Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

През уикенда ви разказахме какво се случи в САЩ и във Франция през бурната 1968 г. Страната на неограничените възможности е разтърсена от ескалацията на войната във Виетнам и убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, а една забрана студенти от мъжки пол да влизат в женско общежитие разпалва невиждани бунтове в Париж, а впоследствие и в цялата страна. Днес е време да си припомним нахлуването в Чехословакия и циничното потушаване на Пражката пролет, от които тези дни се навършва точно половин век.

„Четиринадесет милиона души казаха „не“ на крепостните стени, „не“ на дворците и чайките, „не“ на обидата да бъдат смятани за безмозъчно стадо, „не“ на функционерчетата, върху чиято дейност се крепеше феодализмът, „не“ на всички ония, които удовлетворяваха собствените си първични комплекси за сметка на цял народ. „Не“ на цялата система. Спонтанно, единодушно отрицание на дълбоко погрешен път в името на посоката.“

Този цитат от „Нови задочни репортажи за България“ на Георги Марков е може би най-точното описание на това, което се случва в Чехословакия преди 50 години.

Без никакво съмнение именно това е най-важното събитие през съдбоносната 1968 г. за България и изобщо за Източна Европа. Защото то определя развитието на този регион за още две десетилетия напред. След което режимът, за чието спасяване в Чехословакия бяха пратени танкове, се срина с гръм и трясък не само там, но и в цялата източна част на Стария континент.

Според мнозина Пражката пролет е била последната възможност комунизмът да бъде спасен, като придобие мечтаното от Александър Дубчек човешко лице. Възможно е било дори при евентуален успех да се открие някакъв трети път, който дори би могъл да бъде по-справедлив.

Танковете обаче смазват всички надежди.

Какво се случва

Александър Дубчек.

1968 г. започва с неочаквани реформи в Чехословакия. На 4 януари консервативният президент Антонин Новотни е свален от поста генерален секретар на компартията. Тя не е популярна и се държи на власт единствено благодарение на съветското присъствие след Втората световна война.

Начело на ЧКП застава либералният Александър Дубчек, известен привърженик на пазарните реформи. Той назначава свои съратници реформатори на висшите постове. Новотни подава оставка от президентския пост и е заменен от генерал Лудвик Свобода. Премиер става Олдржих Черник, а председател на парламента – Йозеф Смърковски. Други видни реформатори са Ота Шик, Иржи Пеликан, Зденек Млинарж.

Компартията за първи път в историята си започва да печели популярност сред народа. Все повече хора се записват доброволно в нейните редици.

Цензурата е премахната, организират се свободни дискусии, на които не се пестят критики срещу партията и всички нейни и държавни ръководители. Разрешено е свободното пътуване на Запад. Говори се за връщане към многопартийната система.

Консерваторите срещу човешкото лице

Леонид Брежнев.

Дубчек обявява създаването на социализъм с човешко лице. Изобщо не става дума за промяна на съществуващия строй, нито за излизане от Варшавския договор, както в случая с Унгария през 1956 г.

Въпреки това консервативните комунисти се чувстват доста неудобно. И още на втория месец след промените курсът на ЧКП е яростно критикуван на общия конгрес на компартиите от социалистическите страни в Дрезден, ГДР. Брежнев привиква в Москва Дубчек и го хока без милост.

Дори за първи път след Втората световна война КГБ праща свои агенти, дегизирани като западни туристи. Те трябва да проникнат сред будната младеж в Чехословакия и да пропагандират радикални идеи.

А в ГДР е пуснат слухът, че в Прага са забелязани американски танкове, макар че става дума за макети, използвани за снимки на филм. Разпространяват се внушения, че ФРГ иска да окупира Чехословакия.

Все повече започват да се чуват призиви Пражката пролет да бъде смазана със сила. Говори се дори, че българският партиен ръководител Тодор Живков първи подхвърлил идеята. Това не е потвърдено. Смята се, че Владислав Гомулка от Полша и Валтер Улбрихт от ГДР са най-заклетите привърженици на инвазията.

Молба за братска помощ

Васил Биляк.

За да се осъществи нахлуването обаче, изниква нуждата от молба за помощ. Ама никой от хората на Дубчек не я отправя.

И докато ръководството на СССР търси необходимия човек, той се явява сам. Това е Васил Биляк, наследил Дубчек начело на Словашката компартия. Изключително консервативен по убеждения, той е убеден, че Чехословакия трябва сляпо да копира съветския модел.

Брежнев праща на среща с Биляк първия секретар на Украинската компартия Петро Шелест. Биляк говори свободно украински, тъй като е русин. Това е народност, населяваща Карпатите и разпръсната из Украйна, Словакия, Полша, Унгария и Румъния.

Двамата се срещат на 20 юли на брега на езерото Балатон в Унгария. Шелест съобщава на Биляк, че трябва писмо, в което чехословашките „здрави сили“ да изложат молбата си за помощ. И това трябва да стане възможно най-бързо.

„Тоалетната екзекуция“ на Пражката пролет

На 2 август ръководителите на братските компартии се събират на съвместно заседание в Братислава. Шелест припомня на Биляк, че чака писмото. В играта е вкаран и агент на КГБ.

Съдбата на Пражката пролет е решена в хотелска тоалетна в Братислава в 20 часа вечерта на 3 август 1968 г. Това е обобщението на историка Рой Медведев:

„В този ден и час по предварителна уговорка в тази тоалетна влиза Васил Биляк. Той незабелязано предава лист хартия на агента на КГБ, който на свой ред го връчва на Петро Шелест. И от ръцете на украинския партиен вожд тя се озовава у Брежнев.“

В резултат съветският ръководител получава писмена молба за вкарването на войски в Чехословакия. Тя е подписана от Васил Биляк, Алоиз Индра, Драхомир Колдер, Антонин Капек и Олдржих Швестка.

Така се стига до 21 август. В Чехословакия нахлуват армиите на 4 страни от Варшавския договор – СССР, България, Унгария и Полша.

Силите на ГДР влизат няколко дни по-късно, когато страната вече е окупирана. Няма как – спомените от нашествието на нацистка Германия са все още твърде пресни и страшно болезнени.

Единствено Румъния отказва да участва.

Нашествениците обаче са посрещнати от нова изненада. Нека се върнем към Георги Марков:

„Вестниците излязоха със закъснение, защото, както по-късно се разбра, е трябвало да променят напечатаното съобщение за нашествието. В първата редакция е било съобщено, че войските влизат по покана на новото правителство на Чехословашката народна република, а след това беше променено, в смисъл че влизането става по покана на работнически и партийни колективи. Недоразумението беше произтекло от неочаквания факт – че нашествениците не успяха да намерят 14 чехословаци между 14 милиона граждани на страната, за да съставят така необходимото им правителство, за което да може да се каже, че ги е поканило.“

Все пак правителство е съставено. А в Чехословакия е обявена „нормализация“.

Тогава е огласена и теорията за ограничения суверенитет, станала известна като доктрината „Брежнев“. Нейната същност се състои в това, че заплахата за социализма в една отделно взета страна от лагера се превръща в общ проблем за всички социалистически страни.

Появяват се и следните вицове:

- Може ли Брежнев да стане член на ЧКП?
- Не, защото не признава ръководната ѝ роля.

Или:

- Какво търсят войските на Варшавския договор в Чехословакия?
- Дирите на тези, които са ги повикали на помощ.

По ирония на съдбата Варшавският договор е разпуснат точно в Прага. Това става през 1991 г. Дали пък е само ирония?

И Русия (като наследник на СССР), и България, и другите нашественици се извиниха на Чехия и Словакия, появили се на мястото на разпадналата се Чехословакия. През последните години обаче в Русия се правят постоянни опити агресията да бъде оправдана. По различни телевизии, контролирани от Кремъл, се правят внушения, че Чехословакия се опитвала през 1968 г. да влезе в НАТО или най-малкото да вкара американски или западногермански войски на територията си. Напълно в съзвучие с тенденциите в Москва.

Българското участие

Още през май 1968 г. Главното политическо управление на Българската народна армия (БНА) започва пропагандна кампания по разясняване в армията на събитията в Чехословакия.

В началото на юли по заповед на Министерството на народната отбрана (МНО) два полка заминават за СССР и преминават под съветско командване. Това са 12-и мотострелкови полк от Елхово под командването на полк. Александър Генчев и 22-ри мотострелкови полк от Харманли под командването на полк. Иван Чавдаров. Личният им състав наброява общо 2168 души – офицери и войници.

Танкове смазаха Пражката пролет.

Със заповед № 39 от 20 август 1968 г. е дадено нареждане за проникване на българските войски на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33-ма висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от министъра на отбраната ген. Добри Джуров и началника на Генералния щаб Атанас Семерджиев.

В Чехословакия българските части срещат съпротива и няколко войници са леко ранени. На някои от военните коли са изпочупени прозорци и антени, а газовите резервоари са запалени.

Убит е старшина Николай Николов. Той обаче е жертва на престъпници. Те го нападат, когато той дезертира, за да го оберат.

УТРЕ ЧЕТЕТЕ: БУРНАТА 1968-А (IV ЧАСТ) - ИЗСЕЛИХА МЕ, ЕДВА НЕ УМРЯХ. НО НЕ СЪЖАЛЯВАМ – ИНТЕРВЮ С ДИСИДЕНТА ПАВЕЛ ЛИТВИНОВ, ПРОТЕСТИРАЛ НА ЧЕРВЕНИЯ ПЛОЩАД СРЕЩУ СМАЗВАНЕТО НА ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ

----

* Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през юли 2018 г. Още текстове от същия автор можете да прочетете тук.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.