Полските върховни съдии, ĸoитo ca в пeнcиoннa възpacт, да мoгaт дa пpoдължaт дa paбoтят, дoĸaтo Съдът на ЕС в Люксембург ce пpoизнece пo cъдeбнaтa peфopмa в cтpaнaтa. Това гласи решение на Въpxoвния cъд, цитирано от Ройтерс.

Офисът на президента Анджей Дуда обаче излезе с изявление, което обяви решението на Върховния съд за невалидно.

"Днешното действие на Върховния съд, което предвижда отмяна на някои разпоредби от действащия закон за Върховния съд, не е законно и няма да се прилага от президента или друга институция."

Ситуацията ще доведе до хаос, смятат юристи, цитирани от Ройтерс, защото не е ясно кой е прав в случая. Върховния съд има правомощия да оспорва закони, но пък според новия закон крайното решение за назначаване и продължаване на мандата на съдиите принадлежи на държавния глава.

Въпреки протестите миналата седмица предизентът подписа закона за Върховния съд, който на практика позволява на правителството да избере нов председател и членове на институцията.

Миналия месец 22 върховни съдии бяха принудени да се пенсионират предсрочно в изпълниние на закона, но председателката на Върховния съд Малгожата Гелсдорф отказа да го направи, като изтъкна, че по конституция мандатът й изтича през 2020 г. 

Правозащитни организации и полски опозиционни партии предупреждават, че новите закони и други промени, прокарани от управляващата партия "Право и справедливост", подкопават независимостта на съда и основите на демокрацията. Еврокомисията започна процедура за нарушение срещу Варшава заради предвижданите промени.

Какво предвижа законът?

Спорните текстове предвиждат намаляване на пенсионната възраст на съдиите от Върховния съд от 70 на 65 години. Тази мярка се прилага и по отношение на председателя на Върховния съд, чийто 6-годишен мандат се прекратява преждевременно.

Съдиите обаче могат да поискат удължаване на мандата, а решението ще принадлежи на президента, предвижда още новият закон. Той може да позволи удължаване с три години, след което може да разреши още едно удължаване с три години. Не са установени критерии, въз основа на които държавният глава да вземе своето решение, и няма възможност за съдебен контрол на това решение, отбелязва Европейската комисия при обявяването на започване на процедура за нарушение срещу Варшава именно заради този законопроект.

Полските власти не са взели задоволителни мерки за решаване на проблемите, въпреки че спорният закон вече е бил обсъден с Еврокомисията. Като отговор на започнаната в края на миналата година безпрецедентна процедура по член 7 от Договора за ЕС Варшава е въвела консултация с Националния съдебен съвет (аналог на българския ВСС). Становището на НСС не е обвързващо и се основава на неясни критерии, отбелязва Еврокомисията. След реформата от 8 декември 2017 г. настоящите членове на НСС са съдии, назначени от полския парламент, което не е в съответствие с европейските стандарти за независимост на съдебната власт.

Управляващите казват, че промените са необходими, за да може съдилищата да работят по-ефективно и да се освободи съдебната система от влиянието на комунистическото минало.