Залисани в проблемите с електроенергията, напоследък повечето от нас забравиха, че тя не е единственият сектор в енергетиката. Всъщност, дори, може би, не е и най-проблемното звено, тъй като положението с топлофикациите е не по-малко драматично и тежко.

В България от 25 години се строи капитализъм. Даже БСП го признават.

Само, че голяма част от българите разбират капитализма така: моите доходи задължително да растат всяка година и то с много, а цените на стоките и услугите да не растат (или да спадат). Особено големи са очакванията на повечето българи цените на тока и парното да не растат. Очаквания, които са затвърдени от непазарната българска практика тези цени да се използват за политическо противопоставяне (ако гласувате за тези, ще ви вдигнат цените на тока и парното, а ако гласувате за нас, ще намалим цените) и за криво разбрана социална политика, която доведе до асоциалния парадокс богатите потребители да се субсидират повече от бедните, незавидно финансово състояние на много от най-етичните и прозрачни инвеститори в България, докато много от най-съмнителните, но с политически чадър инвеститори, се радват на огромни печалби, блокирано пазарно развитие на цели сектори, за сметка на непазарно и корупционно стимулиране на техните фирми.

Ясно е, че това трябва да спре. Но също така е ясно и че не трябва да приемаме лековерно всяко увеличение на цената на енергия, тъй като то продължава да бъде администрирано от чиновници и политици.

Такъв е казусът с последното решение на ДКЕВР от лятото за цените на топлофикационната енергия. Държавната комисия реши да намали цените, на които НЕК изкупува генерираната от топлофикациите електроенергия и да повиши крайните цени на топлоенергията (парното), която се доставя на потребителите. На пръв поглед, това е стъпка в правилна посока – крос-субсидията, при която държавата изкупува по-скъпо електроенергията, за да може топлофикациите да доставят по-евтино парно, не е най-добрият модел и трябва да се върви към постепенното й премахване. Но по-дълбок прочит на решението показва, че ефектите ще са много лоши, както за топлофикационните дружества, така и за потребителите. А търсеният от политици и ДКВЕР положителен ефект за държавната НЕК ще бъде малък и няма да реши основните проблеми на НЕК.

Накратко, определените от ДКЕВР цени водят до сериозно повишаване на цената на парното за крайния потребител, минимален позитивен ефект върху дълговете на НЕК (намаление с около 0.5%) и до критично влошаване на приходите на топлофикационните дружества. Например, реализиралата загуба през 2013 година "Топлофикация Бургас" сега ще загуби почти 3 милиона от приходите си. Дори "Топлофикация Варна", която е абсолютен шампион в България по събираемост на сметки, прозрачно управление и внедряване на световните добри практики, ще се лиши от 750 хиляди лева приход.

Практически, всички топлофикации, без тази в София (която е общинска и пред фалит, поради което ДКВЕР е бил по-благосклонен; разбира се за сметка на останалите толпофиакции и НЕК), ще понесат финансов удар, а много от тях, така или иначе, вече са в критично състояние и на ръба на съществуването си. Това се получава поради простата причина, че увеличението на цената на топлоенергията за потребителите не компенсира намалението на изкупната цена на електроенергията, а балансиращи механизми като целеви еврофондове липсват. Освен това, такова високо администрирано увеличение на цените на парното ще доведе неминуемо до намаляване на събираемостта (която и без това е ниска за повечето топлофикации), както и до преминаване на много абонати на отопление с ток, поради т.н. заместващ ефект (относителното поевтиняване на тока в сравнение с парното)

Решението е новото ръководство на ДКЕВР да анулира последното решение и да отмени повишаването на цените за потребителите тази зима с до 20%, както и намаляването на изкупната цена на електроенергията от НЕК, връщайки предишните цени от първи април (които също са следствие на три поредни намаления на изкупната цена на електроенергията, но при задържане на крайната цена на парното). След това, тези цени трябва да се замразят за известно време и в кратки срокове чрез равнопоставен диалог между регулатора, топлофикационните дружества, потребителски организации и неправителствени енергийни експертни форуми и групи да се направят необходимите промени в регулацията на топлофикационния сектор в посока въвеждането на най-добрите международни практики.

Проблемите в топлофикационния сектор са тежки, натрупвани с години, много вероятно съществува и корупционен натиск, и решенията няма да са лесни. Потребителят трябва да знае защо цените ще се покачват плавно и какво ще получава срещу това. Крос-субсидията трябва да се премахне постепенно, социалният елемент да се извършва чрез по голяма и фокусирана целева енергийна помощ, ролята на НЕК да се преосмисли, а ДКЕВР да приложи предсказуема и справедлива методика, която поставя топлофикациите в еднаква среда, без да толерира тези, които са собственост на близки до властта инвеститори.

Пропазарни промени в топлофикационния сектор са крайно належащи и колкото по-рано се направят нужните промени, толкова по-плавно и безболезнено ще бъдат решени проблемите в сектора. Истина, която няма да чуете на предизборните митинги. За съжаление по темата политиците днес или мълчат, или отново обещават нереални, но приятно галещи избирателското ухо политики.