Волен Сидеров напоследък грее като най-видния русофил в държавата- по-виден от фиксирания в Станишев Георги Първанов, по-заклет путинолюб дори и от Грета Ганчева.

"Хората са манипулирани за случващото се в Украйна. Ние говорим за руска намеса при положение, че там действат екстремисти, терористи, откровени фашисти и хора на ислямския джихад", казва Сидеров.


"Всъщност ние имаме една голяма постановка и това се представя като конфликт между Русия и Украйна. Няма конфликт между Русия и Украйна, има преврат в Украйна, продължава лидерът на "Атака" Властта в Киев е нелегитимна.
"Аз защитавам позицията на православието  - българската и православната позиция".


След референдума в Крим "Атака" веднага се включи - България трябва веднага да признае всенародното допитване. От партията внесоха и декларация в този дух в парламента.


Опорните точки на Воленовата позиция са повече от ясни - православието е в опасност, всичко в Украйна е постановка и режисиран театър,Крим е руски и правдата е победила, а България е на грешната страна и ще ни накажат тежко за това. 

Активността на Сидеров, който е доказал инстинкта си да оцелява, дори и когато политическата му смърт изглежда предизвестена, преди избори е обяснима. Той все по-упорито се намъква в нишата, която му отваря БСП (вярно неохотно, но така се получава) на говорител на русофилите и путинолюбите у нас. Защитник на православието, на славянството, борец срещу западния империализъм и т. н.

Подобни тези продължават да събират недотам малобройна аудитория и да трупат електорален актив. Колкото и да е невероятно ще се окаже че Сидеров може да има и друг кумир освен себе си. Владимир Путин и Русия трайно са му легнали на сърцето.

Мотивировката на воленовата пристрастеност към Русия обаче попада и в един по-широк европейски контекст, в който крайнодесните и екстремистки партии на стария континент все повече и все по-страстно любят др. Путин и неговия съвременен империализъм. Любовта, казват е взаимна, а вероятно и финансово подплатена. Путин, твърдят наблюдатели, се ориентира към топли връзки с екстремистките формации в Европа.Заради надигащата се популистка, националистическа, фашизоидна и крайнодясна вълна в Европа, може би в Русия смятат, че ухажването на подобен тип формации не е излишно.
Мейнстрийм партиите, които управляват в Европа - без значение дали консерватори или социалдемократи -  често говорят за нарушени човешки права и за неспазване на свободи в Русия. Подобно поведение обаче е горещо приветствано от крайнодесните. Путин печели особени адмирации за антигей политиките си, твърдото си отношение към борците за човешки права и спирането на опитите за либерализация на Русия. Дори крайният десен екстремист Андрес Брейвик, причинил смъртта на десетки норвежци определи Путин като "честен и решителен лидер, който заслужава уважение". (Дали това е комплимент е отделен въпрос).

През 2013 г. в Русия беше лидерката на френския национален фронт Марин льо Пен. Тя се видя с вицепремиера Дмитрий Рогозин и с председателя на Думата Сергей Наришкин. Марин льо Пен не крие симпатиите си към Русия. "Крим не е като останалата част от страната. Той е много тясно свързан с Русия. Ние трябва да вземем под внимание историята на Крим", обясни тя преди дни за референдума в Крим. 

На посещение в Москва миналата година бяха и от крайнодясната унгарска партия Йобик, известни с омразата си към "циганите, евреите и капитала". Точно те бяха инициаторите за прогонването на екстремистите националисти от украинската "Свобода" от Алианса на европейските националистически движения заради крайни изказвания на лидерите й. "Свобода", известна с фашизоидните си възгледи, сега е прозападно настроена и подкрепя ориентацията на Украйна към Европа. Покрай събитията на евромайдана украинските крайнодесни обвиниха Йобик, че помагат на руските тайни служби.

Любопитна компания се събра и като наблюдатели на референдума в Крим. Имаше членове на Френския национален фронт, италианската Северна лига, Самозащита на републиката от Полша, унгарската партия Йобик, белгийската Vlaams Belang, Свободната партия на Австрия, Дясната платформа на Каталуния, Алианса на европейските националистически движения, свободни мислители като финландеца Ерки Йохан Бекман, "учен", който не признава Естония и Латвия за държава и т. н. Палитрата включваше основно десни екстремисти от Европа, евроскептици, неосталинисти, неонацисти (по-пълен списък на присъстващите може да видите на anton-shekhovtsov.blogspot.com/2014/03/pro-russian-extremists-observe.html). И, разбира се, депутати от нашата "Атака", Павел Чернев и даже Александър Симов, кандидат за евродепутат от БСП.