Вече официално - управляващите разшириха кръга от институции, които ще боравят със специални разузнавателни средства (СРС), като дадоха такива правомощия и на бъдещия мегаорган за борба с корупцията. 

Това беше и един от най-спорните текстове в законопроекта, който депутатите дебатират вече трети ден от миналата седмица. Залегнал е в прословутата глава девета, където са записани оперативно-издирвателните функции на бъдещата Комисия, съчетание от сегашните комисия за конфискация, за конфликт на интереси и ресорната дирекция в ДАНС. 

Както бяха дали заявка нееднократно досега, от ДПС поискаха цялата глава да отпадне, но разбира се, това не бе възприето при гласуването днес в зала. И така на мегаоргана (Комисия) бяха дадени още по-големи правомощия, освен оперативно-издирвателната дейност, присъща на силовите органи. В същото време тя няма разследващи правомощия. Но най-важното - чрез СРС-тата се открехва вратата за спорно от законова гледна точка подслушване - по реда на АПК и на гражданския процес, не на НПК. А когато Комисията започне подслушване, тя ще трябва да предава материалите от него на прокуратурата, която обаче няма да може да ги прилага в съда, защото не са събрани по реда на НПК. 

На текста възразиха само от левицата с мотива, че СРС-та няма как да се ползват в съда за разкриване на корупционни престъпления, защото ще са събрани извън процесуалния ред. 

Още при обсъждането на този текст в комисият адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до обществена информация" обясни, че "този закон противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Проблемът е в липсата на пропорционалност в намесата и резултатите от тази намеса. Ще се събира чувствителна информация за гражданите, ще се намесваме в личния им живот, без да е ясно защо точно".

"Даваме възможност на една комисия да събира информация, която по закон не може да използва. Ами като не може да я използва по закон, ще я използва извън закона", посочи Крум Зарков от БСП, визирайки изискването веществените доказателствени средства (ВДС), събрани от Комисията, да бъдат предавани към органите на съдебната власт.

Възрази председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ):

"Не желая да взимам становище. Той (Зарков) отново спекулира, за да създаде нагласа в публиката относно  използването на СРС. Знаете, че след подслушване се изготвя стенограма, която всъщност е ВДС. Създаването на ВДС е присъща последица от прилагането на СРС. Защо да не може да се използва СРС-то в една наказателна процедура?"

От левицата обаче не се дадоха и пак попитаха на какво основание директорът на специалната дирекция в Комисията ще поиска от съдията разрешаване на СРС. Ако в комисията "Антикорупция" има такива данни, те трябва да сигнализират прокуратурата, тя трябва да го възложи на разследващ орган, посочи Зарков.

"Този орган не се занимава с разкриване на престъпления, а нямайки общо с наказателното преследване, няма на какво основание да иска СРС. Ще се стигне до граждански процес. А когато гражданинът иска да види на какво основание му конфискуват имущество например и иска да види защо, ще се окаже, че ще е на базата на СРС. А каква работа имат СРС-тата в гражданския процес?!", каза още Зарков и заключи:

"Оперативно-издирвателна дейност е кръпката в този закон!"