Кристалина Георгиева, и.д. президентка на Световната банка, може да стане председателка на Европейския съвет, твърдят дипломати в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел.

По непотвърдени официално данни номинацията й е част от компромис между лидерите, според който холандският социалдемократ Франс Тимерманс, сега първи зам.-председател на Европейската комисия, ще стане неин председател.

Според Ройтерс пакетът от висши назначения включва белгийския либерал Шарл Мишел, сега служебен премиер на страната си, като върховен представител ЕС по външната политика и сигурността, германеца Манфред Вебер - за председател на Европейския парламент.

Вебер беше водещият кандидат на десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) за председател на Европейската комисия. Въпреки че ЕНП спечели най-много места в новия Европейски парламент, Вебер не получи достатъчна подкрепа между държавните и правителствените ръководители на 28-те, които заседават в Европейския съвет.

Председателят на Европейския съвет организира и ръководи срещите на върха на ЕС. Неговият мандат е от две години и половина и държавните и правителствените ръководители го избират с квалифицирано мнозинство. Европейският съвет определя стратегическите насоки на ЕС, докато Съветът на ЕС (известен още като Съвет на министрите) заедно с Европейския парламент приема законодателството за тяхното осъществяване по проекти, представени от Европейската комисия. Тя е единствената от европейските институции, която има законодателна инициатива.

Ако Георгиева получи поста, тя ще наследи на него поляка Доналд Туск. И двамата представляват ЕНП.

Европейският парламент се събира утре в Страсбург на първата си сесия след изборите от 23-26 май. На нея той трябва да избере своя председател. Това обаче е един от висшите постове в ЕС, за които Европейският съвет се споразумява в пакет. Затова лидерите са в маратонски заседания в Брюксел от снощи до сега.

Според дипломати, запознати със ставащото в Европейския съвет, Италия и Полша, които са против Тимерманс, настояват номинациите да бъдат подложени на тайно гласуване с надеждата, че ще успеят да торпилират кандидатурата му. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обаче не е склонен да поиска такова гласуване днес, казват източниците, пожелали анонимност.

Открито против кандидатурата на холандеца дотук се изказаха Австрия, Италия, Румъния и държавите от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). В сегашния си мандат Тимерманс влезе в конфликт с Полша и Унгария, задвижвайки механизми за санкции заради политики, в които Брюксел вижда погазване на върховенството на закона. Комисията критикува румънското правителство за връщане назад в антикорупционното законодателство, докато евроскептичното и антиелитистко правителство в Рим е принцип против убеден проевропеец и представител на брюкселския елит, какъвто е Тимерманс.

Пребен Ааман, говорител на Туск, написа в туитър, че след кратка пауза лидерите са подновили консултациите си, т.е., че така описаните номинации не се окончателни и още се обсъждат.

 

 

Според други източници сделката е по-сложна и включва повече имена: Франс Тимерманс - председател на Комисията, Кристалина Георгиева - председател на Европейския съвет, Шарл Мишел - върховен представител, Маргрете Вестагер (първи зам.-председател на Комисията или върховен представител), Манфред Вебер и Ги Верхофстад - последователно председатели на Европейския парламент за по 2 години и половина, колкото е мандатът на председателя.

Верхофстадт - бивш министър-председател на Белгия, беше доскоро лидер на групата на либералите в Европейския парламент. Датската либералка Вестагер е в момента еврокомисарка по конкуренцията.