Тъй като Корпорацията държи на традициите, йерархиите, кодексите и обичаите на тайната полиция и разузнавателните служби, членовете ѝ демонстрират висока степен на подчинение на началството, което в този момент е на власт. Тези норми се спазват с помощта както на формални, така и на неформални методи на принуда. Който нарушава този кодекс, подлежи на най-сурово наказание...“

От началото на ХХI век до днес, благодарение на президентските мандати на бившия служител на КГБ/ФСБ Владимир Путин, това силово ведомство налага успешно господстващото си положение не само сред спецслужбите, но и в целия държавен апарат. ФСБ от класическа организация за сигурност на държавата с профили разузнаване и контраразузнаване де факто се превръща в Корпорация, която понастоящем управлява Русия. Какви средства и методи за постигане на целите си използва Корпорацията, ще разберете от изобличителния анализ на Юрий Фелщински и Владимир Прибиловски.

Клуб Z публикува откъз от книгата Корпорацията: Русия и КГБ по време на президента Путин  на Юрий Фелщински и Владимир Прибиловски (изд. Прозорец)

 

Един от основните проблеми на Русия са многобройните комплекси на Путин, който се опитва да докаже, че с Русия трябва да се съобразяват, както с Америка. Действително, съществува обширната страна Русия, най-богатата в света, ако имаме предвид полезните изкопаеми в нейната земя. Освен това тази страна има ядрени оръжия в количество, достатъчно да нанесе непоправими щети на цялата планета. В тази страна няма нищо друго. Все още всички споменават руската култура. Да, имало е велика руска култура до 1917 година. А след това пуснали месомелачката, наречена ВЧК-ГПУ-НКВД-КГБ, и погубили милиони, колкото смогвали – от собственото си селячество (руско и украинско), от комунистическата номенклатура до Манделщам и Булгаков. И защо тогава да не се признае на тази мила страна, управлявана от хора, дошли от същото това НКВД-КГБ, правото да завзема съседни територии в рамките на действителното партньорство между САЩ, Европейския съюз и Русия?

Ясно е, че Путин никога няма да получи правото за подобно „равенство". Проблемът е, че той не го разбира и се бори точно за това право: да влезе с армията си във всяка чужда страна и да установи своя режим в нея.

Най-потресаващото е, че в Америка и Европа има твърде много политици и политолози, които смятат, че в подобен подход няма нищо нередно и че ако Русия „много иска" да окупира Украйна, трябва да ѝ се позволи да го направи, тъй като Украйна е „по-важна" за Русия, отколкото за САЩ. Тази мисъл неведнъж е огласявана и вероятно ще се изрича и в бъдеще от най-различни хора, и то съвсем не само от платени или доброволни агенти на Путин.

Тази опасна (за националните интереси на Украйна) гледна точка противоречи на здравия смисъл. Американците не могат да се съгласят, че САЩ и Русия са равни, защото това не е така. Путин не може да бие Каспаров на шах, защото Каспаров е силен шахматист, а Путин е слаб. И по същата причина Русия не може да надиграе САЩ в никоя сфера, отрасъл, област... На Путин му остава единствено да играе покер, защото в покера се разчита не толкова на реалната сила на картите, колкото на блъфа. През последните месеци Русия провокира всички въздушни и водни граници на своите съседи, провежда военни учения в много региони на Руската федерация, концентрира войските си в Крим, Калининградска област и покрай границите на потенциалните жертви, но всичко това е блъф, който цели да демонстрира, че Русия е готова да започне и способна да води Трета световна война.
Трябва ли да се боим, че този блъф може да доведе реално до Трета световна война? Със сигурност. Той не може да донесе победа за Русия. Но може да доведе Европа до война. Общата ни задача е да отговорим на блъфа на Путин, без да стигаме до голямата война.

През тази година е постигнато най-важното: разбирането, че Русия е агресор, на когото трябва да се противостои, и че ще бъде платена всяка цена, за да може Украйна да остане на европейската карта като независима държава. Вече не е като през март 2014 година. Тогава в Европа и САЩ се говореше най-вече за това, че Крим е исторически руска земя, а Украйна практически никога не е съществувала като суверенна държава. Направихме голяма стъпка напред. Днес политическото влияние на Путин не надхвърля рамките на Кремъл. Преди анексията на Крим практически всички световни политически лидери подкрепяха Путин, тъй като той гарантираше стабилност в Русия и партньорски отношения на масата на преговорите. След март 2014 г. Путин е основното главоболие на САЩ и Европа. Ако утре той напусне политическата сцена или живота, всички ще въздъхнат с облекчение, тъй като това ще породи надежда за подобряване на международната ситуация.

Още един комплекс на Путин е неговата необразованост. Путин е тъмен, примитивен човек, подполковник от КГБ, издигнат за президент по зла ирония на съдбата. Ако той нямаше комплекси за своята необразованост, би се обграждал с грамотни, културни хора. Не знам дали те биха успели да примъкнат Русия в Европа, но със сигурност не биха и помислили да отмъкват парчета от територията на съседите. Вместо да се издигне над равнището на своята неграмотност, Путин, обратното, смъква под това равнище цялата страна. Обикновено всеки тъп диктатор прави точно това. Затова многомилионната страна, ако се съди по руската телевизия и преса, се е превърнала в покорно стадо. Разбира се, от това не следва, че там не са останали нормални хора. От това обаче следва, че на практика нормалните хора не се виждат и не се чуват, защото е невъзможно да надвикаш тълпата и е изключително опасно да се опитваш да го сториш.

Като всеки необразован диктатор, при това дошъл от КГБ, Путин изпитва истинска наслада, когато дава заповеди за убийства. Не смятам, че лично той е убил някого със собствените си ръце. Но му е приятно да съзнава, че по негова заповед загиват хора. Всъщност това е главният признак, по който е подбран тесният кръг от кремълските затворници: те не се плашат от кръв.

Самият Путин смята изброените от мен слабости за най-силните си страни. И това е познато от историята: Сталин, Хитлер, Мусолини... всички те са се гордеели със своята грубост и необразованост.

И като човек, и като политик Путин разбира само от сила. В този смисъл е много просто да се говори с него. Той не познава думата „преговори". Смята се за хитър и винаги е готов да измами. Опитва се да завербува събеседника си и да го направи свой агент.

Разбира се, не бива да приемаме това буквално – че като беседва с Обама, Путин го вербува. Но той по принцип разговаря с всички (наистина с всички) така, сякаш си е поставил задачата да завербува събеседника си. И често тази „вербовка" успява, тъй като неопитният събеседник приема кагебисткия маниер за поверителност. Как иначе можем да приемем историческото изказване на Буш-младши, че Путин имал честни очи; съгласието на бившия канцлер на Германия Шрьодер да отиде при Путин на заплата в Газпром; подчертано приятелските отношения на Путин с Берлускони, който зачести с гостуванията при него, можем само да се досещаме защо.

И естествено, Путин смята, че е „завербувал" всички тези хора. Но сега нещата с вербовките от този род ще се усложнят. Първо, на практика вече не можеш да стиснеш ръката на Путин. Второ, никой не му вярва. Трето – и това е може би най-важното, – Русия се превърна от богат партньор в беден противник. По-бедна е само Северна Корея. Но най-страшното поражение лично за Путин ще е забравата. Тя е онова, което той с всички сили се опитва да не допусне.