В главата на сатрапа Сталин първата фаза на комунизма изглеждала така - раздава се безплатно хляб на работниците. Трябвало да се случи някъде към 1960-а. Вместо това през 60-те Държавният комитет по цените на СССР (Госкомцен) признал, че 75% от населението е бедно, а цените на продуктите - от 3 до 5 пъти по-скъпи от тези в САЩ и Европа.

По темата "хляб" и цената му като журналист съм слушала повече, отколкото за приватизацията на "Булгартабак". За 27-те ми години в професията тя се е превърнала в измерител на българския стандарт на живот.

Също като индекса Биг Мак, който мери паритета на покупателната способност на минималната работна заплата (МРЗ) по света. Тоест за колко минути работа човек, който получава МРЗ в съответната страна, може да си купи един хамбургер. 

Цената на хляба в България и политическият петинг с нея показва, че трийсетина години след опашките за хляб и оня глад в останалата завинаги кръстена на Луканов зима твърде много човеци в България се наяждат и дояждат предимно с хляб. Статистиката го потвърждава - и бетонирането ни като най-бедни в ЕС. А бедняците, същото като робите в Рим, се хранят главно с хляб.

Данните на НСИ за 2017 г. показват, че българинът е консумирал средно 87.1 кг хляб спрямо 88 кг година по-рано. Средното ниво за европейците е шейсетина килограма годишно.

Доклад на Международната асоциация за промишлено хлебопроизводство с актуализирани данни за 2015 г. (по-пресни липсват) показва, че само в Турция и Украйна ядат много хляб, като българите - съответно 104 кг и 89 кг, когато консумацията в България е била 95 кг. В страни като Великобритания и Испания не стига и 40 килограма на година на човек.

В XXI век в държава, която географски е част от Европа - най-притегателното място за живеене, както се оказва, хлябът и неговата цена е сред основните теми. И по това хората у нас, които се наяждат и си дояждат с хляб, не се различават от стотиците хиляди мигранти от Северна Африка, чиято единствена концепция за бъдещето е да получат храна поне един път на ден.

Първо хлябът. Така може да се побългари лозунгът на Доналд Тръмп: America first. Нали знаете, в България никой не е по-голям от хляба... Дори България.

Обаче властта е. 

Защото може да нареди кога хлябът да поскъпне или да поевтинее. И ако поредното соцпредложение от устата на Корнелия Нинова - 5% ДДС за хляба, увисна, изявлението на земеделския министър Румен Порожанов - че се разговаря, т.е. пресират се търговските вериги, да не продават хляба с надценка, закова. Остава и омбудсманът Мая Манолова да отвори 24-часова приемна за жалби от цените на хляба. А Д(АН)С да послухти и докладва има ли много гневни от поскъпването.

Фактът, че действащ министър от третото правителство на ГЕРБ преговаря с частни фигури - търговски субекти, които са мултинационални компании, да не формират печалба от продажбата на едно изделие, е диагноза. За самото управление, за нивото на пазарни отношения и за качеството на живот. Защо преговаря Порожанов - защото хлябът поскъпва с 5 до 7-8 стотинки заради лоша реколта и по-високи цени на ток, природен газ, горива.

Нали никой мислещ с главата си няма съмнение, че ако търговските вериги не формират тази надценка, ще я разпределят върху други стоки, но със сигурност няма да я спестят за своя сметка.

Зърното, от което се прави хлябът, както е известно, е най-здраво субсидираният отрасъл в България. Този бизнес се държи от фирми, които са вече достатъчно големи, с мощна и скъпа техника и биха могли и сами да се справят, без европейски субсидии. (Разбира се, не всички от 60-те хиляди зърнопроизводители.) 

Цялото това разбогатяване на "зърнарите", както ги наричат, става под погледа на същите тези политици, които крякат как хлябът у нас трябва да поевтинее, вместо да проследят веригата производител на зърно - преработвател - хлебопроизводител, плащат ли данъци, как увеличават разходите, правейки шашми с арендата на земи, и т.н. Все пак зърното има близо 60% дял в цената. Но властта прескача цялата верига, стига до търговците и казва - не продавайте с надценка, т.е. разходите за транспорт, съхранение, горива, заплати и т.н. просто ги зачеркваме.

Стигаме и до другия фактор в цената - горивата. "Защо българската власт не преговаря за по-ниски цени на газа с "Газпром". Въпрос, зададен от мнозина. В началото на септември шефът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов напомни, че изтекоха десетте седмици, определени като срок, в който "Газпром" трябваше да покани за такива преговори страните, засегнати от решението на ЕК (става въпрос за споразумението, постигнато между "Газпром" и Европейската комисия, която водеше антимонополно разследване срещу руската компания заради високите цени, на които продаваше синьото гориво в осем страни от Централна и Източна Европа, в т.ч. и България, б.а.)“. 

Вярвате ли, че българската страна ще инициира такива? Който вярва, ще получи допълнителен... комат.

А коматът - или къшеят хляб, е в българския епос от време оно, още от торбичката на Хитър Петър, държащ парче сух хляб на парата на гърне с чорба, до елинпелиновия Боне, поднесъл посолен комат на умиращата Сивушка. До децата от един социален дом, които един парламентарен шеф преди години покани в Народното събрание и от масата с храна първо свърши хлябът. Такива ми ти работи.

В началото на този век с един стажант мислехме заглавие на негов репортаж от Женския пазар - вестникарски материал. Накрая стана "Филията с лютеница е пенсионерската пържола". И точно за нея са се загрижили тия, дето я сервират.