Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Вчера получих следното съобщение във фейбсук: „Здравейте, днес взех такси от автогарата. Както изисква регулацията, взех първата кола от опашката на регулираното място. Беше мръсна, но не можех да избера друга. Както изисква регулацията, шофьорът ми отвори багажника, където държеше покупките си за вечерта, включително шише ракия. Шофьорът говореше почти през цялото време по телефона си, а радиото гърмеше някаква бясна чалга. Дали целта беше на мен да ми е приятно или да се подсигури, че не чувам личния му разговор, не стана ясно. Шофьорът ме попита в началото, както изисква регулацията, откъде да мине, за да ме закара докъдето го помолих, след това си мина където си искаше. Не каза нищо като му платих и потегли с мръсна газ през локвата до която ме спря, като изпусна да освини панталона ми, но затова пък чантата ми пое обилно количество тиня. Накратко, качих се в колата, стигнах до крайната цел, платих каквото показа машинката и никой не умря или не бе изнасилен по пътя. В регулираните бизнеси, това представлява успешно изпълнение на услуга и доволен клиент явно.”

Е, не съвсем. На сцената идва Uber.

Компанията не притежава коли, а просто позволява на потребители и предлагащи услугата да се свържат помежду си чрез система за резервация, да заплатят и след това да дадат оценка на услугата, като ориентират всички останали дали са доволни или не от услугата/колата/шофьора.  Тъй като Uber са безкомпромисни в  избора си и не одобряват неподходящи автомобили и шофьори (или ако някой се промъкме в началот през т.н. скрийнинг и след това предлага лоша услуга потребителите го идентифицират и Uber  го вади от системата си) услугата им се приеме много добре от потребителите в България (а и по целия свят е така).

Но не след дълго „Империята отвръща на удара”.

В мнофо страни по света таксиметровите картели в комбина с регулатори, градски политици разчитащи на финансиране от собствениците на таксиметрови компании и профсъюзите натискат местни и национални законодатели да изгонят Uber от градовете. Аргументите са, че те били извън регулацията, която предпазвала потребителите и съответно последните сме били изложени на много рискове и опасности. И въпреки че реалното изживяване на потребителите е обикновено точно противоположното – в Uber се чувстваме сигурни и доволни, а в такситата често сме неглижирани – нас никой не ни пита. В регулираните индустрии, потребителите сме просто числа в статистиката. Нищо повече.

От икономическа гледна точка, Uber е част от набиращата скорост т.н. икономика на споделянето. (При Uber  споделянето е на актива-колата, а не на пътуването). Тя е тенденция, в която фирми и физически лица позволяват на притежаващи активи да ги оползотворяват по начин или във време, в които те биха били иначе неизползвани. Uber свързва собственици на коли (на които често дори това не им е основната работа) с търсещи превоз, AirBNB свързва собственици на свободни в определен момент жилища с търсещи подслон, и т.н. Наскоро дори чух за апликация в САЩ, която позволява на работещите да отдават паркираните си коли под наем, докато са в офиса. Тук мога да ви разказвам и самата теория, разработвана от нобелови лауреати като Робърт Коуз, но мисля, че не е особено трудно да се схване основната идея и нейната полезност и за потребителите и за тези, които могат да постигнат по-високо използване на притежаван от тях актив (в случая с Uber собствен автомобил).

Причината (някои) регулатори, профсъюзи и таксиметрови компании да удрят срещу Uber е в имплицитната договорка между горните, която съществува от почти 1 век. Както и в индустрии като електроразпределение, водоснабдяване, строителство на пътища и т.н., държавната власт и таксиметровите фирми са си стиснали ръцете, разбирайки се този бизнес да бъде силно регулиран, а в замяна конкуренцията да бъде ограничена или дори забранена. По този начин съществуващите таксиметрови фирми влизат в законен картел помежду си, а държавата им регулира цените и условията, но и ги предпазва от конкуренция на нови играчи. Де факто, пазарната логика и сила до голяма степен се елиминира. И разбира се потърпевши са мнозинството – потребителите.

Е, не е изненада, че именно тези най-тежко регулирани индустрии са и сред най-бавните, неразработващи и невъзприемащи иновации бизнеси. Погледнете в едно обикновено такси и надали ще забележите много иновации за последния един век – имате машинка за отчитане (въведена през 1897), радио за свързване с оператора (вкарано някъде около 1940) и понякога GPS. Когато елиминираш пазарната сила и конкуренция, предлагащият таксиметрова услуга шофьор или шеф на таксиметрова фирма няма никакъв стимул да прави иновации и да подобрява ефективността си – (1) цената му е фиксирана от регулатора и картела и не зависи от качество на услугата или избора на клиента, (2) нови конкурентни фирми е невъзможно да влязат, (3) алтернативни услуги е забранено да се появяват и (4) иска или не иска, клиентът се качва.

Разбира се, тук някои ще кажат: „Ама те и във Франция ги забраниха“. Добре, но всичко казано по-горе, важи и за Франция. Както бюрократичната машина навсякъде има склонност да се самовъзпроизвежда, така и повечето политиците навсякъде по света имат склонност да влизат в договорки с големите компании и да ги защитават от конкуренция. Просто степента на откритост, законност и като цяло размер на склонноста да се правят компромиси на собственици на картелни бизнеси и корупцията е различен, но я има навсякъде.

Най-голямата вреда за България от забраната на Uber пък не е лишаването на българите от по-добрата услуга в превоза на пътници. Да, това е неудобство и определено ощетява потребителя, но тези негативи са значително по-малки от удара върху репутацията ни на страна с относително добра среда за развитие на иновативни продукти и услиги и IT бизнес и с определено сериозни амбиции да се превърне в значим регионален играч в този сектор.

След 15 години постепенно развитие, България вече е голяма регионална, а и световна, дестинация за аутсорсинг. Но напоследък виждаме и пробиви в IT предприемачеството и привличането не само на аутсорснати обслужващи услуги, но и на научна дейност от най-големите глобални IT компании. Например, българската технологична компания Telerik се продаде на американска софтуерна фирма за над половин милиард лева. Българите от Stanga програмират за Майкрософт. Българската XS Software е един от световните лидери за онлайн игри в браузър. Българската SpaceCad в партньорство със SIEMENS прави изработва и симулира сложни инженерни и бизнес процеси за фирми от цял свят, включително от западните страни.  Български фирми изготвят софтуеъра с който се правят световни филмови хитове. Дори имаме примери за стари индустрии, които местни предприемачи извеждат онлайн с IT иновации – например в сектора за бързо необезпечено потребителско кредитиране, изцяло онлайн компанията Кредисимо е един от националните лидери – нещо, което е изключителна рядкост дори за държавите с най-развит финансов сектор.

И на фона на това устойчиво, но все още крехко положително развитие, ВАС решава да изгони позорно от страната Uber – международен гигант с пазарна оценка повече от стойността БВП на България. Какъв сигнал дава на местните предприемачи и чуждестранни инвеститори това действие? Че България иска и може да се превърне в наистина значим регионален IT и IS играч, не само възприемащ, а дори и прегръщащ новите технологии от следващо поколение, или просто ще си остане опашкарят на Европейския Съюз и ще се прострелва сама в крака, дори и когато успее да излезе с едни гърди напред?

Самият Uber няма да умре и най-малкото пък ще се разреват в централата, че ние сме ги изгонили. Чиновниците и политиците понякога са се успявали да забавят, но не и да спрат иновациите. И причината е отново икономическа – в крайна сметка, държавите също се конкурират и по-умни политици забелязват, че докато другите забраняват, те могат да отворят държавите си и да се изстрелят нагоре.

Дано този път се включим именно към групата на умните и променим регулациите навреме. Първата битка е загубена, но войната все още не е.

P.S. Аз въобще не съм убеден, че съществуващите регулации забраняват услугата Uber. И няма да се учудя, ако при обжалване от Uber, забраната отпадне.

 

Ключови думи

Коментари

Каролев, Цеко и в Убер ли инвестира или тия глупости са пробоно?

лупи

Такива глисти като теб ни "водят" напред

Ами прав е.Всички услуги,подлежащи на строги регулации/т.е.упражняват се от "наши"хора,фирми и пр./са скапани.И ги псуваме ежедневно.

ОТАН

"Аргументите са, че те били извън регулацията, която предпазвала потребителите и съответно последните сме били изложени на много рискове и опасности." Защо държавата не оставя нас, хората сами да решим дали сме изложени на рискове и опасности? Да не сме дебили? Нито една регулация не носи безопасност за хората. Виждате - гърмят фабрики за утилизиране на експлозиви (силно регулирана дейност!), падат стоманобетонови плочи и кранове по строежите (също силно регулирана дейност!), падат асансьори, загиват хора, Инспекцията по труда и разследващите намират много нередности (!), но умрелите са си умрели... Регулациите единствено подхранват корупцията и с нищо не ни пазят. Наскоро се замислих защо сме на едно от първите места в света по качество, цена и скорост на интернета - ами точно затова, защото държавата проспа момента да се намеси и да "регулира" този бизнес.

Еми вчера се видя какви сте: малко дъждец и веднага три трупа и 50 коли за скрап.

karolev,

разкарай се бе, ченнгел

лупи, не, бъркаш, напред ви "водят" глисти като агент Камен, аз нямам нищо общо :))

socialen

Каролев, Робърт Коуз се казва Роналд Коуз/Ronald Coase.

socialen

Както всички неолиберални и либертариански теории основани на Неокласиката, теоремата на Коуз също е далече от реалността. Тя е вярна само при идеализирани условия, които не съществуват в Реалността. Така, че позовавайки се на нея, Каролев сам разбива тезата си.

socialen

Роналд Коуз е неолиберал / либертарианец и един от най-влиятелните от Чикагската Школа. От 70/80 години на миналия век е доказано, че теориите им са грешни и идеализирани, защото са основани на Неокласиката. Тъй като Неолиберализмът и Либертарианството са годсподстваща теория от неолибералната революция на Рейгън и Тачър от 80те години на миналия век, то всички представители на Чикагската Школа получиха по политически причини Нобеловата Награда начело с пишмян макроикономиста Милтон Фрийдман, защото техните идеи са в полза на Олигархията и на Неравенството.

socialen

Каролев, като либертарианец, винаги има слабост по отношение на елементарни, идеализирани пазарнофундаментални "теории", които са и грешни.

socialen

UBER е модел за укриване на данъци, защото самата концепция изключва плащането на данъци, както и плашането на такси за замърсяването на околната среда за разкарването на клиенти напред и назад. След като UBER намери начин как да вгради плащането на данъци в "бизнес" модела си, то няма да има проблем. Държавата определя пазарните рамки и участниците в Пазара им се подчиняват. Толкова е просто!

Kruger

При Убер всички транзакции са банкови, т.е. достъпни и лесно проверими. И тъй като всички приходи са явни и не се (а и не може) укриват, всеки обикновен данъчен служител може да сметне колко са дължимите данъци върху тях и да провери дали са платени. А ако не са, да предприеме съответните наказателни мерки. Това е работата на данъчните служби. Как така Убер "е модел за укриване на данъци"? Какво по-точно имаш предвид?

socialen

С примера си от Фейсбук, Каролев сам изключи още в началото на "статията" си тезата си. Неолиберализъм и Либертарианство. И Роналд Коуз, и Алън Грийнспан, видни представители на Чикагската Школа, преживели Световната Финансова Криза през 2007-2008 година, се отказаха от възгледите си и посочиха теориите си за неработещи в Реалността.

socialen

Развитите капиталистически страни изградиха широка средна класа и преживяха невиждан икономически възход в периода 1934-1980 година благодарение на Регулациите, правата на работещите и модерните данъчни законодателства в полза на Демоса/Демокрацията. Тяхното постепенно премахване след неолибералната революция на Рейгън и Тачър доведе до свиване на средната класа, в САЩ с цели 40%, до висока безработица, кризи, бедност, безперспективност, фасадна демокрация и връщане на Национализма.

socialen

Telerik и останалите са успешни въпреки дерегулациите, а не поради тях. Нашата неолиберална, либертарианска, анархокапиталистическа, олигархична, пазарнофундаментална, дясна, асоциална, дерегулирана кочина доведе до напускането на близо 2.5 милиона българи. Дерегулацията доведе и до лошите таксиметрови услуги. Правят каквото си искат, защото няма кой да ги регулира. Държавата е неолиберална, либертарианска пародия на Държава.

socialen

Класическият пазарен либерал (неолиберал) и либертарианец Каролев е съветник на икономическия министър. Много е жалко, че представителите на пазарнофундаменталната теория, провалила се окончателно на 15.9.2008 година, като Каролев са обзели Държавата от 26 години, свиха я и я превърнаха в дясна, асоциална, неолиберална, либертарианска, анархокапиталистическа, олигархична, пазарнофундаментална, обективистка и монетаристка кочина с тази нанасяща само вреди идеолргия.

до ОТАН

Гърмят, защото в нашата неолиберална, либертарианска, пазарнофундаментална, анархокапиталистическа, олигархична кочина няма регулации. Какви регулации с 10% олигархичен плосък данък и с псевдодържавен апарат обзет от неграмотници о ГЕРБ, неолиберали, либертарианци, пазарни фундаменталисти, приватизатори, дерегулатори, ликвидатори, монетаристи, обективисти, лобиисти и бизнесмени!

socialen

Каролев не е и изобщо запознат по темата, по която пише по инерция, като папагал, като всеки пазарен фундаменталист и либертарианец, само като чуе, че Регулаторът забранил на частна фирма! UBER не е забранен, а само част от неговата дейност, а именно, услугата UBERPop, която дава възможност на частни лица да извършват услуги без да са юридически лица.

socialen

Разбира се, че един мултинатионален IT концерн като UBER с близо 11 милиарда рисков капитал може да срине всеки бизнес, в това число и таксиметровия, ако не бъде спрян. Ето, това би било монопол!

Anton Naydenoff

Не съм голям фен на Каролев, но явно поне тук изразява собствена позиция, а не лобира за никого. Показателно е как реагира прогнилата система на капитализма и псевдодемокрацията на много места по света срещу един иновативен икономически модел, какъвто е UBER - модел, който до голяма степен прави регулациите на държавата напълно излишни, защото потребителите на услугата я регулират сами. Икономически модел, който не се нуждае от покровителството на държавата и на отделни политици, за да работи и който всъщност не може да влезе в договорки под масата, и не генерира корупция и злоупотреба с власт. Причината за яростната съпротива срещу UBER не е конкретно заради UBER - страхът от страна на правителствата и картелите, които ги хранят, е породен от това, че UBER може да повлече крак, което би дало начало на разобличаването на огромната лъжа на нашето време, а именно че: "демокрацията не е идеална, но не е измислено нищо по-добро." Напротив - измислени са много добри неща, но те не се вписват в един свят, в който човекът и грижата за човека не стоят на преден план и затова биват отхвърляни по всевъзможни начини; свят, в който политиците и правителствата се договарят с различни монополи и картели, единствено за да финансират себе си, близките си, фамилиите си, организациите или партиите си, а не, за да подобряват услугите и стандарта на живот на хората. Хубавото е, че модели, като този ще стават все по-обичайни и ще започват да се появяват все по-често, и във всякакви други сфери на живота, защото работят за всички и са чисти и са бъдещето на икономиката. И се надявам един ден държавите да се окажат безсилни да се съпротивляват повече срещу променящата се среда и да бъдат изтикани в ъгъла, връщайки се към изначалната си функция на администратори - правителствата не бива да "управляват", а да "администрират" - защото днес те са се превърнали в господари на живота ни.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.