Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Парламентарните дебати за бюджета на Централната избирателна комисия (ЦИК) закономерно се превърнаха в дебати за осигуряването на машинното гласуване. И днес депутатите продължават с разглеждането на държавния бюджет за 2019-а, като, оказа се, този на ЦИК, която по закон трябва да осигури възможност за гласуване с машини във всяка една секция (общо около 12 500 у нас и в чужбина), възлиза на скромните 4,9 милиона лева, от които едва 200 000 лева за капиталови разходи.

Така закономерно опозицията постави въпроса – къде са парите за машинното гласуване - и предложи за целта да бъдат заделени 50 милиона лева. След последвали дълги дебати председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова реши да обяви: 50 милиона за машини били предвидени, но в общата част на бюджета – без да е описано за какво са.

Любопитно

Което е доста любопитно по няколко причини:

а) Както е известно, преди седмица управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" внесоха изменения в Изборния кодекс (ИК), от които става ясно не само че машинно гласуване пак няма да има във всички секции, а и че то допълнително ще бъде ограничено.

б) От изказването на Стоянова не стана ясно дали тези 50 милиона лева всъщност не са и за други дейности по произвеждането на двата вида избори, които ни чакат догодина – за Европейски парламент през пролетта и за кметове през есента. За справка изборите за ЕП през 2014 г. струваха близо 24 милиона лева, а кметските през 2015-а – 50 милиона лева.

в) Ако държавата в действителност смяташе да въведе машинно гласуване във всички секции и съответно имаше разчети колко би струвало производството, наемането или закупуването на техниката, то това трябваше да бъде отразено в бюджета на ЦИК, която по закон отговаря за машините, а не в общата част на бюджета.

Дебатите

След като от левицата предложиха да бъдат отпуснати 50 милиона лева за машини, председателят на правната комисия и вносител на измененията в ИК Данаил Кирилов се почувства длъжен да отговори не без известна ирония. С уговорката, че не иска да политизира дебатите и ще даде само данни, той посочи:

„Тези данни са известни на колегите, но не ги споменават, за да можем да усетим полъха на умната красота, на реформаторската красота, която слушахме в миналия парламент.“

Това бе по адрес на партньора на ГЕРБ в предходния парламент – Реформаторския блок – един от най-големите радетели за машинното гласуване.

„Това не подпомага истинността на вота. Когато Мая Манолова разработваше този текст и водеше кметовете да налЕгат по машината – по един югозападен диалект означава да налягаш, да натискаш маркировката по машините... Та, налЕгайки така по машините, се установи следното – времето на обработката на данните от машините е повече, отколкото от протоколите. Предвидили сме и пряко възлагане кой да ги изработи (държавната „Информационно обслужване“), както Манолова предложи печатницата на БНБ да прави бюлетините“, продължи Кирилов. Припомняйки как народната банка печаташе бюлетините, за да няма манипулации.

Последното бе по повод критиките защо управляващите възлагат на ИО обезпечаването с машини, а не се проведе конкурс.

„Гражданите се произнесоха на референдум и доколкото си спомням, той нямаше задължителна сила. А специално за електронното гласуване се оказа, че той не е надежден способ“, реши да припомни и Християн Митев (ОП). Без обаче да спомене, че на референдума не му достигнаха броени гласове, за да стане задължителен за изпълнение, като и до днес тегнат съмнения за манипулации по повода.

Пари има!

Драгомир Стойнев (БСП) обаче настоя – имаме закон и той трябва да се спазва. А в закона пише – машини за гласуване във всяка една секция.

„Да ви припомня, че вие оспорвахте способа на електронното дистанционно гласуване. Варирате в тезите си съгласно интереса. 50 милиона са много дори да обезпечим двойно всяка една секция. Досега ЦИК беше обезпечена да проведе и експериментите с електронното гласуване, и процедурите по машинното. Дейността на ЦИК е обезпечена“, заяви пак Данаил Кирилов.

„Пак повтарям – и сега ЦИК беше обезпечена с финансиране и ще бъде обезпечена. И ако приемем това за „Информационно обслужване“ – тя също е обезпечена. Ще има обезпечения и в бюджета“, затвърди председателят на правната комисия.

Един тъчскрийн

В защита на машинния вот се обявиха и от ДПС. Йордан Цонев дори направи разчети колко би струвала техниката, позовавайки се на опита на председателя на партията Мустафа Карадайъ като дългогодишен член на изборния орган.

„Г-н министър, 5 милиона не стигат – няма обезпечение, факт. Но и 50 милиона са много. Не е нужно нито да бъдат наемани, нито купувани машини. Трябва да бъдат направени“, обърна се той към финансовия министър Владислав Горанов (който напусна залата по средата на дебатите).

„Цонев посочи, че в ДПС са „за“ ИО да произведе машините и направи разчети: „Какво ще закупим, ако купим машини – едни кутии с хардуер. Защото софтуерът трябва да се прави тук – за всеки един вид избор. Един тъчскрийн екран ни струва 300 евро. Останалото е софтуер. Дори с едно щедро заплащане на хората, които ще направят софтуера, няма как да излезе повече от 700-800 евро на машина.“

Ма вие къде бяхте бе!

Филип Попов (БСП) пък припомни, че текстът в ИК датира от 2014 година и констатира:

„Какво се промени оттогава? ГЕРБ се страхува от една машина, която не може да бъде корумпирана. В ИК има много по-големи проблеми – избирателни списъци и пр., вие решихте този гарант за неподкупност – машината – да бъде премахната.“

Атаката по ГЕРБ в тази посока продължи Георги Свиленски (БСП), обръщайки се към зам.-председателя на партията и шеф на предизборния й щаб Цветан Цветанов, припомняйки „заложническата драма“ с хиляди членове на СИК при предаването на протоколите от изборния ден.

„Г-н Цветанов, вие готов ли сте да изправите ГЕРБ на избори с машинно гласуване? Държахте хората заключени 15 часа в „Арена Армеец“. Ако имаше машини, тогава Цветанов нямаше да брои десетата победа на ГЕРБ, а първата загуба.“

А Цветанов не остана длъжен:

„За цялата демократическа общност не е забравен случаят "Костинброд". Вие тогава къде бяхте бе, г-н Свиленски, не бяхте ли част от сценария на Мая Манолова? Къде бяхте с двойните дъна на автобусите? Единственото, което мога да му кажа на Свиленски като председател на предизборния щаб, е, че ще понесе загуба!“

„Ма вземете се вижте с Мая Манолова и се разберете кой я избра за омбудсман!“, отвърна Свиленски, визирайки факта, че Манолова стана омбудсман с гласовете и на депутати от ГЕРБ.

Безценно

Къде на шега, къде сериозно Цонев подхвърли, че явно вече всички са в предизборна кампания. Но не за европейските избори, а за предсрочни такива.

А Крум Зарков (БСП) предложи точката да бъде отложена, да се направят точни разчети колко би струвало обезпечаването с машини във всички секции, след което перифразира една популярна тв реклама:

„Да осигуриш достатъчно средства за ЦИК – плюс-минус 50 милиона. Да осигуриш честността на изборите - безценно.“

Последваха препирни легитимен ли е бил изборът на кандидата на БСП за президент – Румен Радев, след като и тогава нямаше машини във всички СИК.

„Днес от вашата парламентарна група чухме как вотът в България се манипулира. Говорите и че ще има три избора. Предлагам ви и четвърти да има – защото и президентският вот може да е бил манипулиран, защото нямаше машинно гласуване“, привнесе към дебатите Юлиян Ангелов (ОП).

Чак след всичко това Менда Стоянова се почувства длъжна да заяви, че пари имало:

„50 милиона са заделени и ги има в чл. 1 в централния бюджет. Такава е избраната техника за финансиране на капиталовите разходи след всички процедури. Те се намират като перо в централния бюджет и ще бъдат насочени за плащане тогава, когато имаме условия за плащане.“

А от опозицията я репликираха: „Свидетели сме на много интересен начин на бюджетиране. Без да се посочва перо по перо за какво са. Заложени са в чл. 1 някакви пари, които ще бъдат изхарчени без санкция от Народното събрание и когато се появи обществено недоволство.“

Така дебатите по бюджета на ЦИК за 2019 година приключиха. И бюджетът остана непроменен. Очаква се днес правната комисия да обсъди предложените изменения в Изборния кодекс, ако разглеждането на централния бюджет не отложи заседанието.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.