Опитът на правителствената информационна служба да назидава медиите за професионалните стандарти в журналистиката е опасен. Очакването, че всички медии трябва да ретранслират “в пълнота” изказванията на премиера, говори за дълбоко непознаване на журналистическата работа. Медиите не се свеждат до платформи за публикуване на прессъобщения на властта, а журналистите не са просто “стойки за микрофони”, които да отразяват безропотно онова, което премиерът или друг представител на властта е благоволил да изрече. 

Това се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ) по повод вчерашната позиция на пресслужбата на Министерския съвет, с която на медиите се вменява задължение да отразяват едно към едно и в пълнота изявленията на премиера Румен Радев. Без анализ, бекграунд, отсяване на най-важното, според журналистите, без уточняване, без проверка на фактите и пр. дейности, които съпътстват професията.

Позицията на МС дойде след като от пресслужбата на инститицията публикуваха агитация на Радев да се гласува за кандидатката за президент Илияна Йотова, използвайки на практика публичен ресурс. От инициативния комитет на двоката Гюров-Кандев сезираха Централната избирателна комисия.

"Съгласно Етичния кодекс на българските медии, журналистите имат ангажимент към точността на информацията и тази разпоредба е важна, но е превратно тя да се тълкува като забрана журналистите и медиите да анализират критично позициите на премиера или дори части от тях. Изваждането на думи от контекста не е етична практика, но медиите, с малки изключения, не са задължени да предават позициите на властта в тяхната цялост. Съвсем допустимо е да поставят фокус върху отделни части от изказване. А критичното разглеждане не е равнозначно на вплитане на “политически наративи” или манипулиране", посочват още от съсловната организация в позиция. 

В България органът, който следи за спазването на етичните стандарти в журналистиката, е Комисията по журналистическа етика. Независим регулатор е Съветът за електронни медии и е погрешно изпълнителната власт да се опитва да действа с мандат, който няма – този на саморегулатора и на независимия регулатор.

"Това противоречи и на разпоредбите и на духа на Европейския акт за свободата на медиите, който задължава държавите членки да гарантират редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги в ЕС. Противоречи и на духа на чл. 40. (1) от Конституцията, според който “печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура”.

Макар да се обявява срещу цензурата и автоцензурата в медиите, прессъобщението всъщност създава условия точно за тези явления, тъй като внушава, че журналистите и медиите, които не отразяват по правилния според правителството начин позициите на премиера, не спазват професионалните стандарти, дефинирани отново от правителството", посочват от АЕЖ в заключение.