Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

За повечето европейци днес пътуването до Америка е като пътуване до Марс. Дори и най-проницателните политически анализатори не могат да проумеят какво се случва там.

Чувстват се засегнати от възхода на Доналд Тръмп, озадачени от демократичния социалистически призив на Бърни Сандърс към младите американски избиратели, объркани от лишената от сантименти и избягваща рискове външна политика на президента Обама, който отказа да накаже сирийския президент Башар Асад, макар и той да премина очертаната от самия Обама червена линия, употребявайки химически оръжия. Не споделям объркването на моите европейски колеги. Наблюдавайки гнева на средната класа, арогантността на недолюбваните елити, недоверието в ефекта от военна сила и всеобщия страх от бъдещето – струва ми се, че за пръв път разбирам какво се случва в Америка.

Да вземем за пример метежа на Тръмп, който се основава на изричането на най-първичните и налудничави коментари. Успехът му, направил възможно дори Тед Круз да изглежда като част от общото мнение, обърка мнозина в Съединените щати и в чужбина, свикнали американските политици внимателно да балансират между яростния популизъм и общоприетата почтеност. Центърът досега издържаше.

Само че Тръмп днес би се чувствал като у дома си в Европа. „Мейнстрийм” партиите трудно печелят и половината от гласовете в националните избори. А все по-популярни стават първичните призиви на политическо възмущение. Когато вляза в някое кафене в София, Варшава или Амстердам, чувам мъже и жени да настояват чужденците да бъдат качени на автобуси и изхвърлени от страната, на мюсюлманите да им бъде наложена забраната да влизат, а по границите да се издигнат стени.

Те говорят от името на мнозинства, които се боят от загубата на политическа власт и бързото снижаване на икономическото им благоденствие. Чувстват се измамени от демографската революция, набираща сила в света, която заплашва да ги превърне в малцинства в собствените им страни. Безцеремонната прямота на Тръмп и ненадминатите му способности да манипулира новинарските канали толкова много наподобяват политическия стил на бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони, че понякога се чудя дали Берлускони не го съветва тайно зад кулисите.

И Бърни Сандърс не е непознат за европейците. За повечето млади европейци капитализмът е несправедлива и нагласена система, а пък „реалният социализъм” – не германската, неолиберална „социалдемокрация” – за тях не е мръсна дума. Те смятат, че са най-големите губещи от статуквото и често гръмогласно мечтаят за революция (макар и за щастие, ненасилствена). За тях войната между поколенията е новата версия на водената от техните родители (и от техните дядовци и прадядовци) класова война.

В страни като Гърция, Испания и Португалия почти половината от младите хора са безработни, въпреки притежаваните от тях университетски дипломи. И макар Бърни Сандърс да не е нито Жан Жорес, нито Лев Троцки – намирам го за толкова вдъхновяващ, колкото сандвич с краставици – мнозина от новите радикали в Америка и Европа приемат липсата му на харизма като поредния признак за неговата последователност и автентичност.

Дори острият завой на Обама към външнополитически реализъм не ме смайва. Думите му, че е изхвърлил „Вашингтонския наръчник с правила на играта” учудиха и уплашиха американските съюзници в Европа. Крилатият, но безславен външнополитически лозунг на Обама „Не върши глупости” от години е единственият действен принцип в европейската външна политика. Той просто извади наяве неща, които знаем от дълго време – че във външната си политика Америка става все по-внимателна, все по-европейска. Американците вече не са от Марс, а европейците не са от Венера. Може би всички заедно сме от Сатурн и се опитваме да опазим прекрасните си пръстени неопетнени от околната мръсотия.

Ако някой не успява да „схване” Америка днес, това са самите американци. Не разбират, че страната им много бързо става „нормална”, тъй като не може да разчита на безграничен и всеобщ икономически растеж или на своята блестяща геополитическа изолация. „Съдбата ни като нация не е да следваме идеологии, а самите ние да бъдем такава”, отбеляза веднъж американският историк Ричард Хофщадер.

Сравнявайки се с Европа, американците се гордеят, че „това тук не може да се случи” – имайки предвид европейския социализъм и европейския фашизъм. Смятат, че са имунизирани за патологиите на демокрацията. Тълпите могат да полудеят на други места по света, но не и в Америка, земята на здравия разум. Но дали след последната година на крайна поляризация и объркано управление американците са все така убедени, че тяхната демокрация не може да се преобърне?

Днес, когато Америка се „нормализира” пред очите ни, имам чувството, че мнозина европейци започват да изпитват носталгия по Америка, която така и никога не успяхме да разберем. Америка, която държи в затворите толкова много чернокожи, но която избира черен президент. Америка, която продължава да приема смъртното наказание, но защитава правата на имигрантите. Америка, която не просто се опитва да сложи ред в света, но и която някога искаше да го промени. Америка със своите кусури, но и със своите обещания. Америка, която бе по-амбициозна, но по-малко двойствена. Америка, която вече липсва на всички нас.

Препечатваме анализа от портала "Култура". Англоезичната версия на текста е публикувана в “Ню Йорк таймс”, 14 април 2016 г.

Ключови думи

Коментари

Докато Държавният Департамент на САЩ плаща на Иван Кръстев, там всичко ще е наред. За него.

И на Сидеров плаща, нали, олигофрен.

Къде точно Кръстев казва, че там всичко е наред?

SRQBoyboy

Кръстев е по-умен от американците и затова висчко му е ясно. А беше по-добре да каже, че нищо не му ясно. Тръмп, Круз, Хилъри, Сандърс са като комарите с вируса зика и още много други димни завеси. Зад гъстата стена на пушека остава стремежът на най-богатите да станат още по-богати, на гигантските банки да лапнат по-малките, на огромните медиини тръстове да погълнат по-дребните. Целта е една - да не се променя нищо от досегашното статукво и в същото време да се избегне изригване на социалния вулкан, който вече клокочи. И каво ако след визко това накрая Богът на всички богове - Слънцето реши да изригне целия си гняв към Земята да ликвидира от веднъж целия прогрес на двайсет века?Нищо няма да се оправи, докато човеците не разберат, че са дребни като мравки и не пресатанат с жалките ис опити да се мамят и убиват едни други. А на такива дървени философи като Кръстев препоръчвам да се икажат, че прикриват с водопади от думи собствената си невъзможност да признаят, че няма хора, които да знаят всичко. Много е смешно да се правиш, че познаваш Америка, след като си само външен наблюдател...

Иван

Ако ще използваме Европа като еталон за нормалност, значи нещо много се е объркало в главите ни.

Всъщност демокрацията работеше перфектно само в Британия и САЩ. Докато англичаните преобладаваха над другите националности. Вече дори и в САЩ положението се разваля. Скоро ще се скапе и на Острова.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.