Водена от харизматичния Алексис Ципрас, партията Сириза взе властта в Атина на 26-и януари. Най-известният член на кабинета на новия премиер е Янис Варуфакис, финансовият министър. Той е преподавател по икономика, с пълен репертоар от антикапиталистическа реторика. И на фона на правителствените разходи, които възлизат на 58,5% от гръцкия БВП, острите му тиради срещу икономиите, обърнаха нагоре с краката самото значение на термина икономии.

След 3 месеца на власт, коалицията около Сириза не свърши нищо. Няма свидетелства - убедителни или не, за да е направено каквото и да е.

Докато гръцката икономическа драма (разбирай, криза), върви към заключителната си сцена, хората са в очакване да видят какво ще се случи на края. "Търся отговори в историческите източници", пише колумнистът на в. Ф айненшъл таймс Джон Дизард. "Това върши по-добре, отколкото да получиш информация от кабинета, защото просто няма такава."

Както изглежда, това не е първият път, в който Гърция е била във финансови премеждия. Впрочем, балканската държава е сериен пройдоха. След признаването ѝ като независима държава през 1832 г., Гърция прекарва повечето от остатъка на ХIХ-и век под контрола на кредиторите си. Процесът започва с невъзможност за плащане на дългове същата година. В следствие на това гръцките финанси са били поставени под контрола на френската администрация.

След като Гърция губи войната с Турция през 1897 г., нейният фиск е поверен на контролна комисия. През ХХ-и век драхмата е една от най-зле представящите се валути. Тя се отчита с шестата рекордна инфлация за всички времена. През октомври 1944 г. месечната инфлация в Гърция достига 13 800%.

Ако се пренесем бързо напред във времето, виждаме как на 1 януари 2001 г. Гърция влиза в Европейския валутен съюз, две години след неговото създаване. Влизането ѝ е под въпрос, защото повечето негови членки подозират, че това е станало не без използването на някои счетоводни машинации. Но гърците са ентусиазирани от членството в клуба. Ако страната не спазва правилата и действа както си иска, останалите членове на клуба ще платят сметката.

Това е начинът на мислене в Атина. Но за Гърция неприятностите започнаха, когато другите спряха да искат сметката. Това е класическа рецепта за бомба с часовников механизъм, в която часовникът отброява последните секунди.

Международният валутен фонд (МВФ), както и ЕС и други кредитори, осигуряваха достатъчно барут за бомбата. Няма друг случай, при който МВФ да е увеличавал кредита за някоя държава в такива мащаби. При нормални условия се предполага, че заемите на фонда са ограничени до 200% от квотата на страната годишно и до 600% за целия период на кредитната програма.

Но при условията на политиката на МВФ за "изключителен достъп", на практика няма граници за отпускането на дълг. Така Гърция получи достъп до кредити, които възлизат на впечатляващите 1860% от нейната квота. В резултат страната дължи около $30 млрд. на фонда, като голяма част от главницата падежира скоро.

Кредиторите имат "гръцки" проблем. По думите на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш "тази издънка се проваля". За да осъзнаем защо, трябва да разгледаме теорията за националния доход. За нещастие това, което е написано за Гърция, не успява да покрие научните критерии. Финансовите съобщения за гръцката криза спазват моето правило за 95-те процента. А то е, че 95% от това, което излиза във финансовата преса, или е погрешно, или без значение.

Монетарният подход запълва празнината. Според него промените в паричното предлагане, определени в най-широк смисъл, водят до изменения в националния доход и нивото на цените. Така че ръстът на широките пари и номиналният БВП са свързани.

Гърция е в депресия. За периода 2008-2013 г., БВП на страната е паднал с 30%. През м.г. все пак БВП успя да се стабилизира, отчитайки ръст от по-малко от 1%. Монетарният агрегат М3 за широките пари за Гърция се свива драматично от началото на финансовата паника от 2009 г., като годишно намалява с 6,04%. В следствие на това монетарният подход към националния доход предсказва сериозно свиване на БВП - точно това, което се случи в Гърция.

Можем да очакваме и по-нататъчно свиване на гръцката икономика, рецептата за това вече е забъркана. Ръстът на широките пари е на негативна територия от декември 2014 г. насам, като в момента показателят намалява с 9,77% на годишна база.

Съвкупното парично предлагане може да бъде разбито на компонентите си "държавни" и "банкови" пари. Държавните пари, това са високоволтовите пари, т.нар. монетарна база, която се произвежда от централните банки. Банковите пари се създават от търговските банки чрез отпускането на депозити. Обратно на това, което мислят повечето хора, банковите пари са много по-важни от държавните пари. Например, в Гърция банковите пари правят 84,26% от съвкупното парично предлагане.

Така че да хвърлим поглед на гръцките банки - най-важните създатели на пари. За тази цел, нека разгледаме четирите най-големи гръцки банки - Националната банка на Гърция (б.р., това е търговска банка, а не Гръцката централна банка), Пиреос банк, Алфа банк и Еуробанк Ергасиас, които държат 87% от стойността на активите на банковата систела.

Използваме малко позната, но доста полезна формула, за да видим какво е здрравето на Голямата четворка. Тя е наречена Тексаски коефициент. Това е счетоводната стойност на "лошите" кредити, разделена на основния капитал плюс резервите за необслужваните кредити. Когато съотношението надвиши 100%, банката няма възможност да покрива загубите от проблемните си активи. В следствие на това тя или ще има нужда от нови капиталови инжекции, или ще трябва да фалира.

В края на миналата година коефициентите за Пиреос банк, Алфа банк и Еуробанк Ергасиас надвишават 100% (б.р., съответно 195,10%, 129,40% и 124,70%), а за Нацоналната банка на Гърция покацателят не е кой знае колко по-добър - 98,70%.

От началото на тази година депозитните бази на банките, както и самата гръцка икономика, се влошават. Което вещае и съответните негативни промени в Тексаския коефициент. Банките изпитват сериозни затруднения, което се вижда и в спада на цените на техните акции. Като се има предвид, че цените на акциите са далече под счетоводната им стойност, идеята за набиране на свеж капитал при условията на частно предлагане е изключена, защото може да доведе до размиване на дяловете на съществуващите акционери.

Държавата би могла да инжектира нов капитал в системата, но няма пари. Така че гръцката банкова система, която създава около 85% от паричното предлагане на страната, е изправена пред реалността да затвори вратите си.

На практика поредният гръцки фалит чака зад ъгъла. И понеже говорим за пари, икономическия колапс е нещо, което е извън съмнение.

Текстът на проф. Ханке е публикуван в майския брой на сп. Globe Asia и е предоставен на Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.