Нихат Кабил е роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, обл. Разградска. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. В ДПС е от 1990 г. Бил е член на Централния съвет и на Централното оперативно бюро на партията. В периода 2001–2008 г. е заместник-министър и министър на земеделието в кабинетите на премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей СтанишевВ момента е председател на Областния съвет на ДПС – София-град. Женен. Има син – Танер и внучка Мелиса.

 - Г-н Кабил, първо ще ви помоля за коментар на решението на Европейския парламент турският да стане официален език в ЕС?

Всъщност турският език все още няма статут на официален език в Европейския съюз, подобно на 27-те езика на страните членки. ЕП само гласува резолюция, с която приветства инициативата на кипърския президент Никос Анастиадис и призова за ускоряване на процеса по признаването. Предстои Съветът на Европа да се произнесе. Но за мен е показателно, че не кой да е, а държавният глава на Кипър го предлага. Знаем за проблема с разделението на острова на две държави : едната – Кипър е членка на Съюза, а другата – Севернокипърската турска република  е призната само от Турция. Водят се дългогодишни, с различна интензивност и успех преговори, за обединение. Това е единият аспект. Другият го виждам в контекста на решаването на мигрантския проблем в Европа, в който Турция е ключов партньор на европейските институции. Да не забравяме и това, че южната ни съседка още от 1965 г. е кандидат за член на ЕС и в момента преговаря по различните глави.

-  Да се върнем към нашата политика – честито за новия политически пост, но мнозина се питат, какво е предизвикателството да приемете да оглавите столичната организация на ДПС в момент, в който Движението е в опозиция, цепи се, а и София не е типичният район, населен с ваши избиратели?

Да уточня  – ДПС не се цепи. Опитват се да я цепят. За шести пореден път от 1992 г. насам. Явно стабилният и решаващ изборен вот за нея през годините възбужда силни вътрешни и външни апетити за  влияние върху електората й, с намерение за последващо свиване на този вот и  крайна цел – елиминиране на ДПС от политическата сцена. А що се отнася до столичната организация  – наистина е предизвикателство да  оглавиш най-трудната  структура, разположена на най-сложния терен . Тук от 2009 г. не е провеждан областен форум. Заварих много отстъпления от Устава на партията и  сериозни изкривявания в стила на работата в съчетание с методи, чужди на партията ни... Проведената на 9 април Шеста областна конференция на Движението даде своята оценка за състоянието на организацията и тя не е добра. Предстои много работа.  Не гледам на председателския пост за три години напред като трамплин за някаква кариера в партията или държавата. Вече съм имал такава. От друга страна пък в момент като сегашния не мога да стоя настрана и затова приех предложението.  В личен план всичко което съм постигнал в живота е благодарение на възможностите за развитие и персонална реализация, които ДПС ми е давало. Имам дълг към колегите и смятам с натрупаният си опит да помогна за издигането на по-високо ниво в работата на тукашната организация. Имам и подкрепата на ръководството ни.

- Ахмед Доган обади ли се да ви поздрави?

Срещнахме се преди няколко дни. Поздрави ме за добре организираната и проведена областна конференция  и добави, че потенциалът за партийна работа в София е много голям и, че тепърва сам ще се убедя в това. Пожела ми успех.

- Ще споделите ли конкретните си намерения да засилите влиянието на партията си в столицата, предвид това, че на изборите досега ДПС се представя неубедително тук?

Стабилизиране и разширяване на структурата чрез създаване на 24 общински оранизации, покриващи районите на София с най-малко по две първични организации в тях; излизане, чрез различни форми и публични действия от самоналожената от предишните ръководства изолация от политическия живот в столицата; превръщане на градската ни организация в имиджова за партията, защото ДПС като трета политически сила не заслужава състоянието, в което се намира столичната й структура; преминаване в режим на постоянна готовност за избори и като ясни цели – още на следващите местни и парламентарни избори достигане и надминаване на равнището от 10 000 наши избиратели (при сегашни малко над 6500, получени на последните парламентарни избори), което да ни даде както пробив и съветници в Столичната община, така и по един парламентарен мандат в трите многомандатни избирателни района тук. С други думи, предстои здрава работа на „неразораната“ от нас „софийска електорална нива“ от над един милион и шейсет хиляди избиратели. Осъзнаваме, че няма да е лесно, но вече се усеща новата енергия сред актива. На ден провеждам множество оперативни срещи и разговори по организационни въпроси в офиса на областния съвет.  Започнахме и събранията по райони.

 - В ДПС чувствате ли се застрашени от създаването на ДОСТ заради гласове на нашите изселници, които евентуално биха ви „откраднали“? Или че биха ви изместили от позициите ви в либералният спектър в ЕС?

Чак застрашени – не. Не бих казал. Даваме си сметка, че както и при предишните опити за „алтернативни“ нам проекти, ще има известен отлив на гласове. Колко? Изборите ще покажат. Но и ние не стоим и няма да стоим със скръстени ръце. Що се отнася до гласовете на изселниците  мисля, че те не биха могли да обърнат вота. Резултатите от последните парламентарни избори през 2014 година от секциите ни в Турция потвърждават тезата ми.   ДОСТ ще трябва първо да се докажат като либерална партия, за каквато се афишират, а после да мечтаят да ни изместят от позициите ни в либералния сектор в ЕС. Ние сме се доказали . Членове сме на Либералния интернационал и на Европейската партия на либералите и демократите (АЛДЕ). Младежкият ни лидер Илхан Кючюк е заместник-председател на АЛДЕ,  д-р Джевдет Чакъров – вицепрезидент на Либералния интернационал, а в Европейския парламент, в групата на либералите, имаме четирима наши евродепутати, в това число заместник-председатели и председатели на комисии като Филиз Хюсменова и Искра Михайлова.

- А как си обяснявате информацията, че турските общини, контролирани от Ердоган замразяват отношенията си с общини в Кърджалийско, управлявани от ДПС?

И не само в Кърджалийско. Обяснението е просто – пореден опит за натиск, този път върху общинските ни ръководства и сплашване на избирателите ни там. Посланието е: трябва да подкрепите и се влеете в ДОСТ, иначе очаквайте от нас подобни действия. Времето ще покаже, че инициаторите на този акт на отказ от традиционно добрите взаимоотношения  грешат  и след не дълго време сами ще потърсят пътища за възобновяване на сътрудничеството. Успешна политика за добро съседство се прави с разбиране и отчитане на спецификите и особеностите , със залагане на цели за сближаване и добруване на хората от двете страни. Не с размахване на пръст.

- Ако Лютви Местан ви бе поканил, щяхте ли да се присъедините към тях?

Точно мен едва ли би поканил, а и не бих отишъл в подобен проект. И тук е мястото да подчертая, че през  годините имах много покани, предложения и даже изкушения  „да предам четата“ и да се присъединя към различни политически проекти – и стари и нови. Не го направих. Не съм от хората, които без скрупули могат да зачеркнат 26 години от миналото си, общата работа с колеги и приятели в една партия и с готовност да плюят в извора, от който са пили дълго време. Така съм устроен.

- Каква е тайната, как ДПС се запазва относително стабилно, докато части от него се люспят непрекъснато?

Тайната е, че отцепниците нямаха ясна кауза и идеи, с които да увлекат умовете и  сърцата на стотиците хиляди избиратели, нямаха отдадени активисти, които да претворят в дела тези идеи и  нямаха за лидер  политик от класата на Ахмед Доган. Хората  дълбинно усещат  водачите си. Не можеш да ги излъжеш. Това в най-пълна мяра се отнася към нашия избирател. В народопсихологията му  силно е заложено умението  да идентифицира водачите на общността и да им дава широки права  да го представляват. Тежко му обаче на оня, който получавайки тези права излъже очакванията му! Още повече, когато  се е отцепил от партията, в която маса време е бил фактор и отивайки при него почва – тоя такъв, оня онакъв, пък те всички са еди-какви си... Човекът го гледа, слуша и си мисли: „Сега говориш така, а къде беше през изминалото време, а? Нали  Доган и ДПС те направиха това, което си днес? А утре, ако и с новата партия не сколасаш, кой пак ще ти е виновен?“

- Вие защо не напуснахте Движението, когато ви смениха на поста министър на земеделието?

И защо да напускам партията след като министерският пост е до време, най-много до края на мандата на управление? Да играя на обиден и сърдит  като други, минали по този път ли? Щом си влязъл в политика – приемаш правилата й. Просто е. Освен, ако не  си повярвал твърде много в собствената си уникалност. Не съм уникален.  Знам си мястото и  винаги съм знаел отговора на въпроса кой съм, откъде съм и на кого дължа това което съм.  Имам си принципи и идеи, за които съм отдал десетки от най-хубавите си години. Г-н Доган и ДПС ми  дадоха възможност да достигна до  най-високите политически етажи на България и Европа – депутат, министър в две правителства, член на Съвета на европейските министри по земеделие и рибарство.  Благодарение на  тяхното доверие съм стигнал до Брюксел и с колегите министри от страните членки сме задавали параметрите и решавали промените на Общата селскостопанска политика на цяла Европа! Колко души като мен, особено  от моя етнос, са имали този шанс? Та аз съм роден и израсъл в дълбокия Делиорман, в най-обикновено селско семейство !... И след всичко това да се обърна срещу ДПС, защото ми е изтекъл абонаментът за постове и привилегии?!  Като някои бивши колеги? Не съм такъв!  Всеки, от висотата на собствения си морал, в подобни случаи прави своя избор.  И носи своята отговорност. Аз моя съм го направил.  И съм доказал, че мога да нося товара на отговорността.

- Винаги съм се питала, с какво политиката ви привлече, та избутахте на заден план и земеделието и журналистиката?

Никога не съм си и представял, че ще вляза в политиката. Не ми е била цел, която да преследвам и поле, в което да проектирам реализацията си. В Пловдив в средата на 80-те проходих в журналистиката като репортер в малък студентски вестник... Но, съдба, както казват. През 1990 г., 28-годишен влязох в ДПС. Тогава работех като агроном в Русенския край. Беше бурно време. Искахме по мирен път, чрез политически действия, по демократичен начин да възстановим правата и свободите ни, потъпкани брутално и унизително по време на т.нар. възродителен процес. Да станем гаранти това повече да не се случва у нас... Партията се развиваше и разрастваше, а моето поколение узряваше и израстваше с нея. Не бяхме обучени и школувани, учехме се и трупахме опит в движение. Политиката е може би най-интересната човешка дейност. Събират се съмишленици, които споделят една идеология, създават партия и чрез механизмите на демокрацията превръщат в дела идеите си за обществото, променят съдбите на хиляди, милиони, на света ако щете. Обикновено в посока на прогрес и добруване, а понякога и с трагични резултати, с милиони пожертвани човешки същества. Примери от историята и съвремието колкото щете. Но тя има и коварна особеност: както и да си влязъл в нея – излизане няма. Ти я оставяш, но тя не те оставя. Понякога е тежко и самотно занимание, носи ти удари, съдбовни превратности и въпреки това, няма по-голямо удовлетворение от постигнатия политически успех и съответната обществена оценка.

- Как ви изглежда заниманието с обществените дела от висините, когато летите?

Когато летя нямам време да мисля за личните си дела,  камо ли за обществените. Концентриран съм в полета  и следя параметрите му – поведението на самолета, пространственото му положение, височината, скоростта, радиообмена, въздушния трафик... Доста са. Това ме успокоява и  зарежда с позитивна енергия. Като кацнем и паркираме машината, още със слизането си от кабината отново започва да ме тегли към небето. Явно това ми е било призванието и вътрешно ме е яд, че намирам все по-малко време за тази емоция. След кратък период от време на анализ на полета се сещам, че делата, в това число и обществените, пак ме чакат. Дали ще ги гледам от висините или от земята знам, че сами няма да се решат.