Именитият холивудски актьор Гари Олдман неотдавна завърши снимки в иначе нелошата, но пък комерсиална фантастика "Планетата на маймуните: Революция", където игра един от хората. Преди това се включи и в "Батман". Покрай това се появи и като модел на дрехи на модния подиум. Защо и как британецът, който е признат за актьор от най-висша класа, си позволява подобни неща, питаха се зрителите. Лондонският кореспондент на руския сайт Бюро247 - Уил Кинг, го попита. И г-н Олдман си призна всичко. Почти на ръба на откровението. Предлагаме ви интервюто със съкращения.

За вас "Планетата на маймуните" нещо особено ли е, или просто поредният филм?

- Просто филм. Но добре поне, че ни даваха време за подготовка и репетиции. Когато започвах работа в кинобизнеса, филмите се снимаха по 3 месеца. Сега всички много добре си смятат парите и огромни проекти се снимат за 6 седмици, че и за 3! Например в "Аз, шпионинът" всяка сцена имаше 2 дубъла - раз, два, продължаваме нататък!

Знам, че имате проект за собствен филм като режисьор. Фантастика ли ще бъде?

- Не, мелодрама, която написах и се заех да търся пари за производство. Сега май намерих инвеститор, но ми отне над две години...

Нима инвеститорите не искат да влагат пари даже под вашето име?

- Големите студии са убедени, че зрителите сега не искат мелодрами. А в същото време по телевизиите вървят сериали, които са чисти мелодрами и хората ги гледат с интерес. Те даже са страшно популярни!

Вашият филм ще приличали на тези сериали?

- Ситуацията в момента е следната: огромно количество актьори и огромна липса на режисьори и инвеститори. За жените актриси е още по-сложно. Ето ви пример: миналата година стоях няколко месеца без работа, плащах си кредита за къщата, за частното училище на децата, а доходи - нула. После звънна агентът ми: "Мат Рийвз иска да ти предложи роля в "Планетата на маймуните". Аз си помислих: "Е, слава богу, появи се нещо за работене!"

Тази година още не съм работил нищо. Дали ще има до края на годината? Бог знае. Така че при мен на масата не лежи купчина от двеста сценария и аз не си мисля: "Абе дали да не взема да снимам в една фантастика, а през лятото набързо да направя някой малък, независим филм?"

Вие разбивате стереотипа ми, че на знаменитите актьори им пращат стотици сценарии и те ги хвърлят един след друг в камината...

- Глупости! Може би така живее Леонардо (ДиКаприо - б. р.) и още няколко човека, които можеш да преброиш на пръсти. Защо, мислите, Джордж Клуни рекламира кафеварки?

Защото обича италианско кафе?

- Защото обича своята къща на езерото Комо и иска още да я обича като своя, нека бъдем честни! (смее се)... Помня как преди години хората обсъждаха по време на обяд новите филми. Сега аудиторията коментира онлайн поредния епизод на поредния сериал. Телевизията се наслаждава на бум, който киното преживя през 70-те години.

Защо така се получи? 

- Телевизията е по-свежа и по-смела. Там има интересни нови идеи. Вие какво мислите за киноиндустрията днес?

Има застой някакъв. Снимат много комикси, предистории, продължения... 

- Римейки също навсякъде и на всичко.

Значи телевизията...?

- Нима може наркодилър да стане герой на голяма холивудска мелодрама?... А в сериала е лесно, и той би бил невероятно популярен. Навремето телевизията беше клеймо за примитивен жанр. През 80-те се цупехме: ние сме киноактьори, а те - просто телевизионни. Сега всички се нуждаем от работа, а спасителният остров е... ясно къде.

Ако ви поканят в сериал, ще приемете ли?

- А защо не?

Слушайки вашите признания, искам да знам: вашето участие в рекламната кампания на Prada е само за пари, или наистина обичате да се обличате добре?

- Сгрява ме мисълта, че имам усет за стил. Мисля, че заслужено ме поканиха. Даже веднъж лично се разходих по подиума на ревю. Специално отидох за това до Милано.

Лесно ли ви уговориха?

- Миуча Прада ме покани лично. Моето дефиле продължи около 48 секунди.

Имаше ли и други актьори?

- О, да, дойдоха също Тим Рот и Уилям Дефо... Аз изобщо не търся изява на подобни събития и даже ги отказвам, но въпреки това продължават да ме канят. В един момент не блях много зает и си казах: "Добре, ще отида в Милано и ще го направя ей така, на майтап".