"Страх ме е, тук стана опасно!"

На Хамид Саиди не му е до репортери. Той забързва със ситни крачки покрай турските и арабските магазини нагоре по "Шосе дьо Лувен", любимо място за пазар на много българи в Брюксел.

Тук е Сен Жос, "кварталът на 100-те националности". А Хамид е един от 500-те хиляди мюсюлмани с белгийски паспорт в тази доскоро спокойна и толерантна страна от близо 11 милиона души, която е домакин на европейските институции. 

Нисък на ръст, леко прегърбен, със сако и тревожен поглед зад очилцата с метални рамки и плитко бяло фесче на темето, той е един от потомците на хилядите мароканци и турци, които Белгия "внася" през 1964 поради недостиг на работна ръка.

Бащите и дедите им са работили в мините и металургията край Шарлероа и Лиеж, строили са пътищата и метрото на Брюксел, което днес някой взриви. Те са предшествениците на "полския водопроводчик" и на българския и румънския гастарбайтер, които имат да ги догонват по вписаност в щедрата социална система на Белгия.

На 200 метра от срещата ни полицията не дава пиле да прехвръкне. Тя и въоръжени до зъби войници са блокирали сърцето на Европейския квартал.

На пет минути пеша от седалищата на Комисията и Съвета бомба е изтърбушила мотриса на метрото на спирка "Маалбеек", убивайки поне 20 души и ранявайки над 50.

По тротоарите, които в този утринен час се будят от забързаните стъпки на хиляди европейски служители и където гъмжи от охрана и камери, лежат окървавени трупове.

Час по-рано, на международното летище на Брюксел, край фламандското предградие Завентем, две последователни експлозии са убили най-малко 14 души и са ранили над 80.

По пода на залата за заминаващи се търкалят мъртви тела, ранени викат за помощ, панирана тълпа се втурва навън към паркингите, полицията извежда друга част от пътниците направо на пистата между самолетите.

Детонацията е толкова силна, че от стъклената фасада на терминала не остава нищо. Облицовката на тавана пада на пода.

"Ясно беше, че това ще стане", казва Филип Делво, мъж в 40-те си години. "След атентатите във Франция, си знаех, че това ще стигне и тук".

Да дойде? Почти половината от атентаторите, които убиха 130 души и раниха над 350 в Париж на 13 наември 2015 година, бяха дошли от Белгия. Макар някои от тях да имаха френски паспорти, всички бяха чеда на брюкселския квартал Моленбеек, европейската Мека на джихада.

Днешните експлозии отекват четири дни, след като пак в Моленбеек полицията залови Салах Абдеслам, единственият останал жив парижки атентатор.

Четири месеца го издирваха полициите в цяла Европа. Оказа се, че през цялото време той се е крил там, откъдето е тръгнал. Не е нужно да си Жорж Сименон, за да си дадеш сметка каква нелегална мрежа от ятаци и помагачи предполага това в самото сърце на Европа. И за това какво знаят службите за нея.

Поне двама от съучастници на Абдеслам, Мохамед Абрини и Нажим Лаашрауи, още са на свобода. А колко още са като тях? Външният министър Дидие Рейндерс днес даде да се разбере, че властта не знае.

"Има още терористи на свобода", каза той пред обществената телевизия РТБФ.

Затова нивото на тревога е максимално. Метрото е затворено, градският транспорт е спрян. Летището е затворено, европейският квартал около мястото на експлозията е блокиран от полицията. Не пътуват свръхбързите влакове за Лондон и Париж. Евакуирана е ядрената централа в Тианж до Лиеж. Под засилено наблюдение и охрана са гарите в столицата, някои от тях са затворени. 

Абрини, е карал Абдеслам до Париж в деня преди атенатите и е заснет от охранителните камери на бензиностанция по пътя. Лаашрауи, подвизавал се под фалшивото име Суфиан Кайал, е заподозреният оръжейник на атентаторите, който е подготвил мунициите им.

Друг съучастник, Мохамед Белкаид (известен под псевдонима Самир Бузид), беше убит в престрелка с белгийската полиция, която разби тайна квартира на терористите в брюкселския квартал Форе миналата седмица. Там бяха открити ДНК следи и отпетачъци на Абдеслами и на Лаашрауи. 

Белгийските граждани, които се бият за Ислямска държава в Сирия, са с най-голям относителен дял от населението в сравнение с останалите европейски страни.

Миналата година службите в страната разбиха терористична мрежа, която по техни данни е подготвяла серия атентати срещу средства на обществения транспорт, военни и полицейски обекти.

Силите на реда убиха двама нейни членове, които оказаха въоръжена съпротива в източното градче Вервие. Те се оказаха свързани с мозъка на парижките атентати Абделхамид Абаауд, също чедо  на Моленбеек.

Последва лов на заподозрени терористи в цялата страна, а през лятото  завърши започнал предната година процес в Антверпен - с 47 осъдителни присъди, част от които задочни, сред които и тази на Абаауд. Тогава той още се е биел в Сирия.

През февруари 2105 година Белгия прати в затвора за 12 тодини Фуад Белкасем, лидер на местната ислямистка група "Шариат за Белгия" (Sharia4Belgium) по обвинение, че е изпращала млади хора да се бият на страната на джихадистите в Близкия изток.

Година по-рано, на 24 май 2014 година френският гражданин Мехди Немуш разстреля четирима души в Музея на евреите в Брюксел и избяга. Заловиха го в Марсилия.

Мосю Делво обаче, съвсем по белгийски, отказва да свърже терора с мюсюлманските гета в Брюксел и в големите белгийски градове. 

"Не  бива да ги смесвате. Тук в Сен Жос живеят хора от всякакви народности и религии и не сме имали проблеми. Ислям и тероризъм са различни неща".

Политическата коректност умира последна.