Лъжите на БСП нямат край. То и нахалството им няма край, но думата ми е за лъжите. Сред най-големите лъжи е съборът на Бузлуджа. Най-опашатата лъжа за бройката на БСП феновете на Бузлуджа, която аз съм чувал, бе през 2013-а, когато десетки хиляди шестваха всеки ден в София, скандирайки "червени боклуци", искайки оставка на кабинета на БСП, ДПС, "Атака" и сламения премиер Орешарски. Тогава от БСП обявиха, че на върха са се събрали 50 хиляди души. Петдесет хиляди.

С колажа, чиято идея е моя, а перфектната й реализация е на моя приятел Иван Червенков, с бетонния мастодонт на върха, преобразен като санитарен фаянс, илюстрирах лъжата, най-малкото, защото обезпечаването на физиологичните нужди на 50 хиляди души за цял ден е сложна логистична операция*...

Дни след като го публикувах, "новината" явно е стигнала до БСП елита и вчера пиар екипът на председателя на столетницата ме "уважи" със статус... Естествено, изпълнен с лъжи.

Ще отговоря поред.

Да започнем оттам, че всъщност съборът на БСП се провежда на връх Хаджи Димитър. Бузлуджа е бил до 1942-ра. На пръв поглед дребен, но не маловажен детайл, пропуснат от БСП. Не е изненадващо, защото историята и фактите след 1944 г. са фалшифицирани от комунистическия режим.

Първата фалшификация, която споменава Миков, е за партизанското движение или т.нар. антифашистка борба. Встрани от всички спорове можем ли да говорим за фашистки режим в България и встрани от факта, че исторически е по-коректно да говорим за националсоциализъм — термин, който социалистите и комунистите избягват заради идейното сходство на комунистическата и националсоциалистическата идеологии (все пак Хитлер се е учил от Маркс, Ленин и Сталин), в България съпротивата срещу фашистката идеология и подривната лява терористична дейност срещу властта удобно се смесват от комунистическата пропаганда.

Истината обаче е, че демократични партии, противопоставящи се на фашистката, националсоциалистическата и комунистическата идеологии в България е имало, но те са били жестоко смазани, вкл. и физически ликвидирани от червения терор, наложен с помощта на окупационната Червена, по-късно Съветска армия.

Ярък пример са, да речем, горяните. Сред тях има множество избити деца, чийто брой вероятно значително надхвърля този на ястребинчета. Със сигурност, разстрелът на деца е жестоко престъпление, но комунистическата пропаганда удобно фалшифицира историята, подменяйки фактите около едните и заличавайки всички налични данни за другите избити деца. Да не говорим за "учебниковите" примери на жестокост, като избиването на десетина лекуващи се немски редници в лечебница край Жабокрек.

При това, унищожаването на елита на нацията е било систематично и е включвало всички възможни социални групи. Това, според марксистката идеология, трябвало да доведе до раждане на "Новия човек". Единствената разлика между комунистическия терор и националсоциалистическия е в това, че първите са изтребвали систематично "класовия враг", докато вторите са съсредоточили усилията си да унищожат цели етнически групи.

Втората лъжа е основана на фалшификацията на историята; история, която комунизмът пренаписа. Комунистическият режим в целия т.нар. социалистически лагер се опита да увековечи лъжата за своя хуманен образ и "красиви идеалистични" намерения (това е друга съществена идейна прилика между националсоциализма на Хитлер и Маркс–Ленин-Сталиновия комунизъм — двата "обществени строя" си поставят за цел изграждане на "идеално общество" с чисти личности). Това увековечаване трябваше да се наложи през определена пропагандна символика. От плакатите, през литературата и историческите фалшификации, до тоталитарното монументално изкуство.

Бетонните пропагандни тотеми бяха наречени "паметници", въпреки че в огромния си процент нямат никаква историческа, културна, обществена, естетическа или социална роля, именно защото са лишени от историческа достоверност, обективност и фактологическа стойност. Сред най-ярките подобни тоталитарни символи в България без спор са т. нар. Паметник на Съветската армия (дискутиран и преобразяван нееднократно) и Домът-паметник на Компартията, издигнат на връх Хаджи Димитър в Стара Планина.

А фалшификацията на историята започва дори от това, че конгресът, проведен от Димитър Благоев на Бузлуджа има много малко общо с курса на въоръжена борба, терор, класово прочистване и диктатура на пролетариата, възприет доста по-късно от тесните социалисти, след отделянето им от широките, които са вярвали в демократичните обществени механизми.

Историческите фалшификации са нужни на БКП (по-късно БСП) като "слънцето и въздуха за всяко живо същество", защото социалдемократическата история служи за морално алиби и обществена легитимация на днешните социалисти, които са просто наследници на терористичната организация на българските комунисти.

Да, Миков е прав, че българската история е славна и достойна за гордост. Но тази история, която не е подменена и фалшифицирана от комунистите, в усилията им да легитимират престъпното си управление. Ето защо Миков и БСП пропуснаха да отбележат героичния 11 август – българските опълченци просто не са част от фалшивата история, съдавана от комунистите.

Сред най-големите грехове на Комунистическия интернационал, в т.ч. и на българските комунисти, е колаборацията с нацистите и заговорът, в който и родните комунисти участват, поставил си за цел да подели света между братските партии на нацистка Германия и СССР.  Дори повече! Българските комунисти са поддържали влизането на България в Оста, защото от 1939 до 1941 г. СССР и нацистка Германия са съюзници, а родните комунисти винаги се равняват по Москва.

Въпреки откраднатите от СССР български военни архиви и въпреки оскъдните фактологически данни, все по-ясно става, че българската компартия е саботирала усилията на българските правителства за излизане от Оста и войната, и за сключване на примирие със Съюзниците и СССР. Комунистическите функционери са правили това със съзнанието, че подготвят историческото навлизане на "освободителната" Червена армия и предстоящото установяване на комунистическия режим у нас...

А от комунистическата история, другарю Миков, трябва да се срамувате, вместо да заемате, Вие и партията Ви, героично-романтични пози.

-----

* Да посмятаме заедно! Възрастните хора за денонощие отделят 1,2 до 2 литра урина при мъжете и 0,9 до 1,5 литра при жените. Приемаме, че за цял ден престой на върха, социалистите са реализирали ½ от дневния си капацитет. Това означава около 0,8 литра за всеки мъж и 0,6 за всяка жена. Средно - 0,7 литра урина на човек, или 35 хиляди литра урина.

Сега да поразсъждаваме за техническото обезпечаване на физиологичните нужди на 50 хиляди социалисти за един ден.

Ако приемем, че БСП са наели, извозили и дислоцирали химически тоалетни на върха, така че да може всеки социалист да ги ползва в съответствие с нуждите си (обърнете внимание, само уриналните), това би означавало, че БСП следва да са наели 140 стандартни тоалетни — всяка с вместимост 250 литра. А 280 тоалетни, просто подредени една до друга, биха заели не по-малко от 250 кв.м. От кадрите, запечатали съборите на Бузлуджа става ясно, че тоалетните не са 140, а най-много ½ от нужните да обслужат 50 хиляди социалисти на средна и в напреднала възраст.

Това би означавало или че социалистите масово имат проблеми с бъбреците и задържат течности, или че елитът на БСП лъже.

-----

Коментарът на Асен Генов беше получен на редакционната поща с молба да бъде публикуван като негово право на отговор във връзка с материала "Михаил Миков vs Асен Генов: за "Чинията" и комплексарите", където се споменава името му.