Още преди да влезе в сила новият Закон за социалните услуги предизвика неодобрение от страна на различни граждански групи, протести на националисти, протестанстки организации и дори призив от страна на Българската православна църква. Слуховете в ромските махали от началото на октомври тази година - че социални работници прибират деца, докато са на училище, също бяха част от паниката, предизвикана от приемането на този закон.

И не само този закон, но и "замразената" Стратегия за детето засили още повече тази центрофуга от спекулации и страхове. В публичното пространство беше изнесена и една необяснима мълва - за норвежци, които с цели влакови композиции изнасят българчета за Скандинавския полуостров. 

На 4 декември коалиционните партньори на ГЕРБ – групата на „Обединените патриоти“ в парламента, внесе законопроект, с който се предлага влизането на новия закон за социалните услуги от 1 януари 2020 г. да се отложи с шест месеца.

А вчера новият социален министър Деница Сачева обяви, че е съгласна с искането на "патриотите". Натрупаното напрежение около този закон е вероятно и един от аргументите да бъде сменен и министър Бисер Петков. 

Какво все пак пише в Закона за социалните услуги

По текстовете на новия Закон за социалните услуги се работи от 7-8 години и се смята за прогресивно усилие. Според уверенията на социалното министерство с него се дава по-голяма сигурност на родителите на деца с увреждания, социалните услуги ще станат по-достъпни, въвежда се и асистентска помощ за възрастни хора, които не могат да се грижат сами за себе си. 

Какво още предлага новият закон:

1. Да се намали бюрократизацията. Част от правомощията на Агенцията за закрила на детето ще бъдат дадени на общините, които така и така и в момента предоставят някои социални услуги. Така например ще се съкрати и времето за получаване на помощ от родители на деца в нужда. Според специалисти досега тази процедура можеше да отнеме близо 3 месеца. 

2. Антидискриминационна политика. В закона е записано, че при предоставянето на социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

3. Повече права на децата. „При предоставянето на социални услуги за деца се зачита мнението на детето и родителите или на лицата, които полагат грижи за детето.“, се казва в закона. 

4. Последното решение е на съда. Държавни агенции или неправителствени организации по никакъв начин не могат да отнемат деца от родителите им или да ги извеждат в специализирани домове за закрила без изричното решение на съда. Изискване, което съществува и в момента.  

В Чл. 10. изрично се посочва, че „ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай, че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността.“

5. Нова административна структура. Агенция за качеството на социалните услуги (АСКУ), която е подчинена на министъра на социалната политика, ще осъществява мониторинг и контрол на социалните услуги. Тя ще лицензира доставчици на услуги, ще дава предложения за нови услуги и добри практики. Агенцията ще има право и да налага санкции. Според предварителните планове АСКУ ще се създаде след преструктуриране на наличния състав на Агенцията за социално подпомагане. 

6. Дублиране на административни функции. През 2021 година се очаква да влезе в сила и новия Закона за хората с увреждания. Там се предлага да се създаде още една нова агенция със сходни функции Така към социалното министерство ще бъдат отделени две нови структури с отчасти припокриващи се компетенции.

7. Засилване на връзките между институциите. Законът въвежда по-добра комуникация между различните институции на национално и местно ниво. Дават се правомощия и на областните управители да координират и подпомагат сътрудничеството между общините на територията на областта. На местно ниво общинските съвети  взимат окончателните решения по предложения на кметовете как да се финансират и какви социалните услуги да се предоставят. Във всяка община ще има и съвет по въпросите на социалните услуги.

8. При деца в риск - координационен механизъм при насилие. В закона изрично е записано, че за осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация дирекция „Социално подпомагане“ създава мултидисциплинарен екип. Неговите членове работят заедно до приключване на случая и разработват план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. 

За да се започне работа по случая социален работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“, прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа, като определя дата и час за събиране на екипа.

Водещ на екипа е социалният работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“. В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга.

В работата по случая работи и кметът на общината, който подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип.

Всяко едно предложение по защита на детето се взима от членовете на този екип. В закона за казва, че „когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, на детето-жертва може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик.“

А крайното решение дали детето да бъде изведено от неговото семейство се взима от съда. 

„В решението на съда се постановяват мерки по отношение на родителските права и насочване на родителите към социални услуги за повишаване на родителския капацитет по предложение на дирекция „Социално подпомагане“, пише в закона.