Само три дни след началото на „Киномания 2019” неговото 33-то и 1/3 издание вече очерта ясна тенденция – да представя все по-добри филми. Много се надяваме това да не се отнася само за зала 1, но точно така се случва дотук – всеки от първите три филма в най-голямата ни зала, предназначена само за културни (и никакви спортни) събития, е значително по-интересен и по-добър от предишния.

Започваме от голямото събитие на тази „Киномания“. Това безспорно е новият филм на Теодор Ушев „Физика на тъгата” по едноименния роман на Георги Господинов и втора творческа среща между двамата след „Сляпата Вайша”, който бе номиниран за „Оскар”.

В емоционалната атмосфера на препълнената зала 1 на НДК зрителите на „Киномания” видяха две премиери в една вечер, озаглавена „Нарисувай ми тъга”. Първо бе музикално-визуалният спектакъл на Токийския университет „Годишните времена” по музика на Вивалди в изпълнение на ансамбъл „Куарто”, комбинирано с анимация от четирима различни художници, която се прожектираше на киноекрана зад тях. Първите три части са анимирани от рускинята Анна Буданова (Пролет), естонците Прийт & Олга Пярн (Лято) и японецът Ацуши Уада (Есен), а във финалната част „Зима” въображението си разгръща Теодор Ушев. Изглежда тази музика на Вивалди има голям визуален потенциал, защото анимация по нея се прави не за първи път и резултатът е завладяващ.

Физика на тъгата

След 10-минутна пауза дойде и кулминацията на вечерта, а може би и на фестивала. Във всеки случай това е най-амбициозният проект на Теодор Ушев досега, по който работи от 8 години – „Сляпата Вайша” с номинацията за „Оскар” се появяват междувременно. Художникът използва (за първи път в анимация) техниката енкаустика и създава оригинална, силно въздействаща визия. Филмът събира в един разказ изпуснатите шансове и несбъднатите мечти от физиката на Господинов с личната житейска тъга и носталгия на Ушев, който прави от дебелия роман голям филм, събиращ се в 27 минути.

Преди филма Ушев и Господинов се срещнаха със свои читатели и зрители, препълнили клуб „Перото”, раздадоха автографи (върху новото осмо издание на „Физика на тъгата” с корица на Теодор Ушев) и се включиха в дискусия с творци от различни сфери на културата. А след събитието Ушев получи Наградата на НДК за принос към българската култура – статуетката „Възраждане“, реплика на едноименната статуя от Централното фоайе на НДК.

Хубавото е, че „Физика на тъгата“ има още една прожекция – на 30 ноември от 18,45 ч. в кино „Люмиер Лидл“, версия на френски език с български субтитри.

Един дъждовен ден в Ню Йорк

В събота вечер зала 1 пак бе пълна, този път със зрители, дошли да видят новия филм на Уди Алън „Един дъждовен ден в Ню Йорк”, за който се писа доста – главно заради отказа на „Амазон студиос” да го разпространява в САЩ след подновените обвинения към режисьора от доведената му дъщеря.

Филмът е типично алъновска романтична комедия, лека и много приятна за гледане, с отлични актьори, хубава музика, красиви интериори и екстериори от Ню Йорк по време на лек дъжд. Опитвам се да се сетя с какво „Един дъждовен ден…” се отличава от последните няколко подобни филма на същия режисьор, но не мога. Освен общото приятно усещане едва ли изобщо има нещо за запомняне. Но това не пречи да го гледате – „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ има още една прожекция в рамките на „Киномания“ в петък, 22 ноември, от 19 ч. в зала 1.

Засукан свят

Ето, че стигнахме и до третия филм, напълнил зала 1 – избрания да открие фестивала „Засукан свят”, по едноименния разказ на Николай Хайтов, режисиран от един от любимците на българската театрална публика, майстора на моноспектаклите Мариус Куркински. Той е изпълнителят и на главната роля. За съжаление киното не е театър, нито моноспектакъл – и без да си кривя душата, ще кажа: ако не сте успели да видите „Засукан свят”, не съжалявайте, че няма повече прожекции. Ще го гледате, когато тръгне по кината. Тогава ще имам и повод да разкажа по-подробно защо не го харесвам. Ако въобще тръгне.

"Площад Славейков"