Икономическият растеж догодина може и да се окаже по-висок от заложените 2,5% в проектобюджета. Това се разбра при обсъждането на държавните пари за 2017 г. в бюджетната комисия в Народното събрание.

"Оценките са за ръст между 2,5 и 3,0%, като правим уговорка, че на база измененията, които Националният статистически институт представи, ръстът може да бъде малко по-висок", заяви финансовият министър Владислав Горанов пред депутатите.

Дебатите в бюджетната комисия разпалиха горещи политически страсти, което е обяснимо предвид наближаващите избори за президент в неделя.

"Защо залагате толкова нисък икономически растеж. Така България ще се изравни с европейските страни след 150 години. Не зная дали на българските граждани им се чака толкова", разгорещи се Румен Гечев, депутат от БСП.

Бившият икономически министър в правителството на Жан Виденов изказа мнение, че в новия бюджет няма никакви политики за икономическо развитие, липсва и фискална политика.

"Г-н Гечев, вие живеете още в 1986 г., когато партията нареждаше какъв да е икономическият ръст. Сега той се прогнозира", отвърна Владислав Горанов.

Финансовият министър не прие и упреците, че брутният вътрешен продукт умишлено е занижен и държавата ще харчи по-малко догодина.

Малко по-рано бившият финансов министър Петър Чобанов, сега депутат от ДПС, заяви, че бюджетът за 2017 г. не отговаря на икономическото развитие на страната, а приходите са силно подценени. Според него в бюджета може да се заложат още 750 млн. лв., които да стигнат до хората чрез различни политики.

Чобанов поиска проектозаконът да бъде изтеглен от Народното събрание, да бъде коригиран и внесен наново. След като предложението му бе отхвърлено, депутатът напусна заседанието в знак на протест.

"Няма скрити приходи в бюджета. Петър Чобанов не е направил анализ на проектозакона за 2017 г. - или не е имал време, или желание", така Владислав Горанов коментира думите му.

Всъщност от дебатите се разбра, че БСП и ДПС искат държавата да харчи повече, тоест да преразпределя още по-голяма част от брутния вътрешен продукт, която и сега не е малка. За 2017 г. управляващите ще преразпределят 39,8% от БВП, което е сравнително високо ниво спрямо последните 10 години.

Единствено Димитър Танев от Реформаторския блок се обяви против по-голяма намеса на държавата в преразпределението.

"Не сме съгласни да се харчи повече - нито по линия на по-голямо преразпределение на БВП, нито в резултат на по-висок икономически растеж", обяви Танев.

Основните параметри на бюджет 2017 г. са:

- 1,33 млрд. лв. дефицит (1,4% от БВП);

- спад на безработицата до 7,3%;

- 1,5% инфлация;

- увеличение на минималната работна заплата от 420 на 460 лв.

- вдигане на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт.