол - по 9.9‰, и Пловдив - 9.7‰.

В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Перник - 6.4‰, Габрово - 6.8‰.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените.

  • През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,79, като нараства с 0,01 спрямо 2022 година.
  • През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години.

В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22,2 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица).

Източник НСИ

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2022 г. е 8,7‰ по данни на Евростат.

Най-високо равнище на раждаемост сред държавите - членки на ЕС, има Кипър - 11,2‰, следват Франция - 10,7‰, Ирландия - 10,5‰, и Швеция - 10‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6,7‰.

България все така с най-висока обща смъртност в ЕС

Броят на умрелите през 2023 г. е 101 006 души и спрямо 2022 г. намалява със 17 808.

Коефициентът на обща смъртност е 15,7‰

Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 17 808, или с 15%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.4‰, Габрово - 21.9‰, и Монтана - 21.6‰.

В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.4‰.

Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2022 г. е 11,5‰

Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки.

С най-ниска смъртност са Ирландия и Люксембург - по 6,8‰, и Малта и Кипър - по 8‰. Освен в България по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 16,4‰, Литва - 15,1‰, и Хърватия - 14,8‰

Расте показателят за преждевременна смъртност

Показателят за преждевременна смъртност през 2023 г. (20,1%) се увеличава спрямо предходната 2022 година (19,2%).

В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12,5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27,1%.

През 2023 г. в страната са починали 281 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,9‰.

За сравнение, през 2002 г. коефициентът на детска смъртност е бил 13.3‰, а през 2022 г. - 4,8‰.

В регионален аспект през 2023 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил - 1,3‰, Габрово - 1,5‰, и Велико Търново - 1,9‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Разград (12,8‰), Сливен (10,8‰) и Стара Загора (8,6‰).

Източник НСИ

Хората над 65 години отиват към една четвърт

Източник НСИ

Мъжете са 3 097 698 (48,1%), а жените - 3 347 783 (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23,8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27,7%, а на мъжете - 19,5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31,3%), Габрово (30,3%) и Смолян (28,9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19,2%, Варна - 21,5%, и Благоевград - 22,2%.

Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21,3%. Най-висок е този дял в Италия (24%) и Португалия (24%).

Децата до 15 години са 14,1 на сто

Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18,9%, Ямбол - 15,2%, и Бургас - 14,9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10,6%, Видин - 11,5%, и Габрово - 11,7%. През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14,9%, като най-нисък е в Италия - 12,4%, Португалия - 12,9%, и Малта - 12,7%, а най-висок е в Ирландия - 19,3%, Швеция - 17,4%, и Франция - 17,3%.

Средна възраст - 45,2 години

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.

3,769 млн. души са в трудоспособна възраст

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 г. е 3 769 хил. души, или 58,5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените - 1 798 хиляди.

Шест града с над 100 хил. души

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35,2% от населението на страната.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 71 773 души, или 1,1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 286 965 души (20%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36,5%).

В сравнение с 2022 г. пет области увеличават населението си. Най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2,8 и 1,5%. При двадесет и две области има намаление, като най-голямо е за областите Монтана - с 1,4%, Видин и Смолян - с по 1,3%.

Прираст

През 2023 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2023 г. е положителен - плюс 41 580 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е 6.4‰. През 2023 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (34,5‰), Бургас (20,6‰) и Варна (12,3‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-1,5‰) и Ямбол (-0,9‰).