Президентът Росен Плевнелиев поиска тълкувание от Конституционния съд по въпроса дали може да насрочи нови избори за парламент без да е разпуснал сегашното Народно събрание, съобщиха от президентската институция.

Казусът идва от чл. 99, ал. 7 в Конституцията, който гласи:

"В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство."

Описаните в двете алинеи случаи са когато партиите в действащото НС не могат да постигнат съгласие и да формират правителство, което е очаквано след като ГЕРБ подаде оставка, а БСП заяви, че няма да прави опит за нов кабинет в рамките на този парламент.

Едно е сигурно - президентът назначава служебно правителство и не разпуска Народното събрание в края на мандата си. Но е спорно дали през последните 3 месеца на поста той може да насрочи нови избори за депутати (в двумесечен срок) или не.

Ако не може, както посочва самият държавен глава в молбата си към КС, "то това би означавало почти половин година вътрешната и външната политика на държавата да бъдат осъществявани от служебно правителство."

Според него това е първият път, в който правителствена криза съвпада с края на мандата на президента. Това фактически не е така - през 1996 г. Жан Виденов подава оставка на 28 декември, а Петър Стоянов встъпва в длъжност на 22 януари.

"В една парламентарна република това положение би трябвало да е в ограничени случаи, а не в продължителен период от време", отбелязва още Плевнелиев.