Първо Великобритания гласува за "Брекзит". След тов Америка гласува за Тръмп. А сега италианците с голямо мнозинство гласуваха за отхвърляне на конституционната реформа, като докараха Матео Ренци до положението на подаде оставка като премиер. Изкушаващо е да се направят паралели между трите вота. Но реферерендумът в Италия не води до политически трус. Причините за него са различни, а ефектите му върху вътрешната и международната политика вероятно ще бъдат овладени.

Италианското "не" не се вписва толкова стабилно в историята на един популистки бунт срещу глобализацията и елитите. Теми като глобализацията и имиграцията не бяха очертани толкова силно в дебата. Вместо това, след като Ренци заяви, че ще подаде оставка, ако конституционните реформи бъдат отхвърлени, дебатът бе съсредоточен върху направеното от самия него като премиер. И докато популистите, естествено, гласуваха с "не", много от другите гласоподаватели, казали "не", го направиха срещу естеството на реформите, като изтъкваха, че те са антидемократични и ще променят конституционните рамки и баланси. За разлика от Великобритания и САЩ, където елитите хомогенно бяха за оставането в ЕС и против Тръмп, в случая с Италия политическият елит и експертите бяха разделени на две.

Противопоставянето на предложените конституционни промени не дойде само от популисткото движение "Пет звезди" и националистическата Северна лига, но и от главните политически фигури. Те включваха фракции от самата партия на Ренци, бивши премиери като Масимо д'Алема и Марио Монти, изтъкнати учени и бивши съдии от Конституционния съд. Това не бе гласуване, което ясно противопоставя глобалисти срещу нативисти1 или "популистите" срещу "елита".

Вотът в Италия е различен и поради това, че последиците от него ще бъдат вероятно много по-ограничени. Разбира се, в предстоящите дни и седмици можем да очакваме известна несигурност на финансовите пазари - вероятно печалбите от италианския държавен дълг ще скочат и акциите на най-закъсалите италиански банки ще паднат.

Италианският премиер обявява оставката си.

Но ситуацията е различна от пика на кризата през 2011 г-, а Европейската централна банка (ЕЦБ) вече заяви, че ще се намеси, за да гарантира, че печалбите от италианските ценни книжа няма да скочат твърде много. И докато за банките ще бъде по-трудно да примамят чуждестранни инвеститори да увеличат капитала, който те изискват, щом на пазарите стане ясно, че политическата стабилност на Италия не е заложена на карта, последиците за банковия сектор също вероятно ще бъдат ограничени.

Вотът едва ли ще доведе до политическа нестабилност или надигане на популисткото движение "Пет звезди", както се опасяват много коментатори. Оставката на Ренци едва ли ще доведе до предсрочни избори. Вместо това президентът Серджо Матарела първо ще проучи възможностите за ново правителство. Той би могъл да даде мандат за формиране на кабинет на уважавана политическа фигура като министъра на икономиката Пиер Карло Падоан, който сега отмени планирано пътуване до Брюксел.

Формирането на ново правителство е много вероятно. Главните партии нямат голямо желание за предсрочни избори поради перспективата за силно представяне на движение "Пет звезди". Още повече, сегашният избирателен закон трябва да бъде допълнен, както трябваше да стане при положение, че конституционните промени щяха да бъдат одобрени на референдума. Законът се разисква и от Конституционния съд и не би било правилно да бъде използван преди решението.

Нов кабинет вероятно ще бъде формиран от същото политическо мнозинство, което в момента подкрепя Ренци, с възможно включване и на партията "Форца Италия" на Берлускони. Той ще бъде изправен пред същото предизвикателство и ще продължи да действа в голяма степен по същия начин, като води страната към нови избори в края на 2017 или през 2018 г. и като върви по неравния път на печелившата икономическа реформа. Наистина докато Ренци се опитва да обясни реформите като въпрос на живот и смърт за Италия, икономическите реформи от последните пет години няма да бъдат отменени.

Идване на власт на популисткото движение "Пет звезди" не се очаква нито сега, нито при следващите избори. Движението може да изпусне парата, след като все повече се замесва в политически провали, извършвани от оглавяваните от него управи в Рим и Торино. От решаващо значение е, че планираните избирателни реформи вероятно ще доведат до форма на пропорционално представителство, което ще затрудни всяка отделна партия да създаде правителство. Редуването на коалиционни кабинети ще изключи движението "Пет звезди", което отказва да участва в тях.

И всяко ново италианско правителство вероятно ще се държи по същия начин като това на Ренци към европейските си партньори в търсене на финансови регулации в своя полза и в натиск за по-всеобхватна финансова политика. То ще продължи и да настоява за солидарност от ЕС в усилията си да се справи с мигрантите и да възстанови районите, засегнати от скорошните земетресения. Италия едва ли ще бъде доминото, които да доведе до по-голяма нестабилност в Европа.

-------

1Привърженици на нативизма - идеалистично учение, според което функциите на органите за чувствата и техните нервни центрове са вродени у човека.

* Авторът е стипендиант в британския Център за европейски реформи - лобистка група, тясно свързана с Атлантическия съвет на Обединеното кралство. Коментарът му е публикуван във в. "Гардиън".