Докато американските „томахавки“ летяха в нощното небе над Сирия, обитателите на Кремъл можеха да усетят какво е да живееш в свят, където решенията се вземат от непредсказуеми политически лидери. Най-рано от 2014 година насам това си беше наш патент – да действаш така, че всички да те приемат вече насериозно, и то заради това, че никой не знае какво може да ти хрумне утре.

С внезапната атака срещу съюзника на Русия Башар Асад Тръмп показа, че тази игра може да се играе по двойки. Сега на световната сцена има поне две военнополитически сили със склонност към неочаквани и импулсивни постъпки.

Тези две сили се намират на ръба на директен военен сблъсък в Близкия изток. Министърът на външните работи Лавров бе принуден да направи специално изявление, че нищо не се знае за това дали има жертви сред руските войници, които са в района на атакуваната сирийска база - „по всичко изглежда, че няма такива“. Думите на Лавров сложиха край на многомесечната „демонстрация на сила“, която руските власти организираха в Близкия изток. Стана ясно, че една атака от страна на американския флот може да остави съюзника на Русия съвършено беззащитен, а руските военни и дипломати – обезкуражени и объркани. В района бяха разположени руски ракетни системи за противовъздушна отбрана, а в медиите се обсъждаше информацията, че те не са били задействани по време на ракетното нападение, за да не доведе това до директно стълкновение с американците.

Присъствието на руската армия в Сирия често се представяше с изрази като „независима геополитика“, „национални интереси“ и необходимост да сме „самостоятелни на външнополитическата сцена“. А ето че сега вече знаем истинската цена на това мислене. Кремълската геополитика е възможна дотогава, докато САЩ я позволяват. В един момент администрацията на нашия доскорошен приятел Тръмп започва да говори с Кремъл от позицията на силата и единственото, с което можем да им отговорим, е изявление от говорителката на външното ни министерство Мария Захарова.

Това не е повод за радост освен обстоятелството, че Кремъл този път ще успее да усмири собствените си луди военни глави. Но ми се иска да кажа: Ние предупреждавахме. Тръмп винаги е бил лош кандидат за Русия. Трябваше да слушаме не неговите популистки думи за това как той ще изгражда отношения между нашите страни, ще строи стена по границата с Мексико, че ще отвори отново американските заводи и т.н. Струваше си да обърнем внимание на това, че Тръмп няма политически опит, а неговите представи за външната политика, ако съдим по масираната атака в Близкия изток, която съвпадна по време с вечерята на американския президент с китайския му колега Си Цзинпин, са почерпени от холивудските филми. Администрацията на Обама, каквото и да казваше за него нашата пропаганда, никога не си е позволявала да изстрелва „томахавки“ с риск да порази руснаци.

Дмитрий Медведев написа във „Вконтакте“, че след атаката в Сирия Тръмп действа като несамостоятелен политик (в смисъл че статуквото във Вашингтон е извило ръцете на вашия Доналд). Това, разбира се, не е вярно. Тръмп е толкова самостоятелен политик, колкото и тези руски лидери, които взеха през 2014 година решението за присъединяване на Крим. Още повече ако във вътрешната политика Тръмп е ограничаван от съдебната власт и споменатото статукво, то на външнополитическата сцена такива проблеми главнокомандващият на САЩ няма. В стила на туитовете на американския президент това може да бъде коментирано като very sad. Много тъжно.

...

Коментарът е публикуван в "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.