Активността на днешните парламентарни избори в Израел тази сутрин е най-високата, измервана от 1981 година. Това показват данни на Избирателната комисия, което е знак, че много израелски граждани смятат изборите за решаващи за тяхното бъдеще, предаде Франс прес.

Три часа след отварянето на избирателните секции в 07:00 ч. местно (и българско) време "над 1,2 милиона израелци са упражнили правото си на глас", което отговаря на 16,68% избирателна активност, заяви Деан Ливне, директорът на Централната избирателна комисия.

Измерената активност на този етап от изборите е безпрецедентна от 1981 г., когато тя беше 17%, отбелязва АФП.

Тези избори са фундаментално решение за посоката на страната в една от най-тежките кризи на Израел: повече от 7,3 милиона гласоподаватели гласуват. 70 000 души с право на глас се върнаха специално за изборите в страната, защото Израел не позволява гласуване в чужбина. 

Това са и първите избори след зверската терористична атака на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. и след три години на изтощителна война. 

В центъра на ожесточената политическа борба е екзистенциалният въпрос кой трябва да изведе дълбоко разделената страна от настоящата криза. Избирателите са изправени пред ясен избор между действащия дългогодишен премиер Бенямин Нетаняху и неговия най-силен съперник – бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Айзенкот се явява със своята новооснована партия „Яшар“ (на иврит: „Право напред“) и представя изборите като реферндум за идентичността на израелската нация. Той предупреждава за задълбочаващо се разделение и обвинява настоящото ръководство в пренебрегване на националната сигурност.

Травмата от 7 октомври като централна тема в кампанията

Колективната травма от 7 октомври 2023 г. остава доминиращата тема в страната. Три години война на няколко фронта оставиха дълбоки рани в израелското общество. Но вместо да обединява, паметта за най-черния ден в еврейската история от основаването на държавата се инструментализира по различен начин от двата политически лагера. 77-годишният премиер Нетаняху се опитва в предизборната си кампания да изведе на преден план военните и стратегическите постижения на своя мандат. Неговите поддръжници посочват елиминирането на водещи фигури от вражеската инфраструктура, като целевото ликвидиране на лидера на „Хамас“ Яхия Синуар или на дългогодишния лидер на „Хизбула“ Хасан Насрала. Нетаняху се представя като единствения силен лидер, способен да издържи на международния натиск и да гарантира сигурността на страната в дългосрочен план.

Политическите сили от алианса „Анти-Нетаняху“ използват травмата от 7 октомври за фундаментална равносметка с правителството. Те държат Нетаняху и неговата дясно-религиозна коалиция пряко отговорни за опустошителните пропуски в сигурността, които изобщо направиха възможна атаката на „Хамас“. За тях 7 октомври е резултат от години политика на пренебрегване и вътрешно разделение на страната, водена от личните властови сметки на Нетаняху.

За Нетаняху в тези избори залогът е нищо по-малко от неговото политическо и възможно обществено оцеляване. Белязан от дългогодишни, все още продължаващи съдебни процеси за корупция и изправен пред масирана критика от широки слоеве на населението, опитният тактик използва всички средства за поляризация в предизборната кампания, коментира ARD. Неговата предизборна стратегия разчита на чертането на непреодолима разделителна линия между неговия дясно-религиозен блок и центристко-левия лагер, който той представя като екзистенциална заплаха за страната. В публичните си появи той не оставя място за нюанси.

Нетаняху атакува директно политическия център и в частност новата партия на своя съперник Айзенкот. Политическо „Право напред“ – преводът на името на партията „Яшар“ – не съществува, според обвинението на Нетаняху; това е просто идеологически блъф за заблуда на избирателите. В неговата реторика съществува само ясната принадлежност към неговия лагер или предполагаемото пропадане в ляво вакуумно пространство, което според него би застрашило еврейската идентичност на държавата.

Зад политическите дискусии се крие общество, което е изключително изтощено от кризите през последните години. Покрай въпросите на сигурността на повърхността излизат и социалните несправедливости. Особено дебатът за икономическата тежест на войната и привилегиите на определени групи от населението, като спорното освобождаване на ултраортодоксалните от военна служба, създава социално напрежение.

Докато една част от населението от години служи като резервисти на фронта и прави значителни лични и икономически жертви, въпросът за справедливото разпределение на тежестите остава нерешен. Опозицията се опитва да канализира това недоволство, докато Нетаняху зависи от дисциплината на религиозните си коалиционни партньори.

Изключително оспорвана надпревара

Политическите лагери са непремирими един към друг, което се отразява и в последните проучвания на общественото мнение. Последните анкети прогнозират изключително оспорвана надпревара, в която няма изявен фаворит. За да се формира стабилно мнозинство за съставяне на правителство в 120-местния Кнесет, са необходими най-малко 61 мандата.

Към момента обаче нищо не подсказва, че дясно-религиозният алианс на Нетаняху, или водената от Айзенкот опозиционна коалиция могат сами да преминат тази прагова летва. Малките партии биха могли да се окажат решаващият глас на везните.

Избирателните секции са отворени между 7:00 ч. и 22:00 ч. местно време. Непосредствено след затварянето на секциите израелските телевизионни канали публикуват прогнози въз основа на екзитполове, които могат да дадат първи индикации за изходa от изборите. Ако никой алианс не постигне ясно парламентарно мнозинство, може да отнеме време, преди да се оформи ясна картина.

Мандатите се разпределят по пропорционалната система чрез общонационални партийни листи. Партиите трябва да преминат праг от 3,25 процента от подадените гласове. Около дузина партии биха могли да преминат тази бариера. Окончателното преброяване и разпределението на местата отнемат съответно повече време. Временният резултат се очаква на 30 октомври. Официалният краен резултат ще бъде публикуван една седмица след изборите, на 4 ноември.

След това президентът на Израел възлага съставянето на правителство на кандидата, на когото се дават най-добри шансове. Той разполага първоначално с четири седмици да сформира коалиция.