Парламентът няма да посочва целия състав на бъдещия антикорупционен орган (комисия), който предстои да се създаде с приемането на закона за противодействие на корупцията. Днес депутатите започнаха разглеждането му на второ четене в зала, като ще продължат и утре.

Бе прието, че Комисията се състои от петима души - председател, двама заместници и трима редови членове. Председателят ще се избира от Народното събрание, останалите членове - също, но по предложение на председателя. Т.е. той ще може сам да сформира екипа си. Имаше голяма опасност обаче предлагането и изборът на целия състав да бъде в ръцете на парламента, т.е. на политическите партии, което би компрометирало контролния орган и би породило резонния въпрос дали той не е всъщност под контрола на силните на деня.

На предходното разглеждане на законопроекта в правна комисия от ДПС и Обединени патриоти поискаха това, но днес, вече в зала, не бе прието.

Мандатът на звеното ще е 6 години, гласят още приетите текстове. Председателят трябва да имат 10 г. юридически стаж, а останалите - по 5 години стаж (предложение на ДПС, при 10 години в първоначалния вариант). От ОП пък поискаха съставът на Комисията да се увеличи на 9 души и всички, не само председателят, да се избират от НС. Поискаха още мандатът й да се свие до 5 години с мотива, че не откриват логика в предложения срок, но предложението не бе прието.

Очаквано, спор възникна по въпроса защо парламентът ще назначава състава на Комисията и не я ли прави това зависима от управляващите на деня. 

"Дали да са 5 или 9 членовете на Комисията няма значение. Ще са на квотен принцип, органът е изначало опорочен. Единственият текст, който се промени след 40 часа дебати досега, беше колко години професионален стаж ще имат тези членове. Единственият! И то по предложение на ДПС беше прието да не е 10 години, а 5. Това ме кара да мисля, че вие вече знаете кои ще са тези членове", посочи Крум Зарков от БСП.

Той оспори и текстовете, с които член на Комисията може да бъде отстранен и по-точно възможността това да става и по искане на част от депутатите. Подобен текст е безпрецедентен в законодателството ни и спопред левицата политизира и без това политизирания бъдещ орган. 

"Дори и това не е достатъчно, за да се убедите, че го държите добре. Записано е дори, че може да бъде отстранен по искане на 1/5 от депутатите!"

От опозицията атакуваха още наименованието на закона, като с ирония поискаха той да се казва Закон за Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. 

"Идеята за нов закон за корупцията беше да се създаде нов орган за самостоятелна борба с корупцията. Тук се събират четири действащи закона досега, които по общото ни мнение не са проработили", заяви още депутатът.

От Патриотичния фронт поискаха да се разшири кръгът на проверяваните за конфликт на интереси лица - да не са само лицата на "висши публични длъжности" - около 115 000-120 000 държавни служители. Според Борис Ячев тези хора сега се проверяват от 22-ма души, а в новия мегаорган щяло да има поне 400 работещи разследващи, които могат да обезпечат разширяването на кръга на проверяваните лица. Предложението на ПФ обаче бе отхвърлено.

"Въвежда се практика на доносничеството, защото подателите на злонамерен сигнал, според закона, няма да търпят никакви санкции", посочи Филип Попов и допълни, че за сметка на това, проверяваното лице ще бъде разнасяно като "виновно" в публичното пространство.

От левицата изразиха съмнение и дали тази комисия няма да се ползва за репресия на редовите граждани.

"Този списък съвсем не е списъкът, по който Комисията ще може да работи. Работата на комисията на практика засяга всички граждани. Надявам се да не работи по всички други освен по тези в списъка", отправи обвинение Зарков по текста, който изброява кои лица на висши ръководни длъжности ще могат да бъдат проверявани по силата на този закон.