Събитието на годината е на 5 май – тогава предстои официалното откриване на монументалната бронзова статуя на Маркс, подарена от Китай по случай 200-годишнината на философа. Местните власти доста се колебаят, преди да приемат подаръка, но в крайна сметка дават съгласието си и тя вече е поставена недалеч от най-безспорния символ на града – черната порта от римско време Porta Nigra. Там е мястото и на творбата, изработена от китайския скулптор Ву Вейсан.

През 2013 скулпторът Отмар Хьорл подрежда 500 малки червени марксчета пред „Порта Нигра“.
Китайският дар за Трир претендира да е различен от данайските дарове.

Вероятност Маркс да измести трайно вниманието на туристите от портата няма, но най-малкото в началото май във фокуса на интереса ще е той – покрай юбилея, който в Трир се отбелязва по най-тържествен начин: с четири изложби, представящи живота и интелектуалното развитие на Маркс, разпространението на идеите му и дефинираното от него понятие „труд“. И действително ще има достатъчно основания градът, макар и временно, да бъде наречен Карлмарксщад, без да се бърка със саксонския, възвърнал отдавна името си Кемниц.

Това няма да се случи за първи път – през 1989 г., след падането на Берлинската стена, местни шегаджии подменят за кратко табелите с името на града и поставят именно надписите „Карлмарксщад“. Не всички намират шегата за особено уместна, както се случва и през 1996 г. – когато пък журналисти от местното сатирично списание Katz правят един вид олтар в чест на Маркс, част от който са „свещените“ долни гащи на революционера. 

За Маркс е бил правен и олтар, включващ неговите „свещени“ долни гащи.

Тази година олтарът пак ще бъде изложен от 4 до 31 май, при това разширен и допълнен, но най-голямата атракция безспорно е китайската статуя с височина 5,5 метра и тегло 2,3 тона. Намерението за поднасянето на монумента е оповестено през 2016 г., като основният спорен въпрос за местните власти е дали е удачно да приемат подарък от правителство, което ограничава свободата на мненията и не съблюдава човешките права. Все пак надделяват тези, които възприемат дарението, и от 13 април бронзовият Маркс, пристигнал със самолет от Пекин през Москва до Франкфурт, откъдето е докаран с камион, вече си е на постамента, засега още увит с покривало, което ще бъде тържествено свалено на рождения ден 5 май.

„Нямам проблем да минавам всекидневно покрай китаеца Маркс“, казва собственик на сладкарница от Трир, който подобно на мнозина други предполага, че новата придобивка само ще увеличи притока на туристи.

И то не само китайци, макар в родния дом на философа например друг вид посетители почти да не се срещат. Статистиките сочат, че китайците са чак на седмо място сред чуждестранните гости на Трир, но без съмнение в юбилейната година ще бъде отбелязан ръст, на което се надяват и хотелиерите, и местните власти. 

„Време е Трир да нормализира отношението си към Маркс“, казва един местен жител.

Родната къща на Маркс, в която той е прекарал първите си 17 години, е място за поклонение на китайците.

И изобщо, щом от автора на „Капиталът“ може да бъде извлечен капитал, защо не, разсъждават прагматично в града на Мозел. На туристите вече се предлага като сувенир банкнота с номинал нула евро с лика на Маркс, а великият мислител е ангажиран и като регулировчик – явява се по светофарите в централната част на града и е не само червен, но и зелен.

Кметът на Трир Волфрам Лайбе гордо показва уникалния светофар с Маркс. Дизайнът е на местен карикатурист.

Масрафът съвсем не е излязъл скъпо – едно шаблонче пред лампата срещу 450 евро и ето че пешеходците при пресичането са насочвани не от другиго, а от лидера на световната комунистическа идеология. А понеже човечето на светофара все още няма име, е обявен конкурс кой ще го нарече най-звучно. Всичко това ще се разбере в деня на годишнината 5 май, когато в Трир е организиран всенароден празник с бира и вурстчета, естествено в червен цвят. Присъствието на министър-председателката на провинция Райнланд-Пфалц Малу Драйер е вързано в кърпа, както и това на един от най-известните германски телевизионни водещи Гюнтер Яух.