Съветът на ЕС определи в петък рамка, която позволява на Съюза да налага целеви ограничителни мерки за възпиране и реагиране при кибератаки.

Новият санкционен режим ще се прилага в случай на атаки, представляващи външна заплаха за ЕС или неговите членки, включително кибератаки, насочени срещу трети държави или международни организации. Това ще става, когато се смята, че мерките са необходими за постигане на целите на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).

Санкциите не са срещу държави, а срещу хора и юридически единици, уточниха пред Клуб Z източници от ЕК.

В обхвата на този нов режим на санкции попадат кибертаки със значително въздействие, които:

• водят началото си или се извършват от място извън ЕС, или

• за които се използва инфраструктура извън ЕС, или

• се извършват от лица или образувания, установени или

• действащи извън Съюза, или

• се извършват с подкрепата на лица или образувания, които действат извън ЕС.

Настоящият режим на санкции обхваща също опити за кибератаки с потенциално значително въздействие.

Какво постигна Планът за действие

Най-важното е, че за първи път рамката позволява на ЕС да налага санкции на лица и образувания, които са отговорни за извършването на кибератаки или опити за кибератаки, които предоставят финансова, техническа или материална помощ за извършването на такива атаки или които участват в тях по друг начин. Могат да се налагат санкции и на лица или образувания, които са свързани с горепосочените.

Мерките включват забрана за лицата да пътуват до ЕС и замразяване на активи на лица и образувания. Същевременно на лица и образувания от ЕС е забранено да предоставят средства на лицата и образуванията, посочени в списъка със санкции.

Това е главното постижение в реализирането на Плана за действие срещу дезинформацията, представен от ЕК през декември 2018 г. Целта му е гарантиране на свободни и честни европейски избори, които ще се състоят само след седмица.

Планът се крепи на 4 стълба:

• 1. Подобряване на капацитета на институциите на ЕС за откриване, анализиране и разкриване на дезинформация;

• 2. Укрепване на координираните и съвместните реакции от страна на институциите ЕС и държавите членки на дезинформация;

• 3. Мобилизиране на частния сектор за справяне с дезинформацията;

• 4. Повишаване на осведомеността относно за дезинформацията и подобряване на устойчивостта на обществото

„Дезинформацията има за цел да поляризира настроенията. Тя е насочена предимно към колебаещите се хора. Разпространетилети на дезинформация започват да ти агакуват с фалшиви новини по чувствителни теми като миграцията. И това е един от начините за предизвикване на радикални настроения“, коментира пред Клуб Z експерт от Еврокомисията.

Той обаче не е песимистично настроен за резултатите от изборите за Европарламента.

„Кръстя се всяка сутрин при ставане и всяка вечер при лягане. Сутринта – преди да направя проучването за деня. Вечерта – с надеждата утре да не е по-зле от днес. И с удоволствие откривам, че картината не е толкова черна. Хората правят все по-информиран избор“, допълни експертът, пожелал анонимност.

Съвсем естествено Русия е главен източник на дезинформацията, сподели друг специалист. Но не е само тя. Фалшиви новини идват и от страни като Иран.

А главни обекти на тези атаки са балтийските страни (Литва, Латвия и Естония – б.р.), Франция, Германия, Италия и Великобритания.

Какъв напредък отчитат онлайн платформите

Същевременно Еврокомисията публикува днес докладите и анализите за напредъка, постигнат през април от „Фейсбук“, „Гугъл“ и „Туитър“ за борба с дезинформацията.Трите онлайн платформи, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, поеха ангажимент да докладват всеки месец предприетите мерки в навечерието на европейските избори.

⇒ „Гугъл“ докладва допълнителни мерки, предприети за подобряване на контрола над рекламното позициониране в ЕС, включително разбивка по държави членки. Платформата е предоставила на разположение  Доклада за прозрачността на политическите реклами в ЕС и библиотеката си с реклами, снабдена с възможност за търсене, включително за използване на приложно-програмния интерфейс BigQuery на Google Cloud за извършване на съобразени с конкретните случаи запитвания. Търсачката полага усилия за осигуряване на прозрачност във връзка с тематично ориентираната реклама, но резултатът няма да е налице преди изборите. Отново са предоставени глобални данни за отстраняването на значителен брой канали в YouTube поради нарушаване на неговите политики относно спама, заблуждаващите практики, измамите и фалшивата самоличност.

⇒ „Фейсбук“ докладва за предприетите в ЕС мерки срещу реклами, нарушили неговите политики вследствие на нискокачествено, заблуждаващо, подвеждащо или фалшиво съдържание или целящо заобикаляне на неговите системи. Платформата започнала изпълнението на своята политика относно политическата и тематично ориентираната реклама в средата на април, като премахна несъответстващите реклами от Ф4йсбук“ и „Инстаграм“. Тя предоставила информация за откриването в Дъблин на оперативен център във връзка с изборите Този център включва специалисти, които обхващат всички страни от ЕС, и всички европейски езици. От „Фейсбук“ са спрели мрежа за координирано неавтентично поведение с произход от Русия и с насоченост към Украйна. Но не се посочва дали тази мрежа е оказала влияние и върху потребители в ЕС. Освен това социалната мрежа съобщава за нов достъп на изследователите до неговия приложно-програмен интерфейс CrowdTangle и до неговите набори от данни за URL адреси.

⇒ „Туитър“ докладва за реклами, спрени поради неспазване на политиките му за неприемливите търговски практики и качеството на рекламите. От микроблога предоставят информация за реклами, които не са допуснати поради незавършен процес на сертифициране. Той е задължителен за рекламодателите, публикуващи реклами с политическо съдържание. „Туитър“ се отчита и с нова политика за гарантиране на неприкосновеното протичане на изборните процеси. Тя забранява определени категории манипулативно поведение и съдържание като например подвеждаща информация как да се участва в изборите или заплашване на гласоподаватели. Представени са данни за мерките срещу спама и фалшивите профили, но липсва по-конкретна информация за тях и за начина, по който те са свързани с действия в ЕС.

Какво казват комисарите

По повод докладите на онлайн платформите бе разпространено съвместно изявление на зам.-председателя на Еврокомисията Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, и еврокомисарите вера Йоурова (правосъдие), Джулиан Кинг (отговарящ са Съюза за сигурност) и Мария Габриел (цифрова икономика и общество).

„Признаваме продължаващия напредък, постигнат от „Фейсбук“, „Гугъл“ и „Туитър“ по изпълнението на ангажиментите им за увеличаване на прозрачността и защитата на неприкосновеността на предстоящите избори. Въпреки това е необходимо да се направи повече за укрепване на неприкосновеността на техните услуги, включително рекламните услуги. Освен това предоставените данни все още не са достатъчно подробни, за да позволят независима и точна оценка на начина, по който политиките на платформите действително са допринесли за намаляване на разпространението на дезинформация в ЕС“, изтъкват комисарите.