Ето и моите пет копейки за новата мобилизация.

Четири поредни години – след есента на 2022 г. – давах една и съща прогноза: втора вълна на мобилизация няма да има. Давах я и я обяснявах публично – във видеа и интервюта, както и в тесен кръг – на експертни срещи и семинари в аналитични центрове. Правех го въпреки редовно появяващите се паникьорски или търсещи сензация прогнози, че „нова мобилизация в Русия е неизбежна и ще започне след 3... 2... 1...“.

Моята прогноза се основаваше на това, че:

(1) Политическата цена на мобилизацията от септември 2022 г. беше огромна. Именно тогава на практика беше разрушен основният негласен договор между Путин и обществото:

„Ние ви позволяваме да живеете нормално, вие не ни задавате въпроси“.

Именно тогава приключи ерата на „путинската стабилност“.

(2) Кремъл се научи да купува достатъчно „пушечно месо“ и разбираше, че финансовите разходи са много по-малки от политическите, още повече че парите (главно от търговията с Европа) стигаха за всякакви плащания за такива „наемници“.

(3) В картината за света, в която живееше Путин, войната вече беше „аха и спечелена“ и просто нямаше нужда от нова мобилизация.

Моята прогноза се оказа вярна.

Сега обаче нова вълна на мобилизация след изборите вече не ми се струва нещо невъзможно.

Тя не е неизбежна, но аз не бих заложил на това, че „мобилизация няма да има“.

Защо? Не защото за стотен път украинското разузнаване заяви, че остават „3... 2... 1...“. За съжаление, значението на подобни заявки напълно се обезцени заради предишните деветдесет и девет погрешни прогнози.

А защото трите фундаментални фактора, които изброих по-горе, вече не действат.

(1) Усещането за стабилност в обществото вече го няма и с никакви мерки за „поддържане на нормалността“ не успяха да го върнат. Горящите петролни рафинерии и складове на Wildberries действат далеч по-убедително от уверенията на властите, че всичко е под контрол, „специалната военна операция“ върви точно по план и всички нейни цели ще бъдат постигнати. В социологическите проучвания регистрираме абсолютно рекордни нива на тревожност и страх в руското общество. Тоест Кремъл в това отношение вече няма какво да губи.

(2) Парите свършиха. Да се увеличават още заплатите по договорите вече е невъзможно, дори сегашните се изплащат все по-трудно, а потокът от желаещи за тези пари (който никога не е бил особено впечатляващ) почти пресъхна и вече не компенсира загубите. Изкушението да получиш безплатно онова, което не можеш да купиш с пари, винаги е много голямо.

(3) Каквато и да е световната картина в папките на ФСБ и Генералния щаб, към лятото на 2026 г. може дори до Путин вече да е стигнало, че не му се получава играта. И че нещо трябва да се промени, ако толкова много иска да овладее руините на Мала Токмачка.

Затова следният сценарий изглежда напълно реалистичен.

Минават септемврийските „избори“. „Единна Русия“ отново получава абсолютно мнозинство в Държавната дума.

И Путин казва: обществото показа единство, напълно подкрепи курса на президента, постигането на целите на „специалната военна операция“ е съвсем близо, трябва само още малко да натиснем. И всичко започва.

Може да бъде поръсено и с хуманитарни съображения: нашите бойци, които бяха частично мобилизирани през септември 2022 г., вече четири години носят тежестта на „специалната военна операция“, затова ги освобождаваме да се приберат по домовете си и набираме нови 300 хиляди души – уж като ротация. (Че от онези първоначални 300 хиляди почти никой не е останал – за това, разбира се, няма да се говори.)

Това, че подобен сценарий е реалистичен, не означава, че е неизбежен. Означава само, че вече не виждам фундаментални фактори, които да го изключват.

За сметка на това виждам пряка връзка между начина, по който ще протекат септемврийските избори за Държавната дума, и политическите решения, които Путин ще вземе след тях. Колкото по-малко гладко и колкото по-проблемно преминат тези избори, толкова по-малка е вероятността за нова мобилизация.

---

Текстът е от фейсбук профила на Леонид Волков, откъдето го препечатваме, заглавието и подзаглавието са на редакцията. Авторът е руски опозиционен политик и дългогодишен съратник на покойния Алексей Навални. След смъртта на Навални той остава една от водещите фигури на руската демократична опозиция в изгнание.