Аркадий Бабченко е известен руски журналист, заклет противник на президента Владимир Путин.
Създател е на проекта „Журналистика без посредници“. Участвал е в двете войни в Чечня – първия път през 1995 г. като наборник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г.
Бабченко бе на кратко посещение в Украйна и даде ексклузивно интервю за агенция УНИАН, което препечатваме.


- Аркадий, сега в Донбас действа примирие, има всички шансове за няма вече мащабни бойни действия. Какъв е изводът от първата руско-украинска война и не е ли рано той да бъде направен?

- Според моите усещания първата серия от войната свърши. По-нататък ще бъде примерно както сега. Т.е. възможни са провокации, обстрели. Тук трябва да разбираме, че докато го има Владимир Путин, в Русия винаги ще има война. Не му останаха никакви други инструменти за овладяване на ситуацията в страната и опазване на влиянието върху обществото. Сега войната е пренесена в Сирия и за две години военният дневен ред е гарантиран. Ако там нещо тръгне не както трябва, не изключвам пренасянето на театъра на военните действия обратно в Донбас. Това е напълно възможно.

Виждам абсолютни паралели на конфликта в Донбас с първата чеченска война. Русия влезе в този конфликт през 1994 г. абсолютно в същото състояние, в каквото Украйна във войната в Донбас - нулева икономика, практически изцяло разрушени държавни институции, липса на боеспособна армия. Разбира се, Украйна не е Русия. Но все едно виждам предпоставки вашата страна да се развива по сходен сценарий. Ако сравняваме, между първата и втората чеченска войни в Русия минаха близо 5 години. Мисля, че примерно същият период ни очаква до началото на втора серия в Донбас. Това ще се случи, когато ниските цени на петрола много силно ще ударят руската икономика и на Русия съвсем няма да й е до Донбас, когато ще изплуват вътрешните проблеми. Украйна в това време ще реши горе-долу своите проблеми с икономиката, армията и ще се реши да защитава територията си - ще стигне до границата. Войната ще свърши едва тогава, когато на границата, на пропускателните пунктове ще се развява украинското знаме.

- Умишлено ли не казвате нищо за Крим и изнасяте тази част от Украйна извън скобите?

- Историята на Крим е отделен разговор. Трябва ясно да се разбере, че да Крим Русия ще се бие до последно. Кремъл няма намерение да воюва за Донбас (разбира се, това не изключва доставка на оръжие и боеприпаси там), тъй като ръководството на Русия не иска нови проблеми и нови трупове.

Украйна и световната общност нямат сега никакви възможности и сили да върнат довоенното статукво, защото Русия все пак е ядрена държава и с това нищо не може да се направи. И начело на тази ядрена държава стои човек, който живее в свой собствен свят и по въпроса за Крим, в частта му "кримнаш"1, има подкрепата на 86 на сто от населението. Откровено казано, на самия полуостров днес по-голямата част иска Русия. Оставете хората да се насладят на мечтата си, не пипайте сега Крим. Оставете го за пет години, нека разберат какво представлява Русия. Ако сега се решава този проблем, Украйна ще трябва да влиза там с танкове. не забравяйте - руската телевизия никой не я е закрил и образът на "фашисткото нахлуване" ще бъде 100-процентово изваян. В резултат Украйна ще получи нова война. Това ли трябва да стане? Досега спирахте доставката на продукти, сега ще спрете подаването на ток... И нека поживеят в Русия, аз съм за всеобщо образование, хората трябва да се учат, нека се учат.

- За украинците участието на руски военни в бойните действия в Донбас са неоспорим факт. Разбират ли руснаците това или им им стигат официалните изявления, че "там наши няма".

- Разбира се, всички разбират всичко, но проблемът не е в това. Общественото мнение в Русия е това, което излъчва телевизорът. Вчера общественото мнение прожектираше телевизионното филмче "Чифуто-бандеровци разпъват руски момчета", днес - "Трябва да воюваме в Сирия". Ако утре кажат по телевизията, че украинците са нашите най-добри братя и Порошенко е най-добрият ни приятел, такова ще стане и общественото мнение. А това, че сме воювали в Донбас и избихме хиляди хора, ще бъде забравено. Тук паметта е като на златната рибка - три часа.

Бабченко пред унищожен танк в Южна Осетия през 2008 г.

С други думи, руснаците знаят за участието на руската армия в Донбас, но това не е проблем и те смятат: "правилно, мачкай хохлите2, там има наши и к'во от туй?!" Няма нужда да бъде обяснявано на никого. Всички знаят всичко.

- Защо руските телевизионни канали показват участието на руснаците във войните като приятна разходка? Самата възможност за гибел или раняване на руските войници е изключена. Нима животът на гражданина на тази страна за медиите не е важен?

- Отговорът е прост. Пропагандата, зомбирането и дебилизацията на населението се оказаха изумително мощни. Дори аз не можех да си представя такова нещо. Не съм си мислел, че такова нещо може да бъде направено с хора и те напълно сериозно да бъдат накарани да изядат собствените си мозъци, да се превърнат в истински зомбита. Преди пет години бе невъзможно в Русия да се появи този виц: "Петя, нашия Ванка го убиха в Донбас! Мълчи, глупачке, не сме имали никакъв Ванка." Сега това е реалност. Всичко очаквам от тази страна, но от мисълта в какво превърнаха хората ми става страшно. Та те продават паметта на своите загинали мъже, синове. Властите им дават някакви пари и хората мълчат, отказват се от тях, реално погребват роднините си с табелки с номера. Не разбирам как успяха да го направят, но им се удаде. В това отношение браво на властите, копче не можеш да им кажеш.

- Официалната позиция на Москва е известна - кадрови военни няма, но "ние никога не сме крили участието на руски доброволци". Някой брои ли загубите сред руските граждани в тази война, независимо от юридическия им статут?

- Тук никой никога не е броил войниците. И досега не знаем колко наши войници са загинали в Чечня. А тези никой изобщо няма намерение да ги брои. Точен брой на загиналите руски граждани в Донбас, дори да ги наричаме "доброволци", никога няма да има. Това може само да се предполага.

- Какво очаква ветераните и от двете страни на този конфликт?

- Това е отделна голяма тема. По темата за ветеранството мога много да говоря. При Украйна в този план всичко ще боде по-леко, но, безспорно, ще получите синдрома на пост-боеца. Нито една война не е минавала без този синдром. Бях изумен, но Украйна не бе толкова силно всмукана в тази война, както ми се струваше по-рано. Когато по всички канали върви "нападна ни Русия", а в армията едва набират 50 000 души в 40-милионна страна - това е някак си странно. Като се върнат от войната, хората ще задават на познатите си въпроса "А ти къде беше?" При всички случаи ще има разделение на обществото и държавата още отсега трябва да се занимае с този проблем. При всички случаи в Украйна това ще бъде по-леко. За вас тази война е справедлива и вие ще я спечелите. Победа във войната винаги настройва за победа в мирния живот. Поражението във война винаги настройва за поражение в мирния живот.

Руските граждани, можем да ги наричаме "доброволци", които ще се завърнат от Донбас, ще се окажат в пълна изолация. Това ще бъде най-силният синдром на пост-боеца. Те на никого няма да бъдат потребни, обществото стремително ще обеднява и няма да му е нито до тях, нито до Украйна. Тези ветерани няма да получат нито статут, нито привилегии, нито медали, нито пари. След три години, когато общественото мнение ще се промени и ще им казва: "Никой не ви е пращал там и въобще вие сте глупаци, вижте каква я свършихме", 90 на сто от тази прослойка ще се пропие и с това всичко ще свърши.

- Открехнете тайната на руския характер. Руснакът иска ли война?

- Иска. Руснаците искат война и това е абсолютно вярно. Сега мога да кажа за моята страна - моят народ иска война. Откъде иде това? От зомбиращия телевизор! Дори в Съветския съюз не правеха с обществото това, което правят сега. Дори тогава, когато пролетариатът бе провъзгласен за класа-хегемон, се залагаше на академиците, космонавтите, инженерите, физиците - трудовата интелигенция. А този режим залага не просто на лумпените, а на изметта - агресивната и въоръжената. Възпитават ги десетилетия наред. Това, което днес прави Дмитрий Кисельов3, като заплашва САЩ да ги превърне в ядрена пепел, е върхът на айсберга. Последните двадесет години дебилизират нацията. Всичко започна от Регина Дубовицкая4 и "Дом-2"5. Притежателите на мозъци и свободомислещите бяха изтласквани от страната, а у хората от най-нисшите слоеве останаха най-мерзостните качества. Всичко това го направи телевизорът, няма как да се спаси човек. Хората се променят пред очите ни. Невъзможно стана да се разтоваря с тези, които в продължение на 5-10 години бяха най-добрите приятели.

- И въпреки всичко е неразбираемо, дори да е така. Русия е гигантска страна и в нея можеш да си намериш приложение, освен да тичаш с автомата в други държави...

- Има когнитивен дисонанс. Всички прекрасно разбират, че страната ни не е богата, не е велика и не е световен лидер, че това е само външна картинка. Само че не е прието за това да се говори на глас, но подсъзнателно го усещат. Не може да живееш в страна, заседнала в средата на ХХ век, и напълно сериозно да смяташ, че си лидерът на XXI век. Реалността все едно ще влезе в противоречие с въображаемия свят. При това, в средата на ХХ век живеят само големите градове. Ако човек мине през Верхний Волочок - това е на 300 километра от Москва, там е средата на XIX век, тоалетната е на улицата и отоплението е с печки.

В резултат човек, роден в някакъв си Верхний Волочок, разбира, че няма никакви перспективи. Целият му живот е на кръстопът - или на 40 години от цироза, или на 25 години в затвора от туберкулоза. Ето го целия жизнен план, други варианти няма. И изведнъж по телевизията показват Украйна, как бандеровците убиват руснаци. Като види такова нещо, мужикът грабва автомата и заминава да защитава руските хора. Чак в Донбас някой проглежда (започва да разбира лъжовността на пропагандата) - и то не всички. Втори момент: има такава логика - "поне да идем да поотстреляме хохлите, да видим свят, поне някак си да се измъкнем оттук". Ще се повторя - у дома няма никакви перспективи. Да не мислите, че като тръгват към вас, те си мислят, че войната е ужас, смърт? Нищо подобно. Войната за тях е най-хубавото приключение през живота им, друго нищо няма да им се случи. Те ще се завърнат в своя условен "Задпутинск" и пак ще си умрат от цироза. Но той поне някъде е бил, видял е свят, нещо е направил. той е имал цел, това не е просто пияница, който се въргаля край оградата.

И ето как една страна, живееща в средата на XIX век, но крещи по телевизията, че ние сме лидерите на XXI век, създава гигантски обем шизофрения в главите на своите граждани. За нас това няма да завърши с нищо добро.

- Защо в Русия превключиха шалтера и антиукраинската пропаганда стана в пъти по-малко, мигновено забравиха за Донбас?

- Да, шалтера наистина го превключиха. Сега новата ни тема е Сирия.

- И къде е причината? Нима украинската тема стана неинтересна за руските власти?

- Путин трябва да си ходи оттам и ефирът трябва да бъде залят с нова тема. Това се прави с помощта на Сирия. Ще се повторя, че паметта на масовия телевизионен зрител тук е като при златната рибка - три часа. Руският човек включва телевизора не за да научи факти и новини. Той възприема интонацията и ненавистта. Все му е едно на какъв носител ще му подават тази ненавист - Украйна, гейовете, чурките6, мигрантите, сирийците. През последните години имахме много врагове. Първо Русия нямаше мира от естонските и латвийските фашисти, след това от бандеровците, чеченците, уахабитите, тероризмът като цяло. После бяха пришълците, грузинците, таджиките, гейовете, либералите, чифуто-бандеровците и т.н. Към този носител, към обекта всеки път се прикрепва необходимото парче ненавист и се поднася на телевизионния зрител, за да го употреби. Могат да превключват шалтера както си искат и с каквато и да било скорост, всички ще дъвчат безразборно.

- И защо украинската тема стана неизгодна за Кремъл?

- Нямаме понятие какви за механизмите за вземане на решение. Ако Путин не беше казал, че решението за анексирането на Крим е било взето от петима души, никога нямаше да разберем за това. Аз не знам как те вземат решения. Но, изглежда, натискът е достигнал такъв стадий, че обкръжението му е казало: "Владимир Владимирович, не стана както я мислехме, всичко това струва твърде скъпо и ни носи проблеми, губим дворците и кинтите, давай да спираме и да си ходим." Явно е станало това, но можем само да предполагаме.

- За основната маса украинци Русия е страна агресор, а Украйна какво е днес за руснаците?

- Първото мнение: Украйна - това са хохли, но не в ненавистен смисъл, а в смисъла на "покрайнина на нашата велика империя", които яко се ежат, не искат да дружат с нас, за което ние ще ги накажем. Примерно така Украйна е възприемана в масовото руско съзнание.

- Ами лозунгът за братските народи?

- Изобщо не сме братски. Украинецът винаги е бил за руснака "братски", но с едно стъпало по-ниско. Руснакът винаги е знаел, че метрополията е Русия, а Украйна е колонията. И го вбесява именно това, че украинците се ежат, искат да станат независими, самите те да станат метрополия и да отхвърлят статута на колония.

- Че на нас не ни е интересен статутът на метрополия. Ние искаме независимост, украинците нямат имперски амбиции. Между другото, вие сте автор на книгата "Войната" за събитията в Чечня, за войната, наречена от властта "възстановяване на конституционния ред". Чеченците пък смятаха своята война за освободителна. Какво трябва да знаят украинците за този трагичен отрязък от историята?

- Не би трябвало да приказвам много, за да не попадна при прокурора... Убеден съм че вашите войници знаят какво трябва да правят, когато се озоват лице в лице с врага. Искам да кажа, че проблемът на Украйна е в това, че вие не следихте какво стана в Чечня. Ако не беше така, Украйна щеше да знае повече какво са Русия и войната, нямаше да има такива шокове и такива гигантски грешки. Ако във вашия Генщаб бяха проучили опита от воденето на бойни действия в градовете, нямаше да има Волноваха, Дебалцево, Иловайск. В този смисъл Чечня е разтворен учебник. Всичко това вече е написано с кръв. Вземи и чети.

Що се отнася до братските народи, ще разкажа една история. Когато се връщах от Чечня, влакът минаваше транзит през Украйна. Обсадиха ме украински граничари. носех нож и те започнаха да ме изнудват за пари - това било пресичане на граница с хладно оръжие. Най-обикновени граничари, най-обикновена история. Казвам им: "Връщам се от война." Отговорът бе: "Вашата война ни е през оная работа, това е ваша война, а не наша." Напразно бе това всеобщо отношение. Като имаш до себе си такъв съсед като Русия, трябва винаги да бъдеш нащрек. Бих посъветвал Украйна да изгради някакви обществени и държавни институции...

- Въпреки това, по време на чеченските войни Украйна съчувстваше на руснаците. Говореше се за участие на страната на Чечня на бойци например от УНА-УНСО7. Докато сте били в Чечня, може би сте чували или виждали такива бойци?

- Много сме чували за украинците, много такива приказки имаше. Мисля, че 99 на сто от тези приказки са измислици. Аз разбирам нещата така. Във войната са участвали 100 украинци, ако не и по-малко. Лично не съм ги виждал и не съм се сблъсквал с тях. Сблъсквал съм се с други украинци - в моя взвод имаше двама украинци и един беларусин, които воюваха в Чечня в състава на руската армия. Те с паспортите си от Украйна и Беларус бяха дошли във военното окръжие, подписаха договори и заминаха да воюват в Чечня.

- Тоест и нашия премиер не сте срещали в Чечня?

- Нашите така наречени следователи нищо не могат да свършат нормално. При положение, че имаха информация, че на 31 декември 1994 г. в Чечня е имало война и в боевете в Грозни на страната на бунтовниците вероятно са участвали някакви украинци, можеше всичко да бъде нагласено и предадено много успешно. Но проблемът е в това, че на 31 декември 1994 г. площад "Минутка" бе едно от малкото места, където тогава нямаше битки. Щурмът на Грозни на 31 декември 1994 г. е възстановен по минути. Известно е къде е ударена всяка машина, къде е имало бойни сблъсъци. Никой на "Минутка" не е стрелял по руските войници, не ги е убивал и не ги е измъчвал! Следователите не могат да спретнат нормална пропаганда, дори когато имат цялата информация...

- Последен въпрос. През изминалите година и половина врагове на Русия бяха Украйна, сега "Ислямска държава" (ИД) в Сирия. Кой е следващият?

- Без варианти, врагове ще останат американците, ислямският радикален тероризъм. Вътрешен враг ще бъдат национал-предателите. Кой ще бъде след тях - не знам.

---

*Игра на думи с песента "Руснакът иска ли война" ("Хотят ли русские войны").

1Хаштаг, съставен от израза "Крим е наш".

2Подигравателно название на украинците в Русия.

3Известен руски телевизионен журналист, фаворит на Путин.

4Руска телевизионна водеща на забавни предавания

5Руско телевизионно риалити шоу

6Така руснаците наричат подигравателно народите от Централна Азия и чукчите.