Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Днешната ситуация в руско-украинската война прилича на старата руска приказка за тримата богатири, които спрели на кръстопътя, гледат написаното на камъка и се чудят накъде да тръгнат. Надясно - ще останеш жив, но ще си изгубиш коня; наляво - ще умреш. Има обаче и трети път - ако тръгнеш направо, ще останеш гол и гладен. Приказката не „страда“ от кой знае какъв оптимизъм, но все пак в избора на път има нюанси: нещо е лошо, нещо е още по-лошо. Та и днес имаме не два по-нататъшни пътя на войната, а три, които също си имат своите особености.

Войната вече пета година си сменя кожата като гущер. От война между два свята със свои представи за добро и зло, за източник на агресия и мечта за победа, тя се превръща в абсолютна досада, омръзна на всички до смърт, с две думи - писна им от нея. На едно географски нищожно кътче на планетата се избиват два народа, на практика без никакъв напредък, при което са убити и тежко ранени безчет военни и много и много мирни жители, да не говорим за разрушените градове и вече негодните за живот територии. Противниците на руската агресия искат от Русия да си признае колективната вина, а в отговор получават не дори „няма да стане тая!“, ами „стига вече де!“. Официално в кремълската политика от началото на войната до днес няма никаква промяна - и едва ли ще има. Путин е последователен до невъзможност, за него войната не е война, а все така СВО, неонацистите все така управляват в Киев, а самият руски народ мълчи, безмълвствува народът, както е казал Пушкин, но различно: едни безмълвствуват за Путин, други - срещу него. Умора, дори уморени прозявки се долавят в близкото му обкръжение, но дори да се прозинеш от досада и скука е опасно, прозявките се крият с ръка - а бе какви ти дворцови преврати, изобщо не са възможни! Путинова Русия възнамерява чрез тази досада и скука да стигне до звездите.

Първият път на Русия е пътят на войната. Русия може да воюва вечно. И го прави през ХХI век. Първо войната в Чечения, после в Грузия, после завземането на Крим и Донбас през 2014 година. Ето го този път към бъдещето - безкрайна война, и това не е полезна касапница, а полезно дело, при това не само за руския цар. Войната е изгодна и за Китай, тя му даде възможност да постави Русия в подчинено положение, в известен смисъл е изгодна и за Америка, на която Русия като трета свръхдържава не й трябва. С Европа е по-сложно. На Европа войната отначало като че ли също й беше полезна, след като Русия се забатачи със своята СВО с Украйна, но сега Европа търси начин за преговори, понеже една мащабна война в крайна сметка може да стигне и до нея.

По отношение на Европа Путин е в печеливша позиция. Понеже Европа иска да преговаря с него, а не той с нея. Но що за преговори ще са това? На Путин трябва да му се покаже лично уважение (това за него е най-важното!) и да му се признае правото да говори за войната като за самоотбрана от Запада. Европа обаче няма да се съгласи с това. А и кой ще води преговорите? Като че ли най-подходящият е финландският президент Александър Стуб, от Съветско-финландските войни от 1940-те той знае, че може успешно да се замени част от националната територия срещу независимост, но дали това ще се получи с Донбас? Путин за нищо на света няма да отстъпи Донбас, Зеленски също. Колективната Европа е прекалено раздробена в мненията си, за да приема нееднозначни решения.   Безкрайната война е опасна най-вече за Украйна с нейните ограничени ресурси и корупционни скандали. Само с усъвършенствани дронове тя няма да стигне до примирие. Другият въпрос е руската търпеливост. Руснаците ще изтърпят всичко. Народът започна да живее по-зле, но защо? Държавният лозунг е ясен: всичко за фронта, всичко за победата. Единственото, което би могло да е болезнено за Путин, е откритата мобилизация, така че тя се прави хитро, прикрито. Да умреш за Родината винаги е хубаво, по-добре е да загинеш в бой, отколкото да те пречукат в пиянско сбиване или да свършиш от наркотици. За това Путин говори в Кремъл пред накиприлите се за височайшата среща вдовици на загинали в Украйна войници. Пропагандата му помага, в Русия тя е идеологическа реклама, а не някакъв боклук, за какъвто я смятат на Запад. Православната църква е на страната на Путин, войниците на фронта получават нечувани според техните мерки пари, стотици хиляди работници са заети във военното производство. Продължаването на войната изглежда съвсем логично.

А вторият път - пътят към мира - може да създаде на Русия невероятни проблеми. Военното производство рязко ще се свие, ще има масова безработица, стотици хиляди войници ще се приберат вкъщи с ужасяващия опит как да бият и да убиват. Не е ясно какво ще прави тогава държавата с „неясните“ либерали: през войната те са мълчаливци-предатели, а когато войната свърши, у тях ще се пробуди публичното желание за ненавижданото от управника „затопляне“. Главният проблем с мира обаче е, че той по самата си прогнила същност се гради върху компромиси, а това не го понася нито менталността на царя, нито менталността на народа. Пък и перспективата за мир е много мъглява. Добре, ще се разберат за примирие - и после какво? Русия никога няма да се съгласи да даде Украйна на Запада. Без Украйна  Русия е като  камион без колело. А къде се е дянало украинското колело? Ами западните врагове на Русия са го откраднали - това по въпроса  защо е безсмислено да се приписва на Русия колективна вина.

Но има и трети път. Реална ескалация на войната. Не просто системни бомбардировки на Киев, а пряка конфронтация със Запада, който снабдява Киев с оръжие и с това вече всъщност участва във войната. Това означава, че пътят е чрез заплахи и диверсии в Запада да се създаде атмосфера на нестабилност, стигаща до паника. А Западът, както се знае, не иска да воюва, той няма достатъчно войници и средства за това, и от 1945 година е настроен толкова пацифистки, че европейците по-скоро ще клекнат пред руснаците, както навремето безброй французи, които стават колаборационисти. Освен това определени политически партии, както ултралеви, така и ултрадесни, може да подкрепят войната на Русия срещу Европа. А пък ако, макар това да е много малко вероятно, Западът започне реална война с Русия, нека не забравяме, че Русия има ядрено оръжие и че е достатъчно да го употреби така, че да уплаши всички, но не и да ги унищожи - и готово, пълна тишина в Европа и пълна победа за Москва.

Пълномащабна ядрена война най-вероятно може да избухне само като резултат от натрупали се случайности. Кремълските пропагандисти обичат да говорят за резултатите от нея. Европа ще бъде съсипана, Великобритания ще потъне. Истински ад за цялото човечество ще стане експанзията на войната до пълна ядрена катастрофа. Пораженията върху менталността на руския цар може да са още по-страшни от ядрена война. По-добре смърт, отколкото позорът на компромиса. Така че нито влошената икономика, нито купищата санкции, нито вражеските дронове над Русия - нищо не може да се справи с менталността на човек, който не обича да губи. Капризът на царя е по-важен от смъртта. Искам Украйна, която да прилича на Белорусия - иначе ще гръмнем всичко по дяволите. Или пък противоположният каприз - спирам войната! К’вото искам, туй си правя.

За хора с такава менталност думите не означават нищо, както много добре знаят бившите разузнавачи. Казваш това, което е изгодно за теб, и нищо повече. А колкото до идеологията, идеология има: путинизмът е сбор от различни елементи, също като борш в него има и цвекло (сталинизъм), и  месо (желанието за империя), и сметана (патриотизъм), но щом председателят на Думата Вячеслав Володин казва, че Русия е Путин, значи е така. Путин е Русия. Идеална идеология.

Колкото до опасностите от загуба на властта, за руските власти руската емиграция е просто сбирщина дърдорковци, вредни предатели, разбира се, но не и опасни. Единствената опасност за руската власт е непредсказуемостта на събитията. Така е било през февруари 1917 година, когато революцията идва ненадейно, от петроградските опашки за хляб. Неепредсказуем беше и Горбачов с перестройката си. Външни опасности обаче не се наблюдават. При Тръмп Америка стана недостатъчно опасна. Европа е слаба. Китай е верен съюзник (но все пак трябва да сме нащрек!). Останалите са приятели, те са големият Трети свят, от Индия до Латинска Америка. Опасност няма, но победата се позабави - защото  заради Украйна срещу Русия е целият западен свят. Руското съзнание обаче презира този свят - той е изтъкан само от потребителство и хедонизъм, в него няма никаква духовност.

От гледна точка на руската духовност Западът живее с боклуците на предишната си цивилизация, няма нищо ново. Как така ли? Ами да не би ИИ да е онова, което е най-нужно на човека? Безсмислен, глупав прогрес - и затова Русия не следва другите, а си върви по своя суверенен път. Китай също си има свой път. Но пътят на Русия е по-хубав. Защо ли? Защото ние сме най-добри от всички. По презумпция. Така че за Русия безкрайната война не е задънена улица, а весела и дори забавна „движуха“, ако решим да използваме гаменската лексика на главния кремълски шеф.