Премиерът Бойко Борисов подаде оставка, с което страната навлезе в много интересна политическа, юридическа и институционална ситуация. Процедурите за това какво следва от тук нататък са описани в Конституцията.

Според чл. 99 президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав на правителството, възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. 
Ако премиерът Борисов подаде оставката на правителството си утре, президентът Плевнелиев трябва да започне консултации с политическите сили, после да връчи мандата отново на ГЕРБ. В нощта на изборите те заявиха, че няма да се възползват от него, така че мандатът отива при БСП. Корнелия Нинова обаче също бе категорична, че няма да се опитват да правят правителство с 38 депутати и ще върнат мандата. Която и трета политическа сила да избере президентът, при отказа на двете най-големи партии да участват в правителство, кабинет е невъзможен. Няма срок, който да определя  колко време Плевнелиев може да бави мандатите, но се предполага, че консултациите са безсмислени, ако няма шанс за правителство. Така че най-късно в края на ноември Плевнелиев трябва да назначи служебен кабинет.

Президентът обаче не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Това означава, че настоящият президент най-вероятно ще назначи служебен кабинет, но парламентът ще продължи да работи и ще може да го контролира. За това може би ще се произнесе Конституционният съд. Още с встъпването си в длъжност на 22 януари догодина новият президент трябва да издаде указ за разпускане на Народното събрание и да насрочи нови избори в срок от два месеца. Това означава, че през пролетта ще застанем отново пред урните.

Подобна ситуация се описва хипотетично в конституционно решение от 1992 г. Според него в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът.

Има хипотетична възможност да не се стига до трети служебен кабинет, назначен от Плевнелиев. В конституцията няма фиксирани срокове, в които трябва да приключи процедурата по връчването на проучвателните мандати на парламентарните сили за съставяне на правителство в рамките на действащото Народно събрание. Теоретично е възможно тази процедура и свързаните с нея консултации да се проточат до 22 януари, когато встъпи в длъжност новият президент. В такъв случай през тези месеци страната ще се управлява от правителството в оставка.