Току- виж се окаже, че най-големият проблем на БСП-то е дали няма да го оглави жена. Не че 100-годишната им партия е пред фалит, не че безславно падат от власт, не че електоратът все по- малко ги харесва, не че са в плен на корпоративни интереси, не дори какво се случва с лидера в оставка Станишев. А че сред кандидатите за председателския стол може да има и жени. Голяма драма, нали?

"Жените ги предпочитам за други работи", реши да остроумничи в понеделник депутатът Кирил Добрев, попитан как му се вижда Мая Манолова като партиен шеф. Не уточни какво разбира под други работи, то няма и нужда. Шегичка в колоритен балкански стил. Какво толкова да му придиряме, ще кажете.

Да беше само Добрев, можеше да мине за случайно изхвърляне. Но той откровено изрази едно по-спотаено мнение. Жена-председател на БСП? Премиер? Президент? Благодаря, не. Както казва Добрев "жените стават за други работи". 

Политическото говорене със сексуални намеци и обиди не е изключение, приплъзва се междудугото, без някой много да му се трогва и да му обръща внимание. Преди дни Лютви Местан, иначе изтъкнат блюстител на финото слово, се изцепи: "ДПС не е застаряваща селска мома, че да чака някой да я пожелае". Дискриминационно изказване откъдето и да го подхванете. Ако се замислим, с какво визирания от Местан въображаем женски типаж е по-кофти от един крадлив, корумпиран и затънал в интриги представител на политическата класа, например. И кое е по-обидно - сравнението с ДПС или със застаряваща стара мома? Някой обаче реагира ли на този акцент в изказването на Местан. Той отшумя покрай тънките и нездрави сметки за бъдещи коалиции и настоящи предателства.

Добрев и Местан са само два пресни примера. Факт е, че има традиция в българския политически живот на позьорското балканско сексистко говорене. Обикновено то минава за по-пиперливо остроумие, шегичка на големия мъжкар, страшния пич. И се радва на одобрение, или най-много на потиснато нехаресване.

На "класика" Румен Петков принадлежи фразата, посветена на Татяна Дончева: "Тишината в спалнята ражда безумия". Пак по същото време той обясняваше, че Меглена Плугчиева "се е превъзбудила нещо" и т.н. Когато Петков се изцепи за недолюбваната от него Дончева, какво последва? Доволно подхилване, хахаха, много смешно и оригинално. Никой не каза: "Това е простотия". Напротив  - Петковият "афоризъм" и до днес се радва на бурно цитиране и широка популярност.

За събрани съчинения стигат мъдростите със снизходителен привкус на бившия, а вероятно и бъдещ премиер Бойко Борисов, посветени на жените. Той остави и незабравима диря в невербалното общуване. При всяко рязане на лента Борисов отчупваше парче от питката за добре дошъл и насилствено го тъпчеше в устата на клета облечена в носия девойка. Ако наоколо имаше някоя кметица, местен ръководен кадър или член на екипа му от женски пол, и те се "облажваха" от ритуала. Следваха ръкопляскания, одобрение, а съпротивата стигаше до някоя крива усмивка от "насилените" с парчето погача жени.

Какво се случи, когато на здравна комисия в 40-ото НС някой от депутатите се впусна в съмнителна игра на думи като замени "инвитро с инвиво". Реакции в обществото имаше, защото дебелащината се простря и върху закачки с чувствителен проблем като репродуктивния. Същевременно членовете на комисията разиграха сценката "ни чул, ни видял", отричаха да е имало подобна реплика и накрая под натиск неохотно се извиниха с половин уста. А неформално споделяха, че ги занимават с глупости.

И т. н.,  и т. н. 

Вероятно може да се сетите за още христоматийни примери, в които родните ни политици са се упражнявали в подобно обидно говорене. Обясненията могат да бъдат най-различни - комплексарщина, примитивизъм, балкански мачизъм, израз на криворазбрана мъжественост... И най-вече липса на бонтон, на добри политически нрави и обноски, на уважение към другия. Така че без феминистки патос - не поощрявайте подобно говорене, като го отминавате с безразличие или с тихо одобрение. Само изглежда смешно. Нито глупостта, нито злонамереността на политиците може да ни радва.