Популациите на над 3000 вида диви животни са намалели с повече от 50% за последните 40 години. Това сочи доклад на природозащитната организация "Световен фонд за дивата природа" (WWF), цитиран от AFP. Според статистиката от 1970 до 2010 година броят на водните и сухоземни животни е намалял с 39%, докато за това време човешката популация се е увеличила почти двойно. Друг тревожен факт е, че сладководните обитатели са с близо 76% по-малко. В сравнение с предишния доклад от 2012 година, броят на дивите животни е спаднал на половина.

Основната причина за изчезването на видовете, посочена в доклада, е човешката дейност. Природозащитниците обръщат внимание на скоростта, с която хората използват природните ресурси и разнообразието на видовете. Вследствие на намесата на човека в природата, унищожаването на естествените местообитания и прекомерния лов и риболов, биоразнообразието в световен мащаб е силно застрашено.  Данните от предишното проучване показват 28-процентен спад в броя на животните за а периода 1970-2008година , но това е на базата на само 2,688 наблюдавани видове. Увеличението от 11% говори за това, че експлоатацията на ресурсите излиза извън контрол, смятат еколозите. 

Данните сочат, че с тези темпове на консумация, ще ни трябват една и половина планета Земя, за да покрие всички нужди на населението. Природозащитниците посочват и друг проблем - дейностите по възстановяването на природните богатства не са достатъчни. Новозасадените гори например се нуждаят от няколко десетилетия, за да достигнат максималния си капацитет. Същевременно всяка година се изсичат стотици хиляди хектари горски масиви. 

"Ние използваме даровете на природата, така както ако имахме повече от една Земя на наше разположение", казва генералният директор на WWF Марко Ламбертини във встъпителните си думи в доклада. 

"С използването на нашите екосистеми и естествени процеси, със скорост по-бърза от тази на възстановяването им, ние застрашаваме нашето бъдеще.", допълва той. 

До 2050 година се очаква населението на света достигне 9,6 милиарда и 11 милиарда до 2100 г. Ако продължаваме да използваме ресурсите с тази скоростразмерът на биологичния капацитет на разположение за всеки един от нас ще се свие допълнително". 

Проучването на WWF показва различията между нациите и регионите в потреблението и загубата на биологично разнообразие. 

"Страните с ниски доходи имат най-малкия отпечатък, но страдат най-големи загуби в екосистемите", се казва още в доклада.

Един от индикаторите за състоянието на планетата в Доклада – екологичният отпечатък – показва, че 27 държави-членки на ЕС, които са били изследвани (Хърватия не е включена, защото се присъединява след 2010 г. и за нея не са събирани данни), живеят над нивата, необходими за „една планета". Освен това те значително разчитат на природните ресурси на своите страни. Ако всеки човек средностатистически живее като един гражданин на ЕС, човечеството ще се нуждае от 2,6 планети, за да издържи натиска върху природата.

Екологичният отпечатък на България, макар и по-нискък от средния за ЕС, е по-висок, отколкото планетата може да поддържа - българите живеят като че ли разполагат с 1,7 планети. 

„Българските реки от много векове са подложени на човешки натиск и почти не са останали истински реки", коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България.

"Човешката намеса непрекъснато променя облика на реките, което унищожава тяхната естествена среда и живота в нея. Около 80% от долните течения на големите реки в България са преградени, безпланово застроени, изправени и силно замърсени. Затова WWF започна кампания за реките, за да можем да постигнем отговорно управление на този безценен ресурс. Надяваме се, че повече хора ще подкрепят нашата петиция, за да можем заедно да запазим реките на България", каза още тя.