През 2016 новородените германчета са били точно 792 131, което е с 55 000 повече, отколкото в предходната година. При това не става дума за неочаквано събитие – ръст в раждаемостта се наблюдава вече от пет години и междувременно е довел дотам, че училищата изпитват недостиг на учители.

Какво обаче кара германките да се решават на повече деца? Дали влияе икономическата ситуация, дали обществото подтиква или пък водеща роля играе културата? Експертите смятат, че за отбелязвания ръст има три основни причини.

Когато жените са повече, и децата са повече

Раждаемостта в днешна Германия не е уникално висока – бум на бебета е бил регистриран и в следвоенните времена: в годините между 1950 и 1960. В този период постепенно започва да се възвръща сигурността, позволяваща по-оптимистичен поглед към бъдещето, за който допринася и икономическото чудо. Но по онова време ръст на раждаемостта се наблюдава не само в Германия – навсякъде по света след войни се проявява именно тази тенденция, характерна за общественото развитие в края на големи кризи.  

И докато поколението на тогавашните млади майки днес постепенно излиза в пенсия, на преден план излизат дъщерите им, които на свой ред стават майки. Те не раждат по много деца в средностатистически план, но самите те са повече на брой, респективно – и рожбите им са повече. Накратко: първото обяснение е просто и е в обстоятелството, че за момента в Германия има голям брой жени на възраст да станат майки –  следствие от по-високата раждаемост сред следвоенната генерация.

Отражението на войните и конфликтите

Ако преди 70 години Втората световна война е била тази, която е повлияла на раждаемостта, днес отговорност за това носят конфликтите в Близкия изток. Много майки – като например от Сирия, Афганистан или Ирак – раждат децата си в Германия през 2015 и 2016 г. Бебетата на майки, които не са германки, са около една четвърт от всичките, а най-голяма част от чужденчетата са със сирийски произход – 18 500.

По данни на Федералната служба за миграцията и бежанците, през 2015 са били регистрирани 327 000 новопристигнали от Сирия мигранти, една трета от които са жени. „Много от тях са в репродуктивна възраст. Те са относително млади (в сравнение с германското население като цяло) и по правило са омъжени“, описва ситуацията социоложката Ане-Кристин Кунт. Според нея сегашният ръст в раждаемостта изобщо не е учудващ – щом бежанките пристигат предимно от държави, в които по-големият брой деца в семейството е традиция.

И всъщност пак става дума за феномена „следвоенни деца“, имайки предвид, че бежанците са изчакали с решението си за децата до момента, в който са се установили на сигурно и спокойно място.
Отложилите майчинството наваксват

Значително по-малка, но все пак известна роля играят и културните фактори, и обществените структури. Еманципацията, сексуалната свобода и регламентираното майчинство са източник на множество промени за младите семейства през последните десетилетия. Включително предпочитанията на жените за раждане в по-късна възраст – средно на 29,1 години.

Защото ако само преди няколко години жените са ставали майки още в началото и средата на 20-те си години, днес изчакват поне до началото на 30-те. Следствието: раждаемостта за известно време спада, без това да означава, че се раждат по-малко деца – само се раждат малко по-късно. Респективно: настоящото увеличаване на броя на децата се дължи и на това, че раждането им е било отложено и сега майките наваксват – както обясняват нещата социолозите.