Докато българската президентка и кандидатка за нов мандат Илияна Йотова нарича политическите си опоненти „войнолюбци“ заради подкрепата им за Украйна и заради опасенията им от ескалация в Черно море, подхранвани от отказа на българските власти да посочат отговорната за атаките страна, румънският президент Никушор Дан открито осъди Русия и предупреди за координирана хибридна кампания срещу европейските страни.

Двете диаметрално противоположни и болезнено показателни позиции идват на фона на деветата атака срещу търговски кораби през месец октомври край българския и румънския бряг на Черно море.

Поредното нападение, довело до потъването на кораб, обаче не прекъсна предизборната програма на Йотова. Вчера тя беше в Пазарджик, където отново повтори познатите си опорки за мир чрез дипломация и опозиция от „войнолюбци“, гарнирани с откровени лъжи и манипулации.

„Категоричната ни позиция с Кирил Вълчев (кандидат-вицепрезидент на Йотова - б.а.) за Украйна е мир чрез преговори час по-скоро. Архитектурата на сигурността на Европа минава през общия мир“, написа Йотова във фейсбук.

Тя обвини опонентите си, че се застъпват за една „война на изтощение“, докато Русия не капитулира. След което допълни, че “Европа трябва да участва със свое предложение в преговорите за мир, а България да има своя силен глас в тях”. 

Към днешна дата обаче, след близо 5-годишна война, Русия не показва готовност за компромисни преговори. Вместо това настоява за признаване на окупираните от нея територии, което е в разрез с международното право, а Украйна отказва да се съгласи с мирно положение, което я принуждава да жертва суверенитета си. Поради това формулата „мир чрез преговори час по-скоро“ в момента е не просто пожелателна, а напълно неадекватна на геополитическата реалност. 

Нещо повече: само преди ден съветникът на руския президент Владимир Путин по външнополитическите въпроси - Юрий Ушаков - заяви, че европейски представители няма да участват в следващия кръг от преговори между Русия, САЩ и Украйна и че такова участие дори не е било обсъждано от Путин в телефонния му разговор с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре.

Зеленски, от друга страна, заяви, че Киев държи Европа да участва в преговорите.

В публикацията си Йотова обеща също, че докато е президент, няма да допусне изпращането на български войници в Украйна за участие в мироопазваща мисия – каквато, по думите ѝ, планира "Коалицията на желаещите".

Първо, президентът на Република България няма конституционното правомощие сам да решава или да забранява изпращането на войски зад граница. Според чл. 84, т. 11 от Конституцията, решенията за изпращане и използване на български въоръжени сили извън страната се взимат от Народното събрание. Обещанието „аз няма да го допусна“ е популистко и без правна стойност.

Що се отнася до спекулациите за „Коалиция на желаещите“, няма официално прието решение, план или дори покана за изпращане на военни контингенти на терен в Украйна. Наративът за „предстояща мобилизация и изпращане на войници“ се използва от години като дезинформационна кампания в Централна и Източна Европа (включително Чехия и Полша) по време на избори.

Коментар по същество от българската президентка за последната атака срещу търговския кораб в Черно море, извършена с три морски дрона, до този момент липсва.

За сметка на това, посланията й се вписват идеално в предизборната реторика на Радев, който публично призова избирателите да гласуват за нея на балотажа (и то неправомерно – през Министерския съвет, за което беше сезирана ЦИК). След първия тур той се зае да сее страх и разделение сред избиратели с това, че на 1 ноември България щяла да избира „между мира и войната“. 

Румънският президент: Русия води хибридна война срещу Европа

След като корабът край Калиакра беше ударен, реакцията на румънският президент Никушор Дан прозвуча по драматично различен начин. За разлика от Йотова, той видя в последните атаки срещу гражданското корабоплаване в Черно море предварително обмислена и координирана руска кампания, целяща да раздели европейските общества и да отслаби ангажимента на държавите към собствената им сигурност и общата отбрана.

Дан осъди категорично участието на Русия в актове на саботаж на румънска територия – действия, които по думите му нарушават суверенитета и сигурността на страната и не могат да бъдат приемани като изолирани инциденти.

„В продължение на години Русия използва разнообразен арсенал от средства, за да отслаби европейските демокрации“, написа Дан, като изброи опитите за намеса в изборите, дезинформацията, информационната война, кибератаките и саботажите – познати инструменти на руската хибридна война срещу Европа.

Той заяви още, че Румъния ще работи в тясно сътрудничество със съюзниците си от НАТО и партньорите си в ЕС, за да предотвратява подобни действия, да установява замесените и да защитава гражданите и критичната инфраструктура.

На този фон властта в България не само не посочват Русия като отговорна страна, но и отправя обвинения към северната ни съседка, която го прави: Преди дни Радев заяви, че публичните изказвания, в които Румъния осъжда руската агресия, са предизвикали ескалациите в Черно море.

В интервю за румънската телевизия Digi24 бившият дипломат Емануел Чернат коментира, че подобно поведение цели привличане на проруските избиратели на “Възраждане” в светлината на предстоящите президентски избори. 

Лидерът на партията Костадин Костадинов вече официално подкрепи Йотова за балотажа.