Известният руски писател Владимир Сорокин написа есе за германския вестник Frankfurter Allgemeine, в което поетично сравни ставащото в момента като бременност на Русия с Украйна. И предсказа "раждане с усложнения".

"Жълто-синият сперматозоид на Майдана, под взривове на шокови гранати, избухвания на коктейли "Молотов" и свистене на партизански куршуми, свърши своята мъжка работа. Русия, седнала в този горещ месец пред телевизора, бе оплодена. В исполинското тяло на Русия помръдна нов живот: свободна Украйна. Властимащите ги обхвана ужас, либералите - завист, националистите - ненавист", пише метафорично Сорокин.

"Плодът растеше, всекидневно заемайки все повече медийно пространство... Личният живот на майчиния организъм изведнъж прекъсна и, както обикновено се става в подобни случаи, се подчини на мащабния физиологичен процес... Животът на Русия с цялото си многообразие буквално отиде на втори план и тя безднадеждно остаря. Бъдещето изцяло се премести към Украйна... Провинциалната Украйна, за която в путинска Русия винаги говореха със снизхождение, изведнъж стана невероятно модна и съвременна, а гигантскаат Русия - напротив, безнадеждно изостанала, недодялана и провинциална", продължава именитият руски автор.

"Както е известно, у бременните понякога се събужда вълчи апетит за сурово месо. И, виж ти, тя взе, че откъсна късче жив организъм - Крим. Да го извадиш от острите ѝ постимперски зъби не можеш, но да го преглътне тя не може. Така ѝ заседна в гърлото", иронизира 58-годишният писател.

"После, накрая, последва реакция на Кремъл - мозъка на майчиния организъм. Волята му беше твърда като стомана: да се направи аборт! Да се избавим от ненавистното, опасно, нежелано дете. Аборта го нарекоха "руската пролет в Украйна". Да го проведат трябваше сепаратисти, саботажници, екшън герои, авантюристи и провокатори. В югоизточна Украйна започна операция - без особена дезинфекции и с не особено нови, не особено чисти хирургически инструменти. Ролята на анестезия бе дадена на телевизията", пише още Сорокин.

"Но въпреки предозирането с обезболяващи, абортът някак не се получи. Да извадят от тялото на майката нероденото дете - не успяха... Украйна проникна в нас, ние всички я носим в себе си: бездомниците и олигарсите, селяните и политолозите, домакините и покерджиите. Когато Путин летя към далечна Бразилия, той носеше в себе си Украйна. Тя му пречеше да гледа футболните мачове. На главнокомандващия [на опълчението] на Донецката народна република Стрелков му пречи да възстанови Руската империя. На оператора на ракета "Бук" пък му пречеше самолет в небето над Украйна. Затова той пусна ракетата по самолета... Катастрофата на боинга - това е пристъп на болка, предвещаващ ужасни и неизбежни последствия", казва Сорокин. И добавя все така метафорично:

"Русия е бременна с Украйна. Неизбежно следва раждане. Всичко още е напред - засилващите се болки, отрязването на пъпа, първият крясък на новороденото. Младенецът ще получи красиво име: Разделен От Империята. Ще има ли щастливо детство? Това никой не знае. Но много ще му пожелаят искрено да расте здрав."

Есето си Сорокин завършва с въпрос: "А какво ще стане с майката? Предстои ѝ трудно раждане с усложнения. Ще се справи ли нейният организъм?"