Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Таня Кольовска е поет - автор на пет стихосбирки и преводач. Превела е на български Роберто Савиано и Ориана Фалачи.

"Кратките стихотворения на Таня Кольовска са едновременно сериозни, непринудени и закачливи. Красотата им не послъгва. Точно такива творби дръзват да върнат ведростта в нашия свят, да възобновят достойнството на словото" пише за стиховете й Марин Бодаков.

Не мог он ямба от хорея

Как мы не бились, отличить.”

А.С.Пушкин, „Евгений Онегин” 

 

Преди няколко години в книжарница Хеликон на Витошка бе представен сръбският писател Вл. Баяц и двете му книги, преведени на български „Хамамът Балкания” и „История на бамбука”. Георги Господинов трябваше да говори за книгите на сръбския си колега. Оказа се, че Баяц е и първият издател в чужбина на „Естествен роман”. И някак съвсем естествено изказването на Господинов се завъртя около този факт. Подробно, на места емоционално, българинът разказваше за осъществяването на това издание. Личеше си, че му е приятно да си го припомня. Усмивката на Баяц ставаше все по-объркана и самотна. Така и не чухме нищо конкретно за книгите, които се представяха. Емпатия ли? Много й здраве на емпатията. Вие СЪМ.

Напоследък все по-често оценката на една книга включва и евентуалните проблеми при нейния превод. Колкото по-добър е текстът, толкова по-труден е за превеждане, а най-добрият направо не може да бъде преведен. Много удобно, защото точно в този момент на сцената се появява Господинов. Текстовете му не само са лесни за превеждане, някои пасажи човек може сам да си ги напише на предпочитания от него език. Ползвайки клишета, без да ги обогатява с авторски прочит, Господинов преминава по най-лесния и утъпкан път до масовия читател. За заглавието „Физика на тъгата” – през 2006 година излиза книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай”. Тя става изключително популярна, особено след като по нея е направен филм, в който участва Джулия Робъртс. Е, Джулия Робъртс наистина може да направи от нищо – нещо. Та в тази книга, като обобщение на опита на героинята се говори за „физика на търсенето”. Съвпадение? Може би, само че нашата натъжена физика излиза доста след това (2012 година). Както казват Илф и Петров, ако на двама души едновременно им хрумне едно и също нещо, дори ако е смешно, то не е творчески оригинално. Точно липсата на творческа оригиналност прави романа на Господинов толкова лесно смилаем. Героите му са по-скоро сенки, на чийто фон трябва да се очертае светлият образ на главния герой – авторът(?!).

Каква е рецептата за правилното описване на социалистическото ни минало? Първо – всички сме били изключително и единствено нещастни. Някои са си давали сметка за това, други не, но няма значение – нещастието ни е захлупвало като черен смог и ние сме дишали единствено тази отрова. Освен това – носим историческа вина за това, че сме я дишали, отровата. Господинов се придържа строго към тази рецепта. Това също го прави „лесно преводим”. Героят му още от малък е дисидент – нещо като Митко Палаузов на демокрацията. На седем години, когато го питат за дума с буквата „Б”, той отговаря „Бог”. Трогателна наивност. За която си плаща с познанието, че „В България Бог няма.” Точно така трябва да бъде сервиран източният европеец. И особено българинът, който си няма 56-та, 68-ма и т.н.

Колкото по-напред във времето отива героят, толкова по-голяма печал го наляга; до такава степен, че вече и в демокрацията не може да се отърве от нея, та му се налага да приема поканите дори за второстепенни литературни събития, само да не стои на едно място. Спомням си, че по същия начин се жалва в мемоарите си и Любомир Левчев, когато скача безспирно от самолет на самолет, за да организира първата писателска среща в София през 1977 година.

Дори и когато не са интересни, различните истории на Господинов са съшити сръчно, но целта е една – читателят да се натъжи, а авторът да хукне по света, за да се среща с феновете си. Защото само тяхното щастие му носи удовлетворение. Е, и когато се върне в България, за да даде старото си сако на клошаря. Такива едни дребни човешки радости.

Освен липсата на искреност, която често достига до откровено лицемерие, другият проблем на романа на Господинов е неговата неравностойност. Не отричам, че има добри моменти, но нека за тях да говорят тези, които се женят и живеят (според думите на самия Господинов) благодарение на това четиво. Просто слабите места падат под допустимата граница. Частта за „Благата вест и стридата” май е шампион в този смисъл. В нея лъсва целият претенциозен провинциализъм, който ако си го имаш е до живот. Действието се развива в стар френски замък (уаууу!) на откриването на тежък (и безвкусен) писателски фестивал. Целта на автора е да покаже колко той е над тези неща. Ами като е над тях, какво търси вътре в тях, при това затънал до уши? Наоколо се върти френска журналистка, дето говори лош английски и ще учи нашия писател да яде стриди. При яденето на стриди няма нужда от много приказки – стридата, лимонът, капеш, изяждаш. Очевидно журналистката специално иска да разберем, колко й куца английският. Тук лошият вкус не идва от стридите. Както е формулирано във „Физика на тъгата”: „Той излезе от мазето, но мазето остана в него”. Точно. Подобно присвиване на стомаха усетих, когато разбрах, че Господинов ще ходи в швейцарски манастир. Дали не го праща Хамлет?! („Офелийо, иди в манастир!”). Слава Богу, оказа се някаква фондация. Защото Шекспир е доста краен и безмилостен. Можеше да е окончателно. Подобен тон има при Бродски в един от най-ранните му текстове, писан след като е принуден да напусне Съветския съюз. Преминал през арести, лудница и заточение, объркан и изплашен от това, че е изтръгнат от езиковата среда, която за поет от неговата величина е всичко, разделен с най-близките си хора, по това време Бродски просто се опитва да провери гласа си, да го чуе. Но през следващите години Поета категорично отказва да превърне личната си биография в ракета-носител или в прожектор, който да го поставя в центъра на вниманието. Изглежда колективната биография е най-доброто убежище за човек без биография (по Самюел Джонсън). За да бъда справедлива, трябва да кажа, че при Господинов се усеща влиянието на Бродски и от следващия, изключително силен период на, когато руският поет пише своите англоезични есета. Бих казала – прекомерно силно влияние. Разказът за смъртта на Брежнев (Господинов) се опитва да мине по кройката на разказа за смъртта на Сталин (Бродски), без да достигне нито драматизма, нито дълбочината на преживяването. Така де, когато си посегнал към репертоара на Павароти, трябва да си сигурен, че ще можеш поне няколко пъти да вземеш горно „до”. Подсвиркването с уста е, така да се каже, от „друга опера”. Освен това за Бродски няма тайни в стихосложението и той много добре знае какво е хекзаметър. Нещо, което не може да се каже за Господинов, ако изчетем „Защитна реч на Минотавъра”, обявена от автора за хекзаметър. Имаме анапест, амфибрахий, но хекзаметър отсъства. Как беше във вица? – не компютри, а компоти (анапест, амфибрахий, моля да ми простите, просто не мога да се сдържа!). Затова и списъкът с антични автори, изброени от Господинов, както и разговорите с някои от тях (отново виж Бродски), също е от друга опера.

Добре, искам да завърша оптимистично. След излизането на „Физика на тъгата” Господинов разбира, че физиците, инженерите, архитектите също четат (из едно интервю на Господинов ). Значи, малко по малко проблемът с опростачването започва да се решава. Тогава, ако следващият роман на Господинов е „Химия на тъгата”, той би допринесъл за решаването на проблема с глобалното затопляне? В сходни случаи Тони Филипов, д-р казва: А, дано, ама надали.

Ключови думи

Коментари

Боже Господи, колко непринудена омраза само

ми доста забавно и точно :)

Николай I

Не очаквах точно тук да прочета подобна критика в стил "Работническо дело". Толкова жлъч и злоба на едно място е само и единствено по силите на домораслите ни "интелектуалци". Все пак Георги Господинов е щастливец, че не се е родил 20-30 години по-рано. Вече щеше да си търси работа по строежите. Отдавна се каня да си купя "Физика на тъгата". Още утре ще свърша тази работа.

ми първо я прочети после давай мнения, или си ванга :D

Евгения

Естествено, че не става дума за омраза. Това е интелигентен анализ с щипка ирония за цвят. За познавачите и ценителите е ясно, че произведенията на Г. Господинов не са образци на високата литература. Той просто е един от вече средното поколение български писатели, които умеят сръчно да повествуват и още по-сръчно да се пласират. Не че е лошо - културното пространство търпи и такива. Но безкритичните хвалебствия към тях наистина дразнят и развалят критериите на средния читател за истински добра литература. Затова мнения като това на Т. Кольовска са особено нужни. Все пак някой трябва да повдига летвата по-високо.

:)

На това му се вика завист. "Колкото по-хубава е една книга, толкова по-невъзможна за превод" означава бездарен (преводач) наел се с книга. Даже и Джойс е превеждан. И то добре. Ееех, не всеки може да сублимира злоба, завист, злъч и (проста)заядливост в талант. (Това е алитерация, щом кат ти дреме за тия работи;)На мен - хич. Колкото до един разказвач, той може да си позволи всичко чрез Словото (което е в началото). Стегнала те е шапката, критикарке, а под шапката - начукана метрика. Що ли тоя дребен, глупав народец не умря от Жан-Виденовски глад, та с него да се затрие и злобата.

Петьо Цеков

Джулия Робъртс казала нещо подобно в един филм? Той обяснил, че онзи Баяц го е издавал в Сърбия? Как е възможно дете да говори за Бог и защо така той си позволява да пише за социализма?... Ама вие сериозно ли? Това критика ли е? Щото прилича на тиражирана завист. Не е ли по-добре леко да се помисли преди да се пише за глупавите западни издатели, които печат Господинов, само защото е лесен за превод. Тази теза е като балон с хелий. По-ефирно е само сравнението между Господинов и Бродски.

Жмуда

Трябва да издаде и "Финанси на тъгата", нали финансистие са прости и не четат.

Лольовски

Е, добре, че имаше малко "познание" на финала, та да разберем, че иде реч за литература... Защото в текста има само храчки - демонстрирани с мерак, самодоволство и дълбока посредственост... Ама то какво да очакваш от храчещият публично?.. Той винаги показва само вътрешното си съдържание... което прелива и не може да бъде скривано повече.

Татяна Георгиева

Признавам, не бях чувала името на г-жа Кольовска, но мисля, че вината за това не е моя.Надникнах тук-там и разбрах, че е журналист и поет. В публикуваните нейни стихове вероятно метриката е спазена, само дето не могат да предизвикат каквото и да е чувство, да те накарат да се върнеш и да ги прочетеш още веднъж. По повод книгите на Господинов доста хора изсипаха жлъч, общото между тях е, че са все писатели или поети. Французите имат такава поговорка: "За развалени плодове осите на хабят жилата си." Ясно е от какво страда поетесата. За жалост, тя никога няма да може да премине отвъд бариерата на завистта. Като читател мога да препоръчам - служете на словото, употребявайте го смирено и при нужда.

Баууу

Хора които си създават мнение за даден поет след 10 мин. търсене в Google, са смешни. Доста жлъчно.

Б. Манукян

Caveat Emptor! Не съм запознат с произведенията на писателя Господинов. Но се запознах с оставените коментари. Повечето от тях, в най-добър вариант, са непреднамерено реагиране на организма в отговор на външно влияние при участие на централната нервна система (дефиниция на “рефлекс”). Да кажеш, че “Императорът е гол!” (и да не си прав) не е изява на завист, камоли на злоба. Може да е “недовиждане” ; “късогледство,” но злоба? Едва ли. Благодаря.

Евала и Амин :) чак завидях за коментара

наблюдател

Никога не бях чувал за тази "авторка". Сега разбирам защо. Ами тя просто не е никаква авторка...Когато се опитваш да кажеш на някой - ти си глупак, защото харесваш еди-кой си автор, а пък той е плосък, плагиат и въобще, нищо общо с "високото" изкуство наше... Е, тогава имате голям проблем, г-жо... забравих ми името. Е, ние, които четем Господинов, ни се случва и да сме чели и Бродски. В оригинал. И на двата езика... А за Бродски, между впрочем, е имало същите злъчни статии, знаете нали. Пък, той, виж каква изненада - продължава да се чете и до днес. А авторът на онази статия от 63а, обиждал панталоните, червената коса, литературните претенции и поемите на Бродски - никой не помни името му.

Г-жо Кольовска, според Вас (очевидно) един писател трябва да е свит, мълчалив, по възможност да не се гордее с това, което прави, по възможност да не говори за това, което прави, по възможност да се издава в големи тиражи, по възможност да не го харесват хората и по възможност да не цени труда си, за да може да не излезе черен и крив в очите на онези, които в действителност не се справят с писането и писателския бизнес. Е, няма как. На кого е нужна престорена скромност?(Започвате с кратък коментар на Марин Бодаков за Вашата поези и от време на време в текста поставяте излишни връзки със световни писатели, за да види четящият clubz.bg , че не сте случайна). Но страхът, че може би сте, Ви е накарал да напишете това нещо горе. П.С. Прав е Марин Бодаков - наистина имате чувство за хумор. Все пак не всеки ден някой може да си изсмуче от пръсат, че Георги Господинов краде от "Яж, моли се и обичай"

Десислава Желева

Г-жо Кольовска, според Вас (очевидно) един писател трябва да е свит, мълчалив, по възможност да не се гордее с това, което прави, по възможност да не говори за това, което прави, по възможност да се издава в големи тиражи, по възможност да не го харесват хората и по възможност да не цени труда си, за да може да не излезе черен и крив в очите на онези, които в действителност не се справят с писането и писателския бизнес. Е, няма как. На кого е нужна престорена скромност?(Започвате с кратък коментар на Марин Бодаков за Вашата поези и от време на време в текста поставяте излишни връзки със световни писатели, за да види четящият clubz.bg , че не сте случайна). Но страхът, че може би сте, Ви е накарал да напишете това нещо горе. П.С. Прав е Марин Бодаков - наистина имате чувство за хумор. Все пак не всеки ден някой може да си изсмуче от пръсат, че Георги Господинов краде от "Яж, моли се и обичай"

Десислав Желев.

Боже Господи, още няколко абсолютно точни мнения като това на Кольовска и нарцисът Господинов ще се самоубие в някой швейцарски хотел, за да остане вечен и бесзмъртен в чалга литературата.

Сорос

Моля Ви, уважаеми. Не посипвайте с неправилни слова отрочето Соросово. Не бъдете старомодни и глупави. Скъсайте и последните остатъци от ценности останали във Вас. Не отричайте хомосексуализма-практикувайте го дори. Жени - пуснете си бради. И четете физиката на благата и блатата. Защото Той е избраният и в Него е волята Соросова!

Въпрос

На кого викаха Любовницата на Б--ко Пен--в?

Яна

Логиката, че колкото си по продаван толкова си по-добър, ми е съмнителна. В такъв случай ‚Britney Spears е най-добрата певица а Титаник най-добрият филм... Тук злобни са коментарите, не статията.

bora

Е, не си я купих, ама сега се налага да я прочета, май. Да проверя дали шамаросването е заслужено.

bora

Замислена все още се питам, а вие коя сте Колъовска, от кой вид сте?

една

Че не съм страстен фен на Господинов - не съм, но от текста на госпожата /чието име сега чувам/ разбирам, че е непринудено злобна и дребнава. Това е обяснимо - и аз да съм принудена да живея с подобна мутра и всяка сутрин да се плаши огледалото - е, не е живот! Затова да плюнем по някой, дето е надскочил пък и с малко сивотата, и с това жалкия ни животец за кратко ще ни се стори смислен.

недоверчив

Много е лесен този коментар, ако не покажете собствената си мутра, госпожо. Да видим от вас плаши ли се огледалото

44

По стар български обичай, като щръкне една глава над другите, редно е да я резнем, за да смеси еднакви всичките. Затова светът не знае много добро за нас.

Maria

Госпожа Таня Кольовска очевидно не е професионален преводач, инак би знаела от опит онова, което повтарят всички преподаватели в университетските преводачески програми по света, пък и у нас, и всички професионални литературни преводачи - най-трудно се превеждат не добре написаните книги, а зле написаните такива. Второ - никой издател по света не би издал книга само защото е лесна за превод, критериите са съвсем други, преводаческите проблеми не са от значение за издателя. И трето, чудя се защо като е толкова лесна славата, самата Кольовска не я е извоювала за собствената си поезия. И последно, резидентните програми за творци - манастира имам предвид - обикновено са предмет на конкурс, често тежък, често в надпревара с имените артисти от цял свят, от международно жури. Опитайте и вие да бъдете приета някъде - защо не в същия манастир например, с вашите "сериозни, непринудени и закачливи стихове", както сте представена по-горе. Желая ви успех! И да, Швейцария е красива страна. Има за какво да се пени човек...

Даниела Савова

Много от коментиращите тук са несправедливи поради незнаене. Таня Кольовска близо 10 години живееше в Италия и е получавала италиански награди за поезията си. Трудно може да бъде упрекната, че завижда на някой, че ще ходи в чужбина.

От Италия

"Физика на тъгата" на Господинов е номиниран едновременно за престижната литературна награда "Фон Рецори" И е в петорката на специалното европейско издание на най-престижната литературна награда "Стрега" (за сведение - сайтовете на двете награди). Книгата беше рецензирана от авторитетни (!) предавания и печатни издания. В Италия се говори за БЪЛГАРСКИ автор и БЪЛГАРСКА литература. Избирам да вярвам на тяхната преценка повече, отколкото на тази на г-жа Кольовска, за чиито италиански успехи мрежата мълчи. Ей тая дребна, пресметлива злоба може да изкара от релси и най-спокойния човек на земята.

MARIA SALVADOR

Уважаема госпожо или господине, " Фон Рицоли" и " Стрега" по правило са призове, които се дават на автори и заглавия с цел те да бъдат представени и популяризирани. В което няма нищо лошо. Но това не означава, че тези два приза се занимават особено сериозно с ЛИТЕРАТУРНИТЕ качества на творбите. Позволете ми да знам това добре- като човек от професията. И преди да ме захапете- не си правете труда. Живея в Италия от 16 годишна, дипломирах се в Италия, защитих едната си дисертация в италиански университет. Имала съм възможност да видя " отвътре" някои процеси при наградата " Стрега". Да, хубаво е, че се говори за български автор и българска книга. Но това не е нито най- добрият български автор, нито единственият български автор с качества. Да не говорим, че Физика на тъгата определено не е най- доброто, което българската литература може да предложи. А да не говорим, че като човек " от вътре" мога много подробно да Ви разкажа на какво са способни издателите, за да направят кампания за една книга. Особено-за банална книга. Наблюдавам един любопитен феномен в този бизнес. Изключително често много масирано рекламирани и обсъждани книги, включително с хубави рецензии, са пълна скръб. Изключително разочароващи. И обратно- книги, за които не се говори кой знае колко, се оказват бисери. Вдъхновяващи преживявания за цял живот. Защо ги прочитат много хора, въпреки липсата на реклама и " авторитетни" резензии ли? По най- простата причина. " Ако знаеш каква книга прочетох!"- заради това. Някой трябва най- сетне да обясни на издателите, че нищо не е по- силно и по- важно от тази " реклама"- от уста на уста. Например, не знам дали в България е издадена- защото е издадена къде ли не- книгата на иранската писателка Паринуш Сании " Моята орис". Ако да, това е прекрасно. Защото това е една от най- добрите книги, които съм чела изобщо в живота си. Но не чух за нея от разни предавания. А от поне десетина приятели. С диаметрално различни виждания за книги. А и...като редактор ще ви кажа една тайна- реценциите са нещо относително...

Статията е действително излишно агресивна, макар че начинът, по който се дига шумотевица около този тип литература сякаш е прекомерен. Господинов ще седи значително по-добре в българската литература, ако малко редуцира това гастролиране у нас и в чужбина. Достатъчно е книгата да достигне до читателите, не е нужно всичко да се превръща в шоу. Излишен е този патос pro и contra неговите книги. Би било чудесно, ако се чуят по-сдържани и съдържателни рецензии в двете посоки, но това по всичко личи не е лесна работа.

Скромен

Каквито и да са постиженията на г-жа Кольовска, те нямат значение. А, това, че романа Георги Господинов спечели престижни награди в Италия е прекрасно като представяне на България и българска литература, но не променя факта, че горната статия е доста точна. Не видях агресия в нея, а доста дистанцирана и реална, неповлияна от успехите рецензия. И то, доста интелигентна. Дори с факта, че няма претенция да е последна инстанция. Просто мнението на авторката, пък вие го приемайте или не. Всеки да си прецени. Много повече агресия има в пишещите от долу. Спокойно!

durutti

Голям рев за този Господинов... Истината е, че преди 15 години беше обещаващ млад автор. Проблемът е, че сега продължава да пише като обещаващ млад автор, а вече не е нито млад, нито нов. Превръщането му в поп звезда от протестърското съсловие създаде излишно самочувствие на него и излишни очаквания на публиката. В крайна сметка той като писател не заслужава този шум - нито положителния, нито отрицателния. Интерсно обаче как точно в тази медия се появява критичен текст за него - да не е казал нещо еретично за Радан Кънев или Асен Генов?

Нашите "големи" автори Умрат да ни втълпяват, че по време на Соца всичка е било сиво, безсмислено и ограничаващо човешкия бит и душевност. То не беше насмешка над Вефа, Москвича, стремежа да имаш дънки и да страдаш, че са те остригали, защото не си носиш ученическата фуражка на тиквата, а си я заврял някъде из чантата при учебниците, пълни с възхвала на идващото светло бъдеще. И това много върви зад граница, без съмнение...Не знам защо и как тези толкова талантливи и интелигентни писатели страдат все още в минало време, при все че отдавна би трябвало да живеят със съвременните проблеми на обществото ни, а не сякаш да пригласят на фанфарите от първите митинги покрай храм паметника " Александър Невски". Но ако има нещо оптимистично според мен, това са младите автори, като Мирослав Пенков например. При него липсва тази " физика на тъгата", която толкова много приляга на Господинов...И как да не му се възхитиш, че някакъв швейцарски манастир му е дал примирение, за да роди отново шедьовър. Той само такива ги ражда, нали имам неговия " Естествен роман". В който няма нищо по неестествено от самото му заглавие. За съдържанието му няма да говора. Ами да, щом може за еталон на съвременната поезия да имаме една череша на един народ, защо пък и да нямаме клозетна чиния, обект на цял един разказ. Нали всичко е тленно, всичко е физиология, а после идва духовното. Той, Георги Господинов, на това ни учи, че сме едни примати, които не трябва да забравят в какъв о, ужасе, сме живели. " Физика на тъгата" , не, благодаря!

Читател

Никаква злоба няма в тази критична статия. Георги Господинов е един надут балон.

Pierre

Госпожо Савова, има съществена разлика в това, дали пребиваваш като емигрант в някоя страна, или си писател, спечелил резидентна програма след оспорван конкурс. А иначе статийчето на Кольовска и надутото й представяне в бележката много напомня българската пословица "Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак". Стихосбирките й, а и преводите й са достояние и на българските читатели - тъй че по-скромно със заслугите.

MARIA SALVADOR

Ако някой си направи труд да прочете и двете книги- " Яж, моли се и обичай" и творението на Господинов- и ако този някой е поне относително интелигентен, дълбоко ще се притесни от някои " сходства". Гарантирам това. За тези, които ще си наточат клавиатурите да ме ругаят, една подробност. Редактор и преводач съм. С вече повече от десетилетие професионален опит. Разбира се, работя в чужбина. По причини, които смятам, че се подразбират. Незачитане на авторско право( защото преводът и редакцията СА АВТОРСКИ ТРУД), презрение и ненавист към работещите с ума си, подигравчийско отношение към " писарушките" търсещи правата си. За пари няма смисъл да говорим.Те са следствие. Не са причина. Не и основната и решаващата, за да напусна България отдавна и с облекчение. Парите идват и си отиват. Само злобата и малоумието са неизкореними. От сантимент и от разни видове чувства, които не са важни, публикувам свои неща в един български сайт. Така просто, за да продължавам да пиша на български. Тази предистория беше, за да обясня, че смея да кажа, че имам съответното професионално отношение към книгите. А тази на Господинов е средна хубост. Единствено доброто възпитание ми пречи да кажа, че всъщност книгата е посредствена и скучна. Господинов е пример за нещо, което е изключително вредно за литературата. Тоталното налагане на определено име. Без оглед на качествата му. Или липсата на тези качества. За милиард и трети път ще кажа- това, че една книга се продава, НЕ означава, че тази книга е добра. Или това,

, че не се продава- не значи, че книгата е лоша. Има много, много наистина прекрасни български автори. Господинов не е сред тях.Човекът има купища награди, отличия. Вярно е. Но това е, защото е добре пласиран. Не по друга причина. А Физика на тъгата я дочетох трудно. Много скука, много клишета, много. Разбира се, понеже някои в този форум веднага ще ми опонират, че няма нужда една книга да е написана витиевато, за да е добра- веднага давам пример с автор, който е абсолютно касов. И неговите книги не са обида за елементарната интелигентност. А напротив, написани са с много култура, познания и дори финес. И са абсолютен хит. Това е испанецът Артуро Перес- Реверте. Смея да твърдя, че това е наистина един прекрасен писател, приобщил към четенето много хора. С талант и култура. Не с празни клишета. Би трябвало да е издаван на български. Ако някой реши да го погледне, особено много препоръчвам СЕВИЛСКОТО ПРИЧАСТИЕ, ФЛАМАНДСИЯ МАЙСТОР, ДЕВЕТАТА ПОРТА. Междудругото, нарцисизмът и убеждението, че са написали " шедьоври" е проблем на много български " писатели"- далеч не само на Господинов!

Съжалявам за третия си коментар, но се налага, защото пропуснах нещо. А то е важно. Госпожа Кольовска греши само в едно. Най- трудно се превеждат не най- добре написаните книги. А най- лошо написаните. Просто трябва да ги направиш годни за четене. Пък като няма какво да се чете...

Дракула

Г-жа Кольовска е направила нещо, което малцина от гилдията посмяват - да се изложи на плюнките на сплотения интересчийски кръжец около Господинов, за да си каже мнението. Въпросът в случая е не в колко швейцарски манастири тя е пребивавала, защото тя не се изказва от позицията на кандидат-автор за швейцарски манастир, а дали написаното от нея за Господинов е вярно. И дали някой изобщо смята, че е нормално, справедливо и адекватно да се раздува един балон, който да представя "Литературата" пред четящите и "България" пред света, преповтаряйки на нов и нов лад стереотипите за социализма, малкия нашенец, унилите му радости. Практичният Господинов, застинал във възвишена тъга за пред фотографите. Защитниците на Господинов в този форум кипят от страст, но гласовете в полза на Кольовска под мненията им са 20 на 7, 31 на 7, 16 на 1. Както казва Вонегът, "Помислете върху това".

Пишурката

Странно, да беше по-отрано живял, примерно в средата на 60–те и след уволнието от армията да пропишеше, щяха да кажат за "Естествен роман", че Камило Хосе Села яко го е преджобил(плагиатство се изхаби като дума в кафенето на СБП) преди няколко десетилетия в романа си "Кошерът",най-вече– в постройката ня цялото, като по това време Том Джоунс изврещява:"Как няма да съм гневлив, целият свят говори, че пея като Бисер Киров!". Критикарите ни едва ли познават Луис Мартин- Сантос "Време за спокойствие", но и да го прочетат заедно с "Нощем с белите коне", едва ли биха доловили нещо, а то е очевадно! Да се гневи ли сегашен списовател на читателя, че вместо "Звездите над нас" предпочете книгата на Джезуалдо Буфалино пак на същата тематика– затвора, но персонажите на италианеца не се дръгнат с философически размишления за неща, които им са сутрешна мъглица, а в целостността на авторовата интерпретация са еманация на една неотклонима логика. Винаги съм се чувствал безкрайно обиден от списователите ни, които полагат в писанията си читател, доста по-тъп и зальохан от тях. Не , не ме води злост в момента, повече от ясно ми е, че средно начетен човек у нас, хване ли перото, най-малкото реми изкарва на "признатите и утвърдените", но искам и укорно да подчертая, че се гордея с големи дарования като Матвей Вълев!!! Тук вече аферим! Далеко преди бума на латиноамериканските автори той пише, сякаш е от магическия реализъм. Средата на 60-те Петър Константинов ни зарадва с шедьовъра си "Хаджи Адем", него пък защо с такава зла умисъл забравят у нас, както правеха и с Атанас Далчев. Гузната им съвест припомни скоро реалния принос на Георги Божинов в романа му "Калуно-Каля". И се питам за такива като Георги Господинов не изпитват ли поне капчица гузност за творци като Димитър Добревски например, който така незаслужено тъне в забвение.... Георги Господинов има привичка да се загълфиква с имитации и мистификации на известни стихотворения, но в едно съм повече от сигурен: това нивга няма да може да направи с Бабел, Андрей Платонов, камо ли с Хуан Рулфо или Кортасар, за Хорхе Луис Борхес ще премълча от уважение спрямо обаянието му, щото нашето момче ще го напъха в устата си и сякаш ще се изсилва да троши лешници със зъбките си, ще остане на голи ченета и как ще го изтърпяваме да фъфли, ние си знаем....

Пишурката

На моята антична възраст в старческия дом какво ми остава? Ами да се дръгна в навалицата. В един от коментарите чета за Артуро Перес–Реверте, браво, но крушката си има дръжка– Франсиско де Кеведо "Животът и историята на тариката Паблос", за Рамон Мария дел Вайе Инклан "Тиранинът Бандерас" или "Четири сонати", двама изящни стилисти на старата Родина Испания, по-късно у нас преведоха "Южни морета" на Мануел Вескес Монтаблан, нещо като заплюване връз суратя на родните ни уж драскачи на криминалета, иначе жертви на ексцесивния онанизъм. У нас петел, който пее час по-рано от ефрейторите на канона, беше Генчо Стоев с "Цената на златото", никой не го последва в усилията му на златотърсач да открива необгледни хоризонти в изящната словесност. Това момче Георги Господинов може и правнук да ми е, но докато го изтърпя при прочита на тази му книга, имах предусет, че хрупам насила кръмно цвекло. Още от заглавието ключовата дума "ФИЗИКА" се веже в семантичното поле на една купчина маниерни заглавия с "ГРАМАТИКА", "АЗБУКА", "АЛХИМИЯ" , цял бюлюк заглавия с опорен компонент именно тези думи. Pues y que? В превод: Е, и? На просторечие:Ик`е не е Ит`е, дето пребарва полозите в неговата си махала на Примочляк. Това е хватка от жаргона през 60-те години, които, още нероден, така хубаво познава Георги Господинов, че дори в прение с Виктор Пасков поучава кое, как е било, когато той не е бил още и работно заглавие.Та, за хватката, една песновка на Рита Павоне:"Тинтарела де люна", демек– съботно увеселение под луната или на луна, циганите, които още не бяха произведени в роми, тогава го разбраха по своему:"Тинтарела се навела, ....й се видела", а на основата на тази езикова ентерференция умели чародеи в жаргона правеха стилизации. Имах неблагоразумието да подаря "Хазарски речник" на Милорад Павич и "Педро Парамо" от Хуан Рулфо на нашенец от механата на СБП, който при дращенията връз хартията се мъчеше да наподоби гротеска. И... Сатана си нямаше работа, тъкмо аз намерих на тавана на този прочут и в Самоводене наш списовател двете книги изпокъсани. На мълчаливото ми питане с очи "Защо?" изръси:"Защото съществуват!!!". Санитарките шеткат по коридорите вече и накякващо ни подвикват да оставим цокалата и престанем да дърдорим , даже да се завием през глава и зананкаме. Ще помоля някои от коментаторите, които явно се знаят с Георги Господинов да му посочат: сп. "Вопросы литературы" .Ноябрь–Декабрь– 2009 статията на Юлия Пухлий" От "Росписей из грота" до "Гротескного реализма". Франкоязычная рецепция понятия "гротеск" и теории Михаила Бахтина". Нека Господинов си свери часовника и когато посяга да спретва гротеска, да я доведе до естествения й завършек, сиреч– умело полагане( вид екстраполация) и последователно извеждане съобразно с вътрешната логина на художествената цялост. Дано. Иначе би трябвало да му припомням известния нашенски афоризъм "Стане ли ти всичко ясно, отмах ти се отваря път до болница "Свети Наум". А ако лично го познавам, бих му подарил книгата на колегата психиатър Любомир Канов "Човекът кукувица", повече от сигурен съм, че Господинов ще я разкъса. Прощавайте, не ми приляга като професионален психиатър в оставака да се чекна с пациентите си, ама май и те бая прекрачиха елементарните табута...

Мария

Винаги ми е било интересно колко познавачи на високата литература има в Интернет. Ако четяха толкова много, най-вероятно нямаше да са толкова активни в мрежата. Георги Господинов е успешен автор. Като такъв, той бива нападан ежедневно. Къде с, къде без причина. Истината е, че той е от малкото български писатели, които всъщност са добронамерени. Кобинацията от талант и добронамерено отношение рядко бива незабелязана от поръчковите критици. Не е нужно да мразите хората само защото са постигнали повече от вас. Критиката е добре дошла, но не и когато единствената й цел е да се насаждат негативни настроения. Potatoes gonna potate.

Пепел

Госпожо Салвадор, пишете, че сте редактор и преводач с опит - повече от десетилетие. Аз ли нещо бъркам, или Вие - преди близо две години писахте, че сте хирург и работите в клиника в Катар. Последно?
 's picture

Милко Видев

Латунская

Латунская, уберите ваши грязные руки от Мастера!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.