Евродепутатите се събират в Страсбург в понеделник за поредната си четиридневна пленарна сесия и дневният ѝ ред е пълен с ябълки на раздора.

Преобладаващо съгласие можем да очакваме по една тема – съгласието на Парламента ЕС да рагифицира Парижкото споразумение за климата. Това гласуване във вторник би позволило на Съвета на министрите да завърши процедурата по ратификацията на европейско ниво на подпис още в сряда и така да помогне историческата сделка за удържане на глобалното затопляне в рамките 1,5 градуса Целзий да влезе в сила.

Оттук нататък обаче следват теми на остро противопоставяне както в Парламента, така и между държавите-членки. Гвоздеят на деня още в понеделник се очаква да бъдат резултатите от референдума в Унгария по повод квотното преразпределяне на мигранти от т.нар. „фронтови“ държави на ЕС в останалите.

Пак във вторник депутатите ще обсъждат серията разкрития за конфликти на интереси на бивши еврокомисари. Между тях на първо място е предишният председател на Комисията Жозе Барозу, който прие директорски пост в американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“, за да я съветва по преговорите за Брекзит, т.е. по процес, който заплашва ЕС с разпад.

Служители в ЕС събират подписка той да отнеме пенсията на Барозу. Скандализирани са, че длъжността е в конфликт с декларирания преди проевропеизъм на някогашния португалски премиер и че въпросната банка беше уличена, че е помагала на гръцките власти да прикриват нарстването на дълга на страната.

Не по-малко компрометиращи за Комисията  се оказаха разкритията, че бившата заместничка на Барозу, холандката Нели Крус е била директорка на офшорна фирма на Бахамите още през първия си петгодишен мандат, когато отговаряше за конкуренцията. Тя е забравила да отбележи този свой ангажимент в задължителната публична декларация на интересите, която всеки еврокомисар попълва.

За България случаят ѝ е интересен от специфичен ъгъл – на нея реформаторска България възлагаше надежди за рамо от Брюксел в борбата с олигархията, монополите, включително медийните.

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер отначало се опита да осъди само морално избора на предшествениците си, но да се застрахова, че нищо не може да направи по техните случаи, тъй като те формално са изчакали срока от 18 месеца след края на мандатите си, през който  ся длъжни да искат разрешение от него за заемане на нови постове.

Вълната на възмущение обаче беше такава, че принуди Юнкер да поиска писмени обяснения от Барозу и Крус. Те ги изпратиха, но Комисията не ги разгласява. Междувременно се оказа, че датчанката Кони Хедегор, която  отговаряше за климата в първата Комисия на Барозу (2004-2009 година) е вече сред съветниците на германския автомобилен концерн „Фолскваген“, опетнен от афера за фалшифициране на емисиите на неговите автомобили.

Депутатите ще обсъждат и предстоящия през октомври Европейски съвет, където главните теми са предмет на остър дебат в ЕС – споразуменията за свободна търговия, вклчително със САЩ и Канада, миграцията и бъдещите отношения с Русия.

Към вече оформилия се коктейл се прибавят и още три взривоопасни теми – програмата за икономическо преструктуриране в Гърция, забраната за абортите в Полша и ситуацията около незаконния имигрантски лагер край френското пристанище Кале, който властите обещаха да затворят.

А над всичко това ще продължава да витае още един въпрос, който не влиза в официалния дневен ред: Ще остане ли германският социалдемократ Мартин Шулц председател на Европейския парламент след края на тази, година, когато мандатът му от две години и половина изтича?

Ще бъде ли спазено споразумението между европейската левица и десница от 2014 година този пост да премине към Европейската народна партия (ЕНП)? Ще преглътнат ли социалистите и демократите тя за заеме трите председателски поста в ЕС –на Комисията, Парламента и на Европейския съвет, а тяхна да остане само с върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини? Какво означава това за бъдещето на Комисията на Юнкер, която сега се крепи върху сделка между ЕНП и Социалистите и демократите?